Решение № 301 от 07.12.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. София , 03.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на трети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Прокурор:

Калин Калпакчиев

Весислава Иванова

Величка Цанова

Мариян Любенов Александров (СГП-София)

Апелативна прокуратура - София като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201000600942 по описа за 2020 година Р Е Ш Е Н И Е гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателно отделение,2-ри състав, в открито заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и двадесета, в състав:

1

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

ВЕЛИЧКА ЦАНОВА при участието на секретаря Теодора Ставрева и на прокурор Александров, като се запозна с докладваното от съдия Цанова в.н.о.х.д. № 942 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда от 15.03.2019 г.на СГС,НО,29 състав по НОХД № 2111/16 год.подс. Е. Н. М. е призната за виновна в това,че на 08.11.2011 год.,около 01.50 ч.,в Руска федерация,при управление на МПС-л.а. „Фолксваген Туарег” с рег.№ ********* ,по автомобилен път „Крим” с посока на движение от гр.Москва за гр.Орел,в района на километър 165-ти+980 м. нарушила правилата за движение по пътищата по чл.10.1 от Правилата за движението по пътищата на Руската федерация и реализирала ПТП,като предизвикала удар между управлявания от нея автомобил с намиращия се на пътното платно български гражданин Г. И. Н., вследствие на което по непредпазливост причинила смъртта му, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. ”в” във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 54 и чл. 36 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66,ал. 1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343г във вр. с чл. 343, ал. 1, б. ”в” във вр.с чл. 342, ал.

1,пр. 3 от НК подс.М. е лишена от правоуправление за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 45 от ЗЗД подс. М. е осъдена да заплати на 2 гражданската ищца Г. Н. Н. сумата от 56 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от 08.11.2011 год., като за разликата до 150 000 лв. предявения иск е отхвърлен като неоснователен.

На основание чл. 45 от ЗЗД подс.М. е осъдена да заплати и на Г. Г. Н. и Н. Г. Н. по 40 000 лв. за всяка една от тях, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението,ведно със законната лихва от 08.11.2011 год.,като исковете до пълния размер от 95 000 лв. са отхвърлени като неоснователни.

Е. М. е осъдена да заплати по сметка на НСлС разходите в размер на 464.88 лв.,както и сумата от 360 лв. разноски в полза на СГС и 6440 лв. ДГ върху уважената част от гражданските искове.Осъдена е да заплати и разноските по делото на частната обвинителка и гражданска ищца Н. Н. в размер на 3660 лв.

Срещу присъдата е постъпила жалба от служебния защитник на подсъдимата с твърдения, че е неправилна, тъй като не са събрани безспорни доказателства, които да подкрепят повдигнатото обвинение, както и такива и в подкрепа на предявените искове. Моли същата да бъде отменена, а гражданските искове-отхвърлени. Счита, че и да бъде призната за виновна, то исковете следва да бъдат отхвърлени, тъй като наследниците вече са предявили претенции за изплащане на обезщетение по реда на чл.200 от КТ, а съгласно ТР № 45/90 год. на ГК на ВС: „Пострадалите, респ. наследниците могат да изберат срещу кого да насочат иска за обезщетение - срещу прекия причинител по чл.45 от ЗЗД или срещу работодателя по чл.200 от КТ.” Поддържа,че тъй като такова обезщетение се дължи еднократно,то независимо от присъдата,на това основание исковете следва да бъдат отхвърлени.

Срещу така подадената въззивна жалба е постъпило възражение от повереника на частните обвинители и граждански ищци,с което същата се оспорва,тъй като първоинстанционният съд е анализирал детайлно събрания по делото доказателствен материал и е установил правилно фактическата обстановка.С оглед на това поддържа,че присъдата е правилна и законосъобразна.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимата заявява,че първоинстанционният съд действително е обсъдил всички събрани по делото доказателства и от тях по безспорен начин е установено,че Н. е спрял управлявания от него товарен автомобил непосредствено до разделителната 3 линия на пътното платно,независимо,че е имал възможност да отбие вдясно,че същият е бил без светлоотразителна жилетка в тъмната част от денонощието.

Позовава се на показанията на св.Ч.,който е бил непосредствен очевидец на произшествието и от тях става ясно,че Н. е бил клекнал до товарния автомобил,като в тази позиция тялото му е било в насрещното платно,т.е. същият е допринесъл изцяло за настъпване на произшествието.Твърди,че съдът неправилно е приел, че М. има вина за

ПТП,който извод е направен от приетата СМЕ,според която към момента на удара Н. е бил в изправено положение.Сочи,че от съдебно-техническата експертиза е установено,че същата е могла да го види и да спре,ако е шофирала с позволената скорост,но липсва отговор на въпросите:дали ако Н. се е изправил непосредствено преди преминаването на колата на подсъдимата,същата е могла да реагира и да спре,респ. да предотврати удара,дали ако той е спрял вдясно на пътното платно,като е имал тази възможност,подсъдимата би го блъснала,ако е карала със същата скорост.С оглед на това счита,че вината на същата не е доказана по безспорен начин и моли присъдата да бъде отменена и подсъдимата оправдана,като се отхвърлят и гражданските искове.Във връзка с последното отново насочва вниманието на съда към цитираното по-горе тълкувателно решение на ВС.

Представителят на САП пледира жалбата да бъде оставена без уважение,тъй като в хода на първоинстанционното производство са установени както авторството,така и механизма на произшествието.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци също моли присъдата да бъде потвърдена,тъй като не са налице твърдените от защитата пороци.

