Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 21.04.2022, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
620/2021
Подписан
21.04.2022

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 103, ал. 1, т. 1 · Закон за кредитните институции
  • чл. 103, ал. 2, т. 24 · Закон за кредитните институции
  • чл. 103, ал. 2, т. 25 · Закон за кредитните институции
  • чл. 107, ал. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл. 151, ал. 1, пр. 1 · Закон за кредитните институции
  • чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 10 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 10, ал. 2 и ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 10, ал. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 8 ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4, параграф 1, т. 40 · Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 текст от значение за ЕИП

Р Е Ш Е Н И Е

№ 109 гр. Велико Търново, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – Четвърти състав, в съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАНКА МАТЕВА при участието на секретаря Д. С.и прокурора от ВТОП Весела Кърчева, изслуша докладваното от съдия Матева адм. д. № 620 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Същото е образувано, след като последно с Определение № 7502/07.10.2021 г. по адм. д. № 2958/2018 г. на АССГ делото е изпратено на настоящия съд по подсъдност.

Предмет на делото е предявена на 06.12.2017 г. исковата претенция от А.Г.Д. ***, с настоящ адрес ***, като вложител в „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), наричана по-долу КТБ против Българската народна банка, гр.

София (БНБ) с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

С исковата молба ищецът претендира от ответника присъждане на обезщетения за имуществени вреди на ищеца за:

1.

Сумата в размер на 8 627.96 лева, представляваща лихва за забавено плащане на гарантирания размер на вложенията му КТБ за периода от 30.06.2014 г., когато е началният момент, в който БНБ е следвало да извърши констатация за неналичен депозит и от който е следвало да започнат да текат сроковете за изплащане на гарантирания размер на депозитите в КТБ, до 04.12.2014 г., когато практически е започнало изплащането на гарантирания размер на вложенията на ищеца в КТБ; както и за

2. сумата от

95 831.58 лева, представляваща разликата между размера на вложенията на ищеца в същата банка към 20.06.2014 г. и изплатения му гарантиран депозит.

Т.е. налице са два кумулативно обективно съединени иска, като ищецът основава и двата си иска срещу БНБ с твърдението за неправомерни действия на същата, нарушаващи на норми на общностното право с директен ефект и по-конкретно прилагането на Директива 94/19 ЕО относно схемите за гарантиране на депозити, както и/или неправомерно бездействие, изразяващо се в неизпълнение на законовите задължения на централната банка за осъществяване на ефективен банков надзор. Твърди, че ако централната банка беше изпълнила коректно и навременно задължението си да констатира неналичен депозит, произтичащо директно от Директива 94/19 ЕО, то гарантираният размер на влога на ищецът би се изплатил много преди 04.12.2014 г., а ако централната банка по време на специалния надзор не бе въвела практики, водещи до влошаване на финансовите резултати на КТБ, то банката не би била във фалит, с отнет лиценз и в производство по несъстоятелност.

По изложените мотиви претендира горепосочените суми по обективно съединените искове и присъждане на направените деловодни разноски, вкл. тези за адвокатски хонорар.

В съдебно заседание ищецът и процесуалният му представител не се явяват и не вземат становище по спора.

Ответникът

– БНБ, гр. София, чрез процесуалните си представители, с отговора на исковата молба и в представени по делото писмени становища, оспорва предявените искове по основание и размер. Във връзка с първия иск, преди всичко, оспорва качеството на БНБ на задължен субект да обяви за неналични депозити в КТБ и в този смисъл качеството й на субект на задължения по Директива 94/19 ЕО. Твърди, че към 30.06.2014 г.

БНБ не е компетентен орган да издаде акт за неналичност на депозити, тъй като подобно правомощие не произтича автоматично от надзорните й функции, а е следвало да се извърши с изрично законово овластяване, което е станало с измененията на Закона за кредитните институции (ЗКИ), в сила от 14.08.2015 г.

(ДВ. бр. 62/2015 г.). Оспорва и наличието на вреди за ищеца, както и причиняването им от БНБ, в която лицето няма влог, съответно – БНБ няма парични задължения към него. Счита, че лицето не може да е претърпяло вреди за лихви от забавено плащане, поради продължилото начисляване на възнаградителни лихви от ТКБ до отнемане на лиценза й. Алтернативно, оспорва размера на първия от двата иска, като сочи, че дори да се приеме, че БНБ е имала задължения да обяви неналичен депозит и съответно е причинила вреди на вложителите на КТБ, вкл. на ищеца, то това е станало в периода от 25.07.2014 г. (20 работни дни след 30.06.2014 г., когато е следвало да се издаде акта на БНБ за неналичност на депозити) до 06.11.2014 г., когато БНБ е отнела лиценза на КТБ, издавайки Решение за това № 138/06.11.2014 г., въз основа на което е пристъпено към изплащане на депозитите до гарантирания размер на влоговете, вкл. и на ищеца.

