Решение № 106 от 09.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно търговско дело 96/2026
- Вид
- Решение № 106
- Подписан
- 09.07.2026
- В сила
- 15.09.2026
- Състав
- ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, МАЯ НЕДКОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.20 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 ал. 2 т.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл.7 ал.2 т.2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 106 гр. Велико Търново, 09.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:
МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно търговско дело № 20264001000096 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по:
1 . Въззивна жалба вх. № 9063/19.12.2025г. на А. В. Ц., ЕГН **********,чрез пълномощник срещу Решение № 55/ 21.11.2025г., постановено по т. дело № 46/2025г. по описа Окръжен съд – Ловеч, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от въззивника против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД ЕИК 200299615,гр.София, иск с правно основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да й заплати сумата от 20 000 лева, представляваща разликата от присъдената сума от 10 000 лева до претендирания размер от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания, психически стрес, в резултат на получени телесни увреждания при ПТП на 08.07.2022 г. в гр. Луковит, обл.Ловеч , ведно със законна лихва върху главницата, считано от 15.07.2022г. до окончателното изплащане.
Считайки обжалваното решение за неправилно, постановено при допуснати процесуални нарушения и необосновано, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде уважен в пълния претендиран размер. Излага подробни аргументи, че определеното от съда застрахователно обезщетение не съответства на реално претърпените и доказани от увреденото лице неимуществени вреди, като неправилно е приложен критерият за справедливост и не са взети предвид настъпилите увреждания на здравето и психиката на ищцата. Поддържа, че съдът е ценил само част от доказателствата по делото, 1 като другата част от тях касаещи получените от ищцата травми при процесното ПТП са игнорирани напълно. Твърди, че присъденото обезщетение не е съобразено с актуалната съдебна практика, лимита на застрахователните обезщетения и икономическата конюнктура в страната.
Претендира присъждане на адвокатско представител на ищеца по чл. 38 ал. 1 т.2 от ЗА. възнаграждение на процесуалния
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който същата се оспорва като неоснователна и се претендира оставянето и без уважени, както и присъждане на разноски.
2.Въззивна жалба вх. № 9145/23.12.2025 г. на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК 200299615, гр.София, чрез процесуален представител срещу Решение № 55 / 21.11.2025 г., постановено по т. дело № 46/2025г. по описа Окръжен съд – Ловеч, В ЧАСТТА, с която въззивника е осъден да заплати на А. В. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 432 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД, сума от 8 500 лева, представляваща разликата над 1500 лева до присъдената сума от 10 000лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания, психически стрес, в резултат на получени телесни увреждания при ПТП на 08.07.2022 г. в гр. Луковит, обл.Ловеч, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 15.07.2022г. до окончателното изплащане.
Считайки обжалваното решение за постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което присъденото обезщетение да бъде намалено до сумата от 1500лв., която счита за справедлива обезвреда на установените и доказани в хода на производството от ищеца неимуществени вреди в резултат на ПТП. Излага, че определеното от съда застрахователно обезщетение не съответства на реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, като неправилно е приложен критерият за справедливост, като при определянето му не е взета предвид икономическата обстановка в страната. Твърди, че съдът се е произнесъл при непълнота на доказателствата, като по делото липсват такива за здравословното състояние на ищцата преди ПТП, като в тази връзка поддържа, че претендираното за обезщетяване остеопорозно заболяване не е в пряка причинна връзка с ПТП от 2022г.
Позовава се на приетите и неоспорени от страните по делото експертизи, от които се установява, че заболяването на ищцата, за което същата претендира обезщетение за настъпили вреди е дегенеративно, същото не е травматично, а първично и не е във връзка с настъпилото събитие. Съобразно представената медицинска документация, категорично е посочено, че „снишаване на прешлени“ не е било установено в пряк резултат с ПТП от посочената дата. Оспорва да са нанесени травми в областта на посочените прешлени.
Отделно, при извършения преглед непосредствено след ПТП е посочено, че на прегледаната е установена една изключително лека травма с болка в гърдите, обусловена в последствие с описаните синини. Травма и болка в посочената в последствие област не се посочват и при извършеното съдебно-медицинско изследване седмица след ПТП. Посочва, че наличното преди ПТП остеопорозно заболяване обичайно се влошава при всички пациенти на 2 възрастта на ищцата /67 години/ и без травми, като същото е в резултат на бавен, дългогодишен процес, нормален за нейната възраст. Поддържа, че претенцията на ищцата за обезщетяване на настъпило увреждане в областта на гръбначния стълб също е останало недоказано, като вещите лица са категорични, че счупване при ПТП няма. Поддържа, че единствените доказани в пряка причинна връзка с ПТП от 2022г. са леките установени непосредствено след ПТП - три хематома. Липсва и доказване на твърдението за емоционално преживяване от страна на пострадалата. Относно акцесорната претенция за лихва, претендира присъждане на определеното от съда застрахователно обезщетение от дата на подаване на исковата молба в съда. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението в обжалваната част, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
3.Частна жалба вх.№ 1577/23.02.2026г. от А. В. Ц. чрез пълномощника адв. П. К., срещу Определение № 35/04.02.2026 г., постановено по т.д. № 46/2025г. по описа на Окръжен съд -Ловеч, с което съдът е оставил без уважение молба на жалбоподателката с правно основание чл. 248 от ГПК за намаляване на присъденото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение.
