Определение № 3041 от 25.08.2020, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 3041

25.08.2020 г.

Окръжен съд – Б..........

Град Б..........

Четвърти въззивен граждански състав

На 25.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20201200500874 по описа за 2020 година констатира следното:

Обжалва се определение № 1560 от 18.02.2020 г., постановено по гражданско дело № 94 от 2020 г. на Районен съд Б.........., с което е прекратено производството по исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, предявени от „Агенция .........“ ЕАД срещу Г. Г. М. , и е обезсилена заповедта по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гражданско дело № 1055 от 2019 г. на Районен съд Б...........

Частната жалба е редовна и допустима. Това налага да бъде преценена законосъобразността на атакуваното определение.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Г.Н. и В.Н. обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

В настоящия казус районният съд е приложил санкцията, предвидена в чл. 129, ал. 3 от ГПК, понеже ищецът-жалбоподател не е внесъл в срок дължащата се за разглеждането на 1 претенциите му държавна такса.

Втората инстанция констатира, че първостепенният съд е процедирал в съответствие със закона и практиката на ВКС. Исковата молба правилно е била оставена без движение, защото не е била внесена съответната такса. Такава трябва да бъде заплатена именно при започването на делото, а не впоследствие. Разпоредбата на чл. 73, ал. 3 от ГПК е категорична в това отношение. Определение № 656 от 23.11.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 342/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б.С., цитирано в жалбата, е неприложимо в казуса, защото третира не таксите по делата, а разноските в процеса, редът за събирането на които е съвсем друг. Правилно е произнасянето на районния съд и по искането с правно основание чл. 63 от ГПК. Изтъкнатото в последното обстоятелство не може да бъде квалифицирано като обективно, непредвидимо и непреодолимо. То не попада в обхвата на "уважителните причини" по чл. 63, ал. 1 от ГПК. Дадените с разпореждането от 23.01.2020 г. указания са ясни и точни. Не е доказано възникването на факти и обстоятелства, водещи до невъзможност за изпълнение в срок на задължението за внасяне на държавна такса, още повече че в случая иде реч за юридическо лице-търговец. Вярно е, че впоследствие таксата е преведена, но документът за това е изпратен по делото след постановяването на прекратителното определение, поради което въпросното процесуално действие не е можело да бъде взето предвид от районния съд - чл. 64, ал. 1 от ГПК /в подобна насока е и Определение № 121 от 15.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1603/2020 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д/.

Частната жалба се оказа неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение.

По аргумент от нормата на чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, настоящият второинстанционен акт няма да подлежи на касационна проверка.

Воден от изложеното, Окръжен съд Б.........., Гражданско отделение, IV въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Агенция .........“ ЕАД, подадена срещу определение № 1560 от 18.02.2020 г., постановено по гражданско дело № 94 от 2020 г. на Районен съд Б...........

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3