Решение № 262 от 27.05.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Б., 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20241200500286 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 904/15.01.2024г., подадена от А., чрез Областно пътно управление Б. - специализирано звено на АПИ, с адрес за призоваване: гр.Б., ул.“Т.“ № 21, чрез пълномощник против Решение № 883/14.12.2023г., постановено по гр.д.№ 1733/2023г. по описа на РС-Б..

С въззивната жалба решението на първата инстанция се оспорва изцяло.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, постановено в противоречие с действителното правно положение.

Сочи се, че съдът неправилно е приел за безспорно, че ПТП е настъпило при движение на автомобила по републикански път, като се поддържа, че е настъпило в района на ГКПП - Кулата, поради което въззивникът не е пасивно легитимиран по предявения иск. При подрони аргументи в тази насока се поддържа оспорването, че пасивно легитимиран по иска е А. с 1 твърдението, че ПТП е настъпило на територията на ГКПП, която се поддържа от тази агенция. Поддържа се твърдението за липса на произнасяне в проекта за доклад относно изричните оспорвания на въззивника както в горната насока, така и по отношение твърдението за липса на протокол за ПТП, което също прави невъзможност да се установи мястото на ПТП и дали същото е част от републиканската пътна мрежа, за която въззивника отговаря.

Оспорва се извода на съда за наличието на валидно застрахователно правоотношение между въззиваемия и третото увредено лице към датата на настъпване на ПТП, като се изтъкват доводи, че застрахователното покритие не е влязло в сила, тъй като не е спазена процедурата по Раздел 1, т.4 от ОУ и липсва извършен оглед и заснемане на МПС от представител на застрахователя. Освен липсата на валидно застрахователно правоотношение се поддържа оспорването, че липсва уговорен покрит застрахователен риск предвид съдържанието на сключения застрахователен договор. Оспорва се механизма на настъпване на ПТП, настъпилите вреди, причината връзка твърдяното бездействие на въззивника и настъпилите вреди. Твърди се съпричиняване от водача, който на основание чл.10, ал.1 и 2 от ЗДвП е могъл своевременно да види процесната дупка и да я избегне, както и при евентуалност се твърди груба небрежност от водача.

При поддържане на оспорвания в горната насока се иска отмяна изцяло на обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът да се отхвърли, като неоснователен и да се присъдят направените разноски. Не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата страна е постъпил писмен отговор.

Жалбата се определя като неоснователна. По всяко от възраженията на въззивната страна се изтъкват конкретни аргументи. Аргументира се тезата, че е неоснователно оспорването за неустановеност на мястото на настъпване на ПТП. В тази насока се изтъкват свидетелските показания на водача на увредения автомобил. Сочи се, че характерът на участъкът като републикански път се установява и при справка с Решение № 959 на МС от 31.12.2018г. за утвърждаване на списъка на републиканските пътища, приемане на списък н републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на 2 съоръжение, за което се събира такса по чл.10, ал.4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища и Списъка на републиканските пътища, съгласно Приложение № 2, път III - 108 /кресна Кулата-П./. В отговора подробно се изтъкват доводи, че става дума за републикански път, за който отговорност по поддържането му носи въззивника.

Оспорва се възражението на въззивника за нарушение от водача на чл.20, ал.2 ЗДвП и се изтъкват и конкретни съображения в тази насока.

При възражения в горния смисъл се иска се потвърждаване на обжалването решение, присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Не се правят искания за събиране на доказателства.

Страните, редовно призовани, не се явяват. С писмени становища чрез пълномощници, поддържат въззивната жалба, съответно отговора към нея, като при въззивната проверка не са събрани нови доказателства.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по искова молба от „Д., с която против А., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „М.“ № 3, представлявано от Г.Т. - председател на Управителния съвет е предявен осъдителен иск – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 498,05 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Каско +" във връзка с щета № ... и ликвидационни разходи за определянето му, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на настоящата искова молба - 17.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото.

Ищецът е обосновал искането си защита с твърденията, че на 10.12.2020г., при движение по републикански път в посока от ГКПП Кулата-Промахон към гр. П., лицето С., водач на МПС марка „Фолксваген" модел „Пасат" с Д..., застраховано с валидна към датата на ПТП полица при ищеца, е преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при което на управлявания от него автомобил са нанесени материални щети- задна лява джанта, преден ляв амортисьор и преден ляв шенкел, които са в пряка връзка с настъпилото ПТП.

