Решение № 22024 от 02.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22024 гр. София, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110112288 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на С. С. С. срещу С. Г. И..

Ищецът твърди, че на 04.03.2020г. получил искова молба за предявен срещу него иск, по който било образувано гр. д. № 1191/2019г. по описа на РС - Троян. Споделил с негов приятел и той му препоръчал ответника като адвокат да го защитава по делото.

На 11.03.2020г. по искане на ответника ищецът му изпратил сумата от 100лв., за да му покрие разходите за транспорт от София до Троян, като се уговорили да се срещнат на 13.03.2020г. В утрото на деня ответникът казал на ищеца да го изчака на разклона за с.

Абланица, където около 13:00ч. се срещнали. Ответникът се представил за адвокат от САК и поискал 500лв., за да го представлява, но ищецът му заплатил само 450лв., тъй като не разполагал с други средства. Ответникът поискал да му преведе остатъка до края на деня, извадил кочан с пълномощни от САК и накарал ищеца да се разпише, като му казал, че ще го попълни по-късно. Ищецът му изпратил остатъка от сумата 50лв., чрез офис на Изипей. Посочва, че ответникът предприел действия по делото подал отговор, допълнителна молба, но тези документи били подавани от името на ищеца, но с подпис, който не е негов. Ответникът потърсил отново ищеца, за да обсъдят възможни линии на защита, като поискал сумата от 450лв. за предварителна оценка на извършените СМР, която му била преведена на 16.03.2020г., но оценител така и не дошъл. Ответникът убедил ищеца, че по делото трябва да бъде заведен и насрещен иск, като на 03.04.2020г. ищецът му превел сумата от 300лв. чрез „Еконт Експрес“ за обезпечаване на бъдещия иск. За това действие, ответникът изпратил на ищеца снимка в приложение на попълнен договор за правна защита и съдействие с № ********, който не бил подписан от ищеца. За обезпечението ответникът подал молба на 06.04.2020г., по която било образувано ч. гр. д. № 259/2020г. по описа на РС - Троян.

На 08.04.2020г. ответникът поискал от ищеца да му заплати сумата от 5000лв. за подаване на насрещен иск по гр. д. № 1191/2019г., която ищецът превел по банкова сметка в ОББ. Ответникът предявил насрещен иск, но поради неговия размер, същият не бил приет за разглеждане. На 12.06.2020г. ответникът предявил нов иск от името на ищеца за сумата от 5700лв., по който било образувано гр. д. № 406/2020г. по описа на РС - Троян. След получаване на сумата от 5000лв., ответникът започнал да отбягва 1 разговори с ищеца, което накарало последният да извърши справка в САК и установил, че ответникът бил лишен от право да упражнява адвокатска професия за периода 21.02.2020г.- 21.11.2020г., което било публикувано в ДВ, бр. 15/21.02.2020г.

Счита, че ответникът умишлено го е въвел в заблуждение, че е дееспособен адвокат, като реално извършвал процесуалните действия чрез него и се представял за него.

Ищецът твърди, че договорът за правна защита е нищожен, тъй като бил с изначално невъзможен предмет, предвид лишаването на ответника от права, което представлява непреодолима правна пречка да породи целените правни последици.

Също така, било налице заобикаляне на закона, тъй като ответникът извършвал действия по представителство, но чрез самия ищец, без да има право за това. Ето защо счита, че платените суми са без основание и подлежат на връщане с мораторна лихва.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумите от:

100лв., платена на 11.03.2020г.,

500лв., платена на 13.03.2020г.,

450лв., платена на 16.03.2020г.,

300лв., платена на 03.04.2020г.,

5000лв., платена на 08.04.2020г. ведно със законната лихва върху вземанията от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Посочва, че естеството на работата и епидемията от Ковид не изисквали лични срещи, като всички уговорки за работата по делата били правени по телефон, а документите изготвяни от ответника и изпращани на ищеца, който ги подписвал и подавал в съда. Твърди, че по същия начин му били изпращани и договорите за правна помощ и адвокатските пълномощни. Счита, че с ищеца се договаряли за вида, начина и обема на работата, който трябвало ответникът да извърши срещу заплащане, за което сключили двустранен договор, което не било незаконно. Поддържа, че изпълнил ангажиментите си по договора и всички актове били в полза на ищеца. Изтъква, че негов колега многократно се явявал пред РС Троян. Твърди, че бил лишен от права неприсъствено и не узнал за решението, като бил със субективна представа, че не е с отнети права. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за лихва.

С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните намира следното:

Предявени за разглеждане са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД този, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Основателността на иска се обуславя от доказване на извършена от ищеца в полза на ответника престация, която е лишена от основание, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД липсата на основание следва да е изначална. Ответникът е този, който следва да докаже годно правно основание за получаване на престацията.

От събраните по делото доказателства се установява, че през 2019г. е образувано гр. д. № 1191/2019г. по описа на РС- Троян, по което С. С. С. е бил ответник. В хода на същото от името на С. С. С. е бил подаден отговор на исковата молба с вх. № 1692/06.04.2020г., подписан от „адв. Ст. И.“, видно от изисканото гр. д. № 1191/2019г.

2 по описа на РС – Троян /л. 28-29/. Към отговора е приложено заверено на 18.04.2020г. с отбелязване „вярно с оригинала“ пълномощно от 24.03.2020г. от С. С. С., с което упълномощава адвокат С. Г. И., Адвокатска колегия София, с адрес:

******************************************************, с правата да го представлява по гр. д. № 1191/2019г. по описа на РС – Троян до приключването му пред първа инстанция. /л. 31 от гр. д. № 1191/2019г. по описа на РС – Троян/.