По отношение на втория иск БНБ оспорва изцяло основателността и размера му тъй като твърди, че именно упражнявайки ефективно и навременно надзорните си правомощие БНБ е отнела лиценза на КТБ, като същата е във висящо производство по несъстоятелност, в рамките на което по съответния ред вземането на ищеца за остатъка от депозитите му е включено в Списъка на приетите вземания на кредиторите от синдиците, като в това производство БНБ не участва, но ищецът като кредитор по отношение на масата на несъстоятелността продължава да получава суми от остатъците по влога си над гарантирания. По тези мотиви, подробно развити и в писмени бележки, претендира отхвърляне на искането и присъждане на сторените разноски, вкл. и такива за юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в съдебното производство прокурор от ВТОП изразява становище за частична основателност на исковата претенция – тази досежно присъждане обезщетение за имуществени вреди представляващи лихва за забавено плащане на гарантирания депозит в КТБ, като намира за доказан иска за сумата в размер на 5 733.82 лв., изчислена от вещото лице по СИЕ по делото за периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. В частта за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи разликата между пълния размер на вложенията и изплатения гарантиран депозит изразява становище за неоснователност иска, защото вреда за ищеца все още не е настъпила, доколкото е налице висящо производство по несъстоятелност на КТБ и вземането на Д. за този остатък все още не е погасено, а той е включен в списъка на кредиторите на банката и съществува възможност да бъде удовлетворено изцяло или частично. В този смисъл е налице друг процесуален ред за неговото обезщетяване, а именно: в производство по несъстоятелност за получаване на претендираната сума, което изключва възможността му да търси обезщетение по ЗОДОВ.

Настоящият съдебен състав, като взе в предвид изложеното в исковата молба, доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 20.06.2014 г. представителите на КТБ внесли в БНБ искане ТБ да бъде поставена под специален надзор. Искането било мотивирано с предизвикана загуба на доверие, масова паника сред вложителите и проблеми с ликвидността, което предизвиквало затруднения в изпълнението на паричните задължения към вложителите. С последвало писмо от същата дата, КТБ уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции.

Във връзка с депозираното искане, с Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет (УС) на БНБ (л. 73 от делото), на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл.

116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от ЗКИ, КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е дейността й, членовете на управителния и надзорния й съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите са лишени от право на глас. Указано е на квесторите да осигурят пълен анализ и оценка на активите, и пасивите на банковата група КТБ („КТБ“ АД и ТБ „Виктория“ ЕАД) от независим външен одитор. В тази връзка е възложена частична проверка на активите на КТБ, която се отнасяла главно до кредитния и инвестиционния портфейл и имала за цел да даде оценка за състоянието, и качеството им, както и ограничен анализ на пасивите на банката. При проверката било установено, че за определена категория кредитополучатели липсва съществена информация за финансовото им състояние и/или целевото усвояване на кредита. Установени са съществени индикации за кредитен риск, като това би могло да доведе до съществени обезценки, размерът на които не е коментиран от одиторите поради недостатъчна информация. С оглед на това била възложена пълна оценка на всички активи и пасиви на КТБ.

С Решение

№ 94/1431.07.2014 г. (л. 80 от делото) УС на БНБ е приел Доклад за текущото състояние на банката, който е бил представен пред БНБ от квесторите на КТБ на 25.07.2014 г. и са дадени задължителни предписания на последните да сключат допълнителни договори с одиторски фирми за цялостна оценка на активите на КТБ. Самият одобрен доклад липсва по настоящето дело, но съдържанието му е известно на съда от други, аналогични като предмет дела, разглеждани от АСВТ, а е и възпроизведено в последващите решения на УС на БНБ (например в приложенот о поделото следващо решение № 138 на УС). Този доклад е неокончателен и установява, че към 30.06.2014 г. финансовият резултат на КТБ бил загуба в размер на 65 283 хил. лева, при реализирана печалба към 31.05.2014 г. на стойност 14 997 хил. лева.

Основен фактор за отчетената загуба за месец юни били начислените през месеца провизии от обезценка на кредити в размер на 95 907 хил. лв. Към 30.06.2014 г. сумата на активите на КТБ е 6 896 212 хил. лв. По-съществените промени в активите на банката основно засягали ликвидните активи - намалявали паричните средства и паричните наличности, ценните книжа и вземанията от банки.

С Решение

№ 114/16.09.2014 г. (л. 82 от делото) УС на БНБ констатирал, че продължават да са налице условията и предпоставките, довели до поставяне на КТБ под специален надзор, тъй като банката продължавала да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори – задълженията са в размер на общо 6 227 521 хил. лв. към септември 2014 г., поради което действието на всички мерки, наложени с Решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ - за поставяне на банката под специален надзор, както и тези по Решение № 82/30.06.2014 г. на УС на БНБ (на л. 78 от делото) - за намаляване лихвените проценти по депозити, било продължено до 20.11.2014 г. Със същото решение, на основание чл. 107, ал.

3 от ЗКИ на квесторите на КТБ било указано, най-късно до 20.10.2014 г. да внесат в БНБ цялостна оценка на активите на КТБ, а до 31.10.2014 г. да представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на КТБ на база изготвената пълна оценка на активите, след което на база резултатите от тази оценка, да бъде взето окончателно решение относно КТБ.

На

20.10.2014 г. квесторите на КТБ внесли в БНБ докладите на одиторските фирми, които били приети с Решение № 133/21.10.2014 г. на УС на БНБ. Заключението на одиторските фирми е за необходимост от обезценка на активи в общ размер на 4 222 млн. лева. (л. 86 гръб – 88 от делото).

На

04.11.2014 г. в изпълнение на Решение № 133/21.10.2014 г. на УС на БНБ, квесторите на КТБ внесли в БНБ финансовите и надзорни отчети на КТБ към 30.09.2014 г., въз основа на които УС на БНБ установил отрицателна стойност на собствения капитал на КТБ в размер на минус 3 745 313 хил. лв., определен според Регламент (ЕС) № 575/2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници, както и че банката не отговаря на капиталовите изисквания съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 г. (л. 89 от делото) Така, с Решение

№ 138/06.11.2014 г.1 на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ, издаден с Решение на УС на БНБ № 24/21.01.1994 година. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ. В решението са описани подробно фактическите обстоятелства, в хронологичен порядък, довели до отнемане на лиценза на КТБ, възпроизведени и по горе в настоящето решение като хронология на дейността на БНБ. (л. 89, гръб - 90 от делото).