Постановеното определение се обжалва като незаконосъобразно, претендира се отмяната му и уважаване на депозираната молба.
В срока по чл. 276 от ГПК ответната по частната жалба страна е депозирала отговор, в който я оспорва като неоснователна и претендира оставянето й без уважение.
П. И. П. - трето лице-помагач на ответника - не е взел становище по жалбите.
В съдебно заседание по същество, А. Цонева, редовно призована не се явява. Чрез процесуалния си представител, с писмена молба, поддържа депозираната жалба, претендира уважаването й, както и присъждане на адв. възнаграждение по чл.38 от ЗА. Оспорва жалбата на ответното дружество. Поддържа депозираната частна жалба и претендира уважаването й.
Прави възражение за недължимост, респективно прекомерност на адвокатското/юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на ответника.
В съдебно заседание по същество, ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, редовно призован не се явява, не се представлява.
П. И. П., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Настоящият състав на ВТАС, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
При извършената, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, проверка по валидността на обжалваното решение, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
3
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Производството пред Окръжен съд – Ловеч е образувано по искове на А. В. Ц., с правно основание чл. 432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД против „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, гр. София, за осъждане на ответника да й заплати обезщетение в размер на 30 000 лева/след допуснато на основание чл.214 от ГПК изменение на иска/ за претърпени неимуществени вреди и обезщетение в размер на 51.40 лева, за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП настъпило на 08.07.2022 г. в гр. Луковит, обл.Ловеч, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 15.07.2022г. до окончателното изплащане до окончателното изплащане на сумите.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове , като неоснователни. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Оспорва сочения механизъм на ПТП. Оспорва твърдението, че изключителна вина за застрахователното събитие има водачът на л.а. „Опел Астра“- П. И. П.. Намира иска за неимуществени вреди за неоснователен в пълния претендиран размер, който размер не е съобразен с реално понесените от ищцата болки и страдания в резултат от пътния инцидент и надвишава значително справедливото обезщетение на претърпените вреди. Оспорва и предявения иск за имуществени вреди, като твърди, че посочените разходи не са били необходими за лечението на твърдените травми на ищцата от процесното произшествие.
Претендира разноски.
В частта относно претенцията за имуществени вреди, както и за неимуществените до размер от 1500 лева, Решение № 55 / 21.11.2025 г., постановено по т. дело № 46/2025г. по описа Окръжен съд – Ловеч, не е обжалвано и е влязло в сила.
В настоящото производство с въззивните жалби не са наведени оплаквания относно решението в частта, в която са приети за установени елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД: наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат. Същите са и безспорно установени от приетите по делото писмени доказателства.
За л.а. „Опел Астра“ с peг. № СМ 66****, е било налице валидно правоотношение със „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с полица, валидна към дата на инцидента, обезпечаващо гражданската отговорност на водача на автомобила.
Изпълнени са изискванията на чл.380 от КЗ - не се оспорва, че ищцата е отправила искане до застрахователя за изплащане на обезщетение, застрахователят е уведомен за процесното ПТП на 22.07.2022г. и при него е образувана застрахователни преписки щета 4
№ 0801-003988/2022- 02, по която не е изплатено обезщетение.
Механизмът на ПТП е установен от заключението по приетата в първоинстанционното производство САТхЕ, което съдът кредитира и от което се установява, че ПТП е настъпило на 08.07.2022 г. около 22,30 часа в тъмната част на денонощието в гр.
Луковит, на ************ между лек автомобил „Опел „Астра“ с peг. № СМ 66****, управляван от П. И. П. и лек автомобил „Нисан Примера" с peг. № СВ 11****, с водач А. У.
Р., на предна дясна седалка на който била пострадалата А. Ц., а на задната седалка –дъщеря й. Водачът на л.а. „Опел Астра“ - П. П., при маневра – на заден ход, излизайки от двора , където бил паркиран управлявания от него л.а., пресякъл тротоара през настилката от плочки и тревната площ, навлязъл рязко, косо в коридора на движение на л. а. „Нисан Примера", като поради липсата на възможност за навременна реакция от водача на последния, настъпил удар с предната дясна част на л. а. „Нисан“ в другото превозно средство. В резултат на удара л. а. „Нисан" се е завъртял около вертикалната ос по часовниковата стрелка и се установил леко косо на първоначалната си посока на движение.