Определение № 1959 от 11.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1959 гр. София, 11.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20248002900469 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.П. И. от САК касационна жалба на ответника „Софавто“ ООД, гр.София, срещу решение № 768 от 12.12.2023г. по възз.т.д.№ 492/2023г. на САС, с което, след отмяна на решение № 260057/26.01.2023г. по т.д.№ 767/2020г. на СГС, „Софавто“ ООД, гр.София, е осъдено да заплати на Министерство на младежта и спорта, гр.София, договорна неустойка, съгласно чл.13, ал.2 от сключения между страните договор за наем № 114/21.05.2004г., за продължилото от „Софавто“ ООД, гр.София ползване след изтичане на срока на договора за наем, а именно за периода март 2017г.-март 2020г.вкл., в общ размер 177 600лв., заедно с обезщетение за забава върху всяко месечно вземане за неустойка в общ размер 24 733.33лв., както и стойността на консумативни разходи за ел. енергия и вода, разходвани в имота за периода април 2018г.- февруари 2019г. в общ размер 12 264.62лв., за които са издадени 6 бр. фактури през периода 09.06.2018г.- 29.03.2019г., заедно с обезщетение за забава върху главницата по всяка от фактурите, за периода 01.08.2018г.-13.03.2020г., в общ размер 1278.89лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на иска на 29.04.2020г. до окончателното изплащане.

1

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо (т.2 на чл.281 ГПК), евентуално – неоснователно (т.3 на чл. 281 ГПК). Според касатора е налице произнасяне по непредявен иск, който се различава съществено от предявения - както по основание, така и по източник на възникване и елементи от фактическия си състав. Процесуалната незаконосъобразност на решението е обоснована с доводи за постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неправилно отнасяне на въпроса за правната квалификация на иска към допустимостта на първоинстанционното решение, от което е изведен погрешният извод, че не се налага извършване на ново разпределяне на доказателствената тежест и даване на указания на страните за предприемане на съответните процесуални действия. Касаторът намира, че решението е постановено в нарушение на чл.12 ГПК, тъй като въззивният съд не е извършил пълен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, което е довело до погрешни изводи за собствеността върху процесните постройки и режима им на държавни имоти, не е обсъдил всички негови възражения, относими към предмета на спора и не се произнесъл служебно за нищожността на неустойката, поради противоречие с добрите нрави. По същество касаторът оспорва извода, че процесните сгради са били публична държавна собственост и основаните на тях изводи за невъзможност действието на договора за наем да бъде продължено по реда на чл.236, ал.1 ЗЗД и за дължимост на обезщетение под формата на неустойка за продължилото ползване на сградите след прекратяване на договора за наем.

Изложени са подробни съображения в подкрепа на тезата на касатора за характера и съдържанието на правоотношението между наемодателя и наемателя след изтичане на срока на договора за наем, част от което според касатора е задължението на наемодателя да осигури безпрепятствено ползване на вещта от наемателя за целия период на ползването. Касаторът намира, че при неизпълнение на това задължение от наемодателя наемателят има право на съразмерно намаляване на цената, тъй като в противен случай би се достигнало до неоснователно обогатяване на наемодателя и претенцията му би била злоупотреба с право. В тази връзка касаторът поддържа, че за исковия период Министерство на младежта и спорта не е изпълнявало задължението да му осигури ползване на прилежащия терен и спокоен и свободен достъп до сградите, след като през март 2016г. теренът, върху който се намират 2 процесните сгради, е предаден на реституирания собственик от „Национална спортна база“ ЕАД, чийто принципал е Министерство на младежта и спорта.

Ето защо намира, че Министерство на младежта и спорта няма право да претендира заплащане на обезщетение и претенцията му представлява злоупотреба с права. Касаторът счита, че клаузата за неустойка е нищожна, на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, и това е следвало служебно да бъде установено от съда. Поддържа, че присъждането на законната лихва върху месечните вземания за неустойка е в нарушение на материалния закон, разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД, тъй като тези вземания нямат периодичен характер и определен срок за изпълнение, поради което, за да бъде поставен касаторът в забава, е следвало да бъде поканен да ги заплати.

По съображения, свързани с неосигуряване от ищеца на ползването на сградите и прилежащия терен и липса на уговорен срок за изпълнение, касаторът поддържа, че не дължи за исковия период консумативни разноски и обезщетение за забавеното им заплащане. Искането е за обезсилване, евентуално - за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, евентуално - за връщане на делото за ново разглеждане със задължителни указания. Претендира за присъждане на разноски.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК преди всичко е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК – вероятна недопустимост, обосновано с поддържаните и в касационната жалба доводи за произнасяне по непредявен иск.

Въведено е и основанието по т.1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. В какви рамки е длъжен съдът да даде защита на спорното материално право, предмет на делото, и допустимо ли е съдът да се произнесе по искова претенция, която не е заявена като предмет на предявения иск?

2. Допустимо ли е чрез преквалифициране на предявения иск съдът да се произнесе по искова претенция, която не е заявена от ищеца?

