Решение № 260176 от 17.05.2021, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 216/2021
- Вид
- Решение № 260176
- Подписан
- 17.05.2021
- В сила
- 17.05.2021
- Състав
- АЛБЕНА ГЕОРГИЕВА ПАЛОВА, МИНКА ПЕТКОВА ТРЪНДЖИЕВА, МАРИАНА ИЛИЕВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.8, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 298, ал. 1, 2 · Търговски закон
- чл. 298, ал. 1, т. 2 · Търговски закон
- чл. 298, ал. 1, 2 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
№260176 гр. П., 17.05.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на тринадесети май………….......……………………… през две хиляди и двадесет и първа година................... в състав:
Председател: МИНА
ТРЪНДЖИЕВА
Членове:
АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА
ДИМИТРОВА при секретаря Галина
Младенова.........…… .и в присъствието на прокурор……………............……. като разгледа докладваното от окръжен съдия
Албена Палова….……в. гр. дело № 216 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 260323 от 29.12.2020 г., постановено по гр.д. № 1260/2020 г.
Пазарджишкият районен съд е приел за установено по отношение на Г.А.К., ЕГН ********** ***, че дължи на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Втори януари“ № 6, представлявано от управителя А.И.У., сумата от 705,08 лв., представляваща стойността на неплатени месечни фактури за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води за периода от 06.01.2017 г. до 03.10.2019 г., и мораторна лихва в размер на 43,09 лв. за периода от 28.02.2017 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.02.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 592/2020 г. по описа на Районен съд – П..
Осъдил е Г.А.К.,
ЕГН ********** *** да заплати на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Втори януари“ № 6, представлявано от управителя А.И.У., разноски в исковото производство за държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. и разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Г.К. чрез неговия процесуален пълномощник адв. А.К. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че са нарушени принципите на ГПК, регламентирани в чл.8 - състезателното начало на процеса, чл. 6 - диспозитивното начало на процеса, чл.9 - равенство на страните в процеса, чл.5 - принципа на законност на процеса. Жалбоподателят твърди, че съдът не е отговорил на всички възражения, направени в писмения отговор, депозиран в срока по чл.131 от ГПК. Решението било изготвено преди постъпване на писмената защита от ответника, като съдът не спазил срока, който сам бил дал на ответника за представянето й. Бил променил правната квалификация на спора, като в рамките на процеса по чл.422 от ГПК на практика се произнесъл за наличието на задължение, произтичащо от извъндоговорно основание и въпреки всичко уважил предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК. По съществото на спора счита, че решението е неправилно. Съдът не бил отчел факта, че ответникът бил „гол“ собственик на имота, тъй като отредил на трети лица правото на ползване върху него и съответно той не е ползвател на този имот. Твърди, че тарифата на ищеца не била приложима в случая, тъй като ответникът не абонат на дружеството. Твърди също, че водомерът бил нередовно отчитан и неправилно било изчислено задължението, тъй като към реално потребените суми били прибавени и суми за потребление от общ водомер, а било известно на В и К дружеството, че потребител на тази вода бил живеещ в същия вход, поради което неправилно т.нар загуба се разпределяла на остана живеещи във входа.
Искането е решението на РС да бъде отменено вместо което да бъде постановено друго с което искат да бъде отхвърлен като неоснователен със заплащане на разноските за двете инстанции. Претендират се разноски.
С допълнение към въззивната жалба от 12.02.2021 год. е неправено уточнение, че тъй като искът за запращане на лихви по чл.86 от ЗЗД е акцесорен по отношение на основния иск, то отхвърлянето на основния иск ще повлече отхвърляне на иска по чл.86 от ЗЗД.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата си молба против ответника Г.К. ищецът „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД е твърдял, че ответникът е ползвател на ВиК услуги като титуляр на партида с абонаментен № ********* за водоснабден имот в гр. П., ул. „Б.П.“ № 1, ет. 3. За предоставените на ответника ВиК услуги през периода от 06.01.2017 г. до 03.10.2019 г. от ищцовото дружество били издадени месечни фактури за главница в общ размер на 705,08 лв. и мораторна лихва в размер на 43,09 лв. за периода от 28.02.2017 г. до 31.12.2019 г., но ответникът не ги бил заплатил. За дължимите суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 592/2020 г. по описа на Районен съд – П.. Тъй като против заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, ищецът е предявил иск за установяване на вземанията за главница и мораторна лихва, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземанията и за присъждане на разноските по делото, включително тези в заповедното производство. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Г.А.К. чрез пълномощника си адвокат А.К. намира исковете за неоснователни. Оспорва истинността на представения с исковата молба договор от 11.09.2007 г. с твърдението, че положеният върху него подпис не е негов. Оспорва истинността и годността на представените общи условия, тъй като шрифтът и форматът, в който били представени по делото, били нечетливи. Заявява, че не са му връчвани никакви фактури, а останалите документи по делото, доказващи вземането на ищеца, били едностранни и нямали правна стойност.
Заявява, че негов подпис нямало положен под никой от тях, поради което оспорва истинността им.
С молба от 23.09.2020 г. ответникът е заявил още, че оспорва авторството на подписите, положени за „клиент“ в приложените към исковата молба карнети за отчитане на потреблението.
Оспорил е вземането и поради изтекла давност.
