Решение № 40 от 17.02.2025, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Айтос, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело № 20242110100863 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. Д. Г., със съдебен адрес: *** против „Креди Ейс“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В.

М. И..

В исковата молба се сочи, че нa 02.02.2023 г. межлу ищеца Д. И. С. от една страна и ответното дружество - от друга е сключен Договор за паричен заем № 271468.

Излагат се подробни съображения, че посочената в процесния договор и уговорена в него неустойка, следва да се счита за нищожна на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави и поради изключително завишен размер спрямо отпуснатите в заем суми.

Въз онова на изложеното ищцата С. счита, че за нея е налице правен интерес да иска на осн. чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че чл.8 от Договор за паричен заем № 271468, сключен между страните е нищожен. Претендира заплащане на съдебно деловодни разноски. Представя писмени доказателства с препис за ответната страна.

В съдебно заседание ищецът Д.С. не се явява. Не се явява и процесуалният представител адв.Д.Г., от чието име е постъпила молба, с която се поддържа иска.

Претендират се съдебно-деловодни разноски, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК (с посочена банкова сметка).

1

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „Креди Ейс“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В. М. И., чрез пълномощник адв.Н. Ш. от АК - ***. В отговора на исковата молба се излагат съображения за неоснователност на исковата претенция, като ответникът моли искът да бъде отхвърлен. Ответникът не спора за наличието на сключен с ищеца договор за кредит, който счита за изцяло действителен и валиден. Твърди се от ответника, че с нито едно от действията и клаузите по договора ищецът не е бил обект на заблуждаваща търговска практика. Не на последно място се сочи, че ищецът, като потребител е имал възможност да се откаже от сключения договор без да сочи причина за това. От това свое право ищецът не се е възползвал. По изложените съображения ответникът моли иска да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание ответникът не се представлява. Не ангажира доказателства. Чрез адв.Ш. изпраща писмено становище, с което поддържа отговора на и.м. и претендира съдебно-деловодни разноски.

Предявеният иск е с правно основание по чл.22, вр.чл.11 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), вр.чл. 26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните липсва спор относно факта, че на 08.02.2023г. е сключен Договор за паричен заем № 271468/08.02.2023год. Пo силата на сключения договор, Кредиторът (ответник) е предоставил на Кредитополучателя (ищец) заем в размер 900,00 (деветстотин) лева при следните условия за връщане на кредита: месечен лихвен процент по кредита -3.330%; годишен процент на разходите (ГПР) - 48.255% ; срок за погасяване – 17 месеца. Като обща сума за връщане в текста на договора е посочено – 1 089,60 лева (хиляда и осемдесет и девет лева и шестдесет ст.).

Съгласно чл.6 от Договора за заем ищецът следвало в срок до 3 дни от сключване на договора да обезпечи кредита с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10, ал.2, т.1 от ОУ, а именно: - гаранти – две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000 лева, съгласно справочни данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да нее заемател по договор за заем;да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „редовен“, както по активи, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;

2

Както и с още едно обезпечение по избор на заемателя, а именно: - ипотека върху недвижим имот, първа по ред; - особен залог върху движимо имущество, чиято пазарна стойност (оценка) надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, вкл. договорената главница и лихва; - представяна на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за периода, включващ от сключването договора за заем до изтичане на 6 (шест) месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва; - ценна книга, издадена в полза на заемателя.

Отразено в чл.8 от процесния договор е, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят ще дължи на кредитора неустойка в размер на 934,40 лева (на л.5 от делото), с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Погасителен план (л.6) към договора за заем.