3

Сочи се, че съгласно ликвидационен акт от 18.12.2020 г. „Д." ЕАД е одобрило обезщетение на причинените вреди на стойност 483,05 лв., което е частично прихванато срещу задължението за вноски по премия на застрахованото лице (дългът на застрахования за премия по вноската е намален със сумата от 237,42 лв.), а разликата от 245,63 лв. е изплатена на застрахованото лице, видно от платежно нареждане от 21.12.2020 г. С плащането на обезщетението за претърпените вреди на увреденото лице ищецът е поддържал, че за него е възникнало правото на регресен иск срещу ответника до размера на одобреното обезщетение, тъй като процесното ПТП е възникнало вследствие необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на път, за чиито поддръжка и обслужване отговаря А. - чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата. До ответника е изпратена регресна покана за възстановяване на общата сума от 498,05лв. (483,05 лв. стойност на обезщетението + 15, 00 лв. ликвидационни разходи), по която е получен отказ, като и до настоящия момент от страна на АПИ не са предприети действия по заплащане на задължението. Поради изложеното за „Д." ЕАД възниква правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 410 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД - регресен иск за сумата от 498,05 лв. ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й погасяване.

С обжалваното решение искът е уважен изцяло.

От събраните писмени и гласни доказателства, както и от приетата съдебно – автотехническа експертиза се установява, че на 10.12.2020 г., при движение по републикански път в посока от ГКПП Кулата-Промахон към гр. П., лицето С., водач на МПС марка „Фолксваген" модел „Пасат" с Д..., преминава през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при което на автомобила са нанесени материални щети. Установява се по делото, че МПС, марка „Фолксваген" модел „Пасат" с Д.. Към тази дата не е спорно между страните, че МПС, марка „Фолксваген" модел „Пасат" с Д. е имал валидна застраховка ГО при ищеца - „Д." ЕАД, на основание застрахователна полица по автомобилна застраховка „Каско +", с валидност от 23.08.2020г. до 22.08.2021г., като нанесените в резултат на произшествието щети на застрахования л.а. са описани в уведомление за щета и описи-заключения по 4 преписка № ..., като са увредени предна лява джанта, задна лява джанта, преден ляв амортисьор и преден ляв шенкел на процесното МПС.

Щетите са оценени от застрахователя на база прилагани от него цени и методика, като въз основа на калкулация и подадена претенция за обезщетение е определена сума в размер на 483,05 лв. Съгласно ликвидационен акт от 18.12.2020г. „Д." ЕАД е одобрило обезщетение на тази стойност, което е частично прихванато срещу задължението за вноски по премия на застрахованото лице (дългът на застрахования за премия по вноската е намален със сумата от 237,42 лв.), а разликата от 245,63 лв. е изплатена на застрахованото лице, видно от платежно нареждане от 21.12.2020г.

По делото са разпитани свидетели, единият от които е водачът на процесното МПС - С.М., който описва механизма на настъпване на ПТП, като преминаване на управлявания от него автомобил през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на път, намиращ се непосредствено след ГКПП Промахон Република Гърция, посока България, срещу бензиностанция от лявата му страна, преди отбивката за с. Кулата.

Свидетелят описва мястото на процесната дупка на територията на България, след минаване на ГКПП Кулата, като намиращо се срещу т.нар.фришоп, а от другата страна на пътя е имало аптеки много камиони. Св.Н.С., служител от АПИ сочи, че републиканския път до Република Гърция реално завършвал на моста на реката, а пътят, който се намира в района на ГКПП се поддържа от администрациите, които поддържат пропускателния пункт . Свидетелят уточнява, че АПИ поддържа пътя до бариерата на ГКПП, а приблизително от около 800 м от самото ГКПП се поддържа от митническата администрация.

От ГКПП до самата магистрала има участък от около 2 км, който участък твърди, че през 2020г. са изпълнили дейности по изкърпване и запълване на пътната настилка.

Според заключението на съдебната- автотехническа експертиза описаният в протокола за ПТП механизъм на ПТП, възприет и от вещото лице, показва, че вредите по предната част на автомобила са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. Вещото лице е посочило, че уврежданията по автомобила са следствие на попадане на левите колела на автомобила в отрицателна изкуствена неравност на пътя и съответстват на 5 механизъм на причиняване на увреждания при пътен инцидент. Вещото лице е оценило щетите (описани в табличен вид всяка една) на автомобила, по средни пазарни цени, на сумата от 553.77 лева, въз основа на описите за оглед, изготвени от застрахователя и снимковия материал.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и пълно, дало отговор на поставените въпроси, доколкото изводите на вещото лице съответстват на събраните писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната жалба относно правилността му в оспорваната част и само по конкретните оспорвания в жалбата.

По същество:

Уважаването на осъдителния суброгационен иск по чл.410, ал.1, т.1-3 КЗ на платилия застрахователно обезщетение застраховател срещу прекия причинител на вредата, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД или срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху нея при причиняване на вреди по чл. 50 от ЗЗД, е обусловено от кумулативното наличие следните предпоставки: валидно застрахователно правоотношение, сбъдване на застрахователен риск, заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на собственика на увредената 6 и застрахована вещ, като суброгирането настъпва до размера на платеното обезщетение и обичаните разноски за определянето му, плащането да е по покрит застрахователен риск, вредата да е причинена,т.е. да е пряко следствие от действие или бездействие на друго лице, от възложител на работа при и по повод на изпълнението или да е причинена от вещ, по отношение на която собственика не е упражнявал надзор.