Установява се от доказателствата по делото, че по силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 62, том І, рег. № 652, нот.д. № 61/2000 г. от 18.02.2000 г., ответникът Г.А.К. е собственик на следния недвижим имот: ¼ ид.ч. от парцел ІХ-5081 по плана на гр. П., състоящ се от 345 кв.м. и находящ се в кв. 480 по плана на същия град при съседи: парцел VІІІ-5081, парцел І – общински и от двете страни – улици, заедно с третия жилищен етаж от построената в парцела жилищна сграда от 120 кв.м. и прилежащите към този етаж обслужващи помещения, както следва: гараж № 2 и таванско помещение № 4, находящо се в средата на жилищната сграда откъм страната на жилищен блок „И.“. Имотът е с настоящ административен адрес в гр. П., ул. „Б.П.“ № 1, ет. 3, ап. 3, което се установява от писмо от Община П. с изх. № 18-00-1289_001/23.09.2020 г.
Няма спор между страните, че имотът е водоснабден и че се намира в сграда – етажна собственост.
Установява се още от приложените писмени доказателства, че на 13.01.2017 г. с уведомление изх. № 0093/13.01.20017 г. ищецът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – в ликвидация е уведомил етажната собственост на сграда, находяща се в гр. П., ул. „Б.П.“ № 1, че при разпределението на разликата от общия водомер през месец януари 2017 г. има разлика повече от 20 % от показанията на индивидуалните водомери и показанието на общия водомер. Етажната собственост е уведомена, че има право в 10-дневен срок да излъчи оправомощен съгласно ЗУЕС представител, който да подаде молба да се назначи комисия по чл. 32, ал. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., която да установи причините и да даде предложение за отстраняване.
По делото са представени карнети за отчитане на потреблението, от които се установява, че в периода от 06.01.2017 г. до 03.10.2019 г. ежемесечно са отчитани показанията на водомера, монтиран в имота на ответника. Безспорно е установено по делото, че те са подписвани от майката на ответника – С.К..
Като доказателство по делото е представено и Заявление от Г.А.К., в което заявява, че желае да бъде извършено прехвърляне на партида № ********* с адрес гр.П., ул.“Б.П.“ № 1, от името на А. и С.К. на името на Г.А.К. с ЕГН **********, считано от датата на заявлението – 09.2007 г.
В първото по делото заседание районният съд не е приел за разглеждане направеното с молбата от 23.09.2020 г. възражение за изтекла погасителна давност поради настъпила преклузия, открил е производдство по установяване истинността на 5 бр. карнети за отчитане на потреблението по отношение на подписите, положени в колона „подпис/клиент“, изключил е като доказателство по делото договор № *********/11.09.2007 г. и е приел като доказателство представения н.а. № 62, том І, рег. № 652, нот.д. № 61/2000 г. от 18.02.2000 г., писмо от Община П. от 23.09.2020 г., заявление от Г.К. от 09.2007 г. и 28 бр. фактури.
За изясняване на спора от фактическа страна съдът е допуснал до разпит и свидетели. Установява се от показанията на свидетелката О.М.Л. - бивш служител на ищцовото дружество, че от 2013 г. тя е отчитала показанията на водомера в жилището на ответника. Заявила е, че обикновено на отчитането присъствала майката на ответника, която е нямала имала възражения по показанията. Водомерът в апартамента на четвъртия етаж бил развален, поради което свидетелката не го отчитала, а записвала служебно по 5 куб.м. вода на човек, който се увеличавал всяко тримесечие с по 1 куб.м. на човек съгласно наредбата.
От показанията на свидетелката С.А. К. - майка на ответника - се установява, че водомерът на четвъртия етаж бил развален и водата шуртяла непрекъснато. Когато идвала инкасаторката, чувала водата, която шуртяла отгоре, и се възмущавала, че тече непрекъснато. Тъй като водомерът бил развален, отчитала по 2 куб.м. вода за апартамента на горния етаж. Според свидетелката водата от общия водомер се разпределяла между всички апартаменти и така заплащали и отчетеното от общия водомер. Свидетелката е признала, че на карнетите за отчитане на водомера в техния апартамент се е подписвала тя, тъй като отчетите били верни.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
В тази връзка следва да се посочи, че възражението, че съдът бил подменил правното основание, на което бил разгледал иска, е неоснователно. Фактът, че съдът е изключил от доказателствата по делото договор № *********/11.09.2007 г. не означава, че ищецът е претендирал вземането на извъндоговорно основание, както и че съдът се е произнесъл по него, защото наличието на договор между страните по делото може да бъде установявана с всички допустими от закона доказателства и доказателствени средства. Тук е мястото да се посочи, че според текста на чл. 8 от действащата и понастоящем Наредба № 4/14.IХ.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, "предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор".
Спорен пред въззивната инстанция е въпросът за съществуването на облигационно правоотношение между страните през процесния период, предвид прехвърлянето на имота с н.а. № 62, том І, рег. № 652, нот.д. № 61/2000 г. от 18.02.2000 г.
Установи се по делото, че заявление за промяна на партидата е подадено от Г.К. през м. септември 2007 г., но тъй като договорът от 11.09.2007 г. е изключен като доказателство по делото, следва да се приеме, че договор между ищеца и ответника не е подписан към датата на заявлението за прехвърляне на партидата.
Разпечатката съдържа 39 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1f3d500b-afa0-460b-83ac-abdb298783f1