В обобщение следва, че за изполването на заемната сума по договора от 900 лева, ищецът е следвало да заплати не описаното по договора задължение от 1089,60лв., обща сума от 2 024,00 лева. Видно от приложеният погасителен план падежът на последната вноска е настъпил на 08.01.2024г. Не е спорно между страните, а и житейски логично при посочените в договора множество (почти невъзможни) условия е, че ищецът не е успял да предостави обезпечение, съответстващо на изискванията на кредитора, за което му е била начислена процесната неустойка от 934,40 лева, надхвърляща стойността на отпуснатия кредит от 900,00лв.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, както и доводите на страните и изразените от тях процесуални становища, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Исковата претенция е допустима, доколкоко произтича от правно лигитимирано лице, а разгледан по същество, съдът намира иска по осн.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за основателен по следните съображения: Съгласно приложените по делото доказателства ищецът е имал възможност да се запознае с общите условия на ответника, но въпреки това на практика и при въведени невъзможни условия за обезпечение, му е била начислена горепосочената неустойка, съставляваща вдействителност скрита лихва и по този начин е лишен от възможността да прецени как е формиран точния лихвен процент и годишния процент на разходите (ГПР).

От текста на договора не става ясно как е формиран този лихвен процент, което прави договорната разпоредба в несъответствие с чл.11, ал.1, т.9а, ЗПК. Съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника задължително трябва да бъде предоставена преддоговорна информация, с като същият да се запознае и изрично да пpиeме Общите условия на предлагания му кредит. С основание ищецът твърди, че предвидената „неустойка“ не изпълнява законовата обезщетителна функция, т.к. не зависи от вредите от неизпълнение на основното договорно задължение и по никакъв начин не кореспондира с 3 последиците от неизпълнението, а се изчислява като добавка към погасителните вноски, т. посочената неустойки би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорните вноски. Предвиждането в процесния договор, че кредиторът има право на обезщетение по чл.92 ЗЗД, надхвърлящо значително размера на дължимата мораторна лихва при неизпълнение внася неравноправност на страните по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП. Разходите за неустойка не са включени в обявения от кредитора ГПР, което е в нарушение на закона. Тези разходи на практика са част именно от ГПР и така той надхвърля максималния размер по чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузите, които предвиждат възнагражденията за тези допълнителни услуги са нищожни. По тези съображения договорката за това вземане е нищожна.

Следователно по изложените по –горе съображения и на осн.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД, чл.8 от договорът сключен между ицеца Д.С. и отв. „Креди Йес“ ООД, следва да бъде прогласен за нищожен, поради противоречие на съдържащата се в него клауза с добрите нрави и поради изключително завишен размер на неустойката спрямо отпуснатия заем.

На база гореустановената фактическа обстановка и наложилите се съобразно нея правни изводи, съдът приема искът за основателен и доказан като безспорно се установи нищожност на чл.8 от процесния договор за предостовяне на потребителски кредит, сключен в нарушение на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, поради което и следва да бъде изцяло уважен.

Съдът, като съобрази крайният резултат от спора и разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, счита че сторените от ищеца разноски за държ.такса за образуване на дело от 50,00 лв. следва да бъдат възложени в тежест на ответника, както и съгласно приложеният от ищеца списък по чл.80 ГПК , на осн. чл.38 ЗА, на адв.Д.Г. следва да се заплати от ответника сумата от 400,00 (четиристотин) лева (по посочените в списъка на л.27 – 28 банкови сметки) за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, Айтоският районен съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА на осн. чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за НИЩОЖЕН чл.8 от Договор за паричен заем № 271468/08.02.2023г., сключен между ищеца Д. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и ответника „КРЕДИ ЕЙС“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В. М. И..

4

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЕЙС“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В. М. И. да заплати на Д. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сторените по делото разноски в размер на 50,00 (петдесет) лева, по следната клиентска банкова сметка:

Титуляр: Д. Г., Булстат: 180985842,

IBAN: BG13UNCR70001525522813,

BIC: UNCRBGSF.

ОСЪЖДА на осн. чл.38 от ЗА „КРЕДИ ЕЙС“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В. М. И. да заплати на адв.Д. Г., вписан в АК – *** с № 19000173555, със служебен адрес: ***, адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 (четиристотин) лева, по следната банкова сметка:

Титуляр: Д. Г.,

IBAN: BG09UNCR70001598110798,

BIC: UNCRBGSF.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

5