Съдът, като обсъди доводите в жалбата и възражението срещу нея, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:

Чрез надлежно събрани и проверени доказателства и доказателствени средства първостепенният съд е приел за установена фактическа обстановка,която се споделя от настоящия съдебен състав и тя е следната:

4

Подсъдимата е руска гражданка,спрямо която съдебното производство е протекло при условията на чл.269,ал.3,т.4,б.”а” от НПК,тъй като не е била открита на известния по делото адрес в с. С. к., ул. "***" №*, *** район, *** област,Руска федерация.В този смисъл СГС е бил уведомен от Министерство на правосъдието на Руската федерация,че същата е продала имота и се е преместила на неустановен адрес в гр.Москва.

Пострадалият Г. И. Н. бил правоспособен водач и работел като шофьор на товарен камион в „Гида Транс” ООД, гр.Любимец от 13.10.2009 год.

Извършвал международни превози на товари, като управлявал съчленен автомобил с ДК № ******* с полуремарке с рег.№ *******, марка ДАФ Трайслер”, собственост на работодателя, с който на 02.11.2011 год. предприел превоз по маршрут от гр.Свиленград, през Република Турция до Руска Федерация. Същият извършвал превози в Русия от дълго време и познавал добре маршрута, по който се движел този път.

На 08.11.2011 год. през нощта, около 01.50 ч. Н. управлявал товарния автомобил по път „М 2 Крим” в посока от гр.Орел към гр.Москва, като в района на километър 165-ти + 980 м.спрял аварийно в близост до непрекъснатата разделителна линия между неговата лента и лентата за насрещно движение. Оста на влекача се намирала на 0.6 м. до разделителната пътна маркировка.

Времето било сухо, пътното платно било покрито с асфалтова настилка и представлявало хоризонтален, прав участък, без неравности, с по две ленти за движение във всяка посока. Пътят бил с ширина 15.70 метра, а пътното платно-9.7 метра, като съдържало две ленти-по една за всяка посока, които били обособени с непрекъсната разделителна линия. Ширината на банкета, разположен от двете страни на пътното платно, била съответно 3.6 м. и 2.4 м.

Отвъд десния банкет, считано от приетата посока на огледа от органите на руските разследващи органи-откъм Москва,имало засадени дървета.Този пътен участък бил осветен от улично осветление,което било поставено пред намиращото се в близост заведение от страна на движението на автомобилите, идващи откъм гр.Москва, както и от фаровете на разминаващите се автомобили. Към инкриминирания период имало преминаващи автомобили и в двете ленти за движение.

5

Зад товарния автомобил, управляван от Н., в същата лента за движение, св.С. Ч. управлявал л.а. „Фолксваген пасат”. След спирането на товарния автомобил св.Ч. също спрял на разстояние от около 2 м.зад него.

Н. слязъл от камиона, за да провери състоянието му, отишъл в близост до резервоара и се навел по посока на камиона. Движел се непосредствено около разделителната линия и не носел светлоотразително облекло.

В същото време по този път, с посока от гр.Москва за гр.Орел, подс.М. управлявала л.а. „Фолксваген Туарег” с рег.№ *********. Същата е правоспособен водач и притежава свидетелство за правоуправление, категория В.

Приближавайки мястото, на което Г. Н. бил слязъл от товарния автомобил, същата управлявала автомобила си със скорост не по-малка от 90 км/ч. Преди да предприеме действия за спиране, настъпил удар на предната лява част на лекия автомобил със страничната повърхност на лявата подбедрица на изправилия се в този момент Н., който бил навлязъл в левия край на лентата за движение на подсъдимата, считано в нейната посока на движение. В резултат на силата на удара Н. бил покачен на предния капак на лекия автомобил и достигнал предното му стъкло, където настъпил силен удар на главата на Н. със стъклото и лявата предна колона на купето. След това тялото му било отхвърлено наляво и напред по посока на движението на управлявания от подсъдимата автомобил, ударило се в задната лява част на ремаркето, продължило към автомобила на св.Ч., където се блъснало в предното му ляво колело и паднало на пътното платно. След това тялото било прегазено последователно от лек автомобил и от бус и останало на разстояние 25.9 метра от задната лява ос на полуремаркето до пристигане на органите на МВР на Руската федерация.

След удара подсъдимата спряла автомобила в десния край на лентата за нейната посока на движение и изчакала органите на пътната полиция, които фиксирали данните за пътната обстановка и точното местоположение на участниците в произшествието.

Ударът между лекия автомобил „Фолксваген Туарег” и Н. настъпил по дължина на пътното платно на около 980 метра след избрания ориентир в 6 огледния протокол, считано за посоката на движение на лекия автомобил, а по ширина-в левия край на лентата за движение на подсъдимата, в близост до разделителната линия, считано от гр.Москва /посоката на огледа/.

В конкретната пътна обстановка, при скорост от 90 км/ч опасната зона за спиране на лекия автомобил е била 87 метра. Късите светлини осветявали пространство пред фронта на автомобила около 50-55 метра,в левия сектор 35-40 м. напред и около 3-4 метра вляво от левия габарит на автомобила,в десния сектор-пред автомобила на около 55-60 м.напред и на около 5-6 метра вдясно от десния габарит. При това положение,за да спре в осветената зона при включени къси светлини,подсъдимата следвало да се движи със скорост по-ниска от 62 км/ч. При скорост на движение от 90 км/ч ,в конкретната пътна обстановка, същата не е разполагала с техническа възможност да спре автомобила в осветената зона от късите светлини.

В резултат на удара на главата в челното стъкло на автомобила, Г. Н. получил открита черепно-мозъчна травма и несъвместими с живота увреждания на мозъка, в резултат на които почти мигновено е настъпила смъртта му.

Вследствие на инициалния удар в лявата подбедрица на Н. било причинено счупване на големия пищял на лявата му подбедрица. Приживе на Н. били причинени още разкъсни и контузни рани в резултат на ударното действие на твърди тъпи предмети.