3. Допустимо ли е, при предявен от наемодателя иск за осъждане на наемателя да му заплати обезщетение по чл.236, ал.2 ЗЗД за продължилото след изтичане на наемния договор ползване на вещта, съдът да разгледа и да 3 се произнесе по иск за заплащане на договорната неустойка, с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД? По този въпрос касаторът се позовава на решение № 62/01.06.2015г. по т.д.№ 558/2014г., II т.о.

4. В кои случаи въззивният съд разполага с правомощие да измени дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на предявения иск и към кой вид порок на решението се отнася това – към неговата допустимост или към неговата неправилност?

5. Какви са правомощията на въззивната инстанция, когато констатира, че дадената от първоинстанционният съд правна квалификация на предявения иск е неправилна и как следва да процедира в този случай?

6. При постановяване на решението длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са от значение за спора поотделно и в тяхната съвкупност?

7. Длъжен ли е съдът да изложи конкретни мотиви и да обоснове защо приема за установен факт, който не се е осъществил и не приема за установен факт, който се е осъществил?

8. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните във въззивната жалба и в отговора към нея, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство?

9. Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, и по-конкретно: при иск за заплащане на неустойка следва ли да разгледа и да се произнесе по нищожността й, поради противоречие с добрите нрави, когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функция?

10. Какви са предпоставките за нищожност на неустойката, поради нарушаване на добрите нрави - чл.26, ал.1 ЗЗД и нищожна ли е на това основание неустойка, когато излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, включително, когато се установи значително несъответсвие между уговорения й размер и очакваните/настъпилите от неизпълнението на задължението действителни вреди?

11. Когато се прехвърля право на собственост върху земята, без да са 4 посочени постройките и подобренията, но същите са изключени изрично от прехвърлянето, следва ли да се приложи презумпцията по чл.92 ЗС и да се приеме, че заедно със земята е прехвърлено и правото на собственост върху построените върху нея сгради?

Основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е поддържано по следните въпроси:

12. Могат ли незаконните строежи да се прехвърлят отделно от терена, върху който са построени, респективно- когато се прехвърля собствеността върху терена, допустимо ли е от прехвърлянето да бъдат изключени/изрично или мълчаливо/ незаконните строежи?

13. Какво е съдържанието на възникналото по силата на закона след прекратяване на наемния договор, поради изтичане на срока му, „квазинаемно правоотношение“ по чл.236, ал.1 ЗЗД между наемодателя и наемателя и следва ли наемодателят да продължи да осигурява необезпокоявано ползване на наетата вещ, за да му дължи наемателят обезщетение по чл.236, ал.2 ЗЗД?

Основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е въведено и по следните въпроси:

14. Дължи ли се договорна неустойка, ако страната, която я претендира, не е изпълнила насрещните си задължения?

15. В кои случаи и при какви условия се дължи неустойка и дължи ли се такава в пълен размер за неизпълнение на част от задължението, за което е уговорена?

16. Вземането за обезщетение за пропуснати ползи по чл.236, ал.2 ЗЗД, вкл. в случаите, в които размерът му е уговорен отнапред във формата на неустойка, с периодичен характер ли е, от кой момент длъжникът – наемател изпада в забава за изпълнението му и от кой момент дължи заплащане на обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД ?

Наред с това, е въведено и основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност.

С подадения чрез гл.юрисконсулт М. М. писмен отговор ответникът по касационната жалба, ищецът Министерство на младежта и спорта, оспорва наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационно 5 обжалване и основателността на касационната жалба. Не е заявено искане за разноски.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

От фактическа страна по делото е установено и безспорно следното:

Между ищеца Министерство на младежта и спорта, като наемодател, и ответното дружество „Софавто“ ООД, като наемател, е сключен въз основа на проведен търг, на осн. и по реда на чл.66 от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост, във вр. с чл.23 и чл.19, ал.1 и ал.3 от Закона за държавната собственост, срочен (3-годишен) договор за наем № 114/21.05.2004г., при месечна наемна цена в размер на 2400лв. с ДДС, платима до 20 число на месеца. Предмет на договора за наем са сгради, построени върху площ от 1700 кв.м на посочения в договора административен адрес, които са индивидуализирани в приемо-предавателен протокол от 10.06.2004г.(портиерна - 15 кв.м, складове - 75 кв., паянтова конструкция, складови помещения - 120 кв.м, хале за ремонт и поддръжка на автомобили 270 кв.м, хале от метална конструкция - 324 кв.м, административна сграда канцеларии - 125 кв.м.). В договорната клауза на чл.13, ал.2, страните са уговорили предварително, че, ако след прекратяване на договора за наем наемателят не освободи заемания от него имот, той дължи обезщетение в двоен размер на наемната цена по договора за съответния период на незаконно ползване. Насрещните задължения по договора за наем са били изпълнявани до края на уговорения срок. След изтичане на срока на договора ползването на сградите от ответното дружество е продължило, вкл. за исковия период (01.05.2016г.-03.2020г.). Ежемесечно ищецът е издавал протоколи за заплащане на неустойка в размер на 4800лв., които протоколи са надлежно осчетоводявани от ответника и сумите за неустойка са заплащани от него до март 2016г. вкл., а от м. април 2016г. ответникът е преустановил осчетоводяванията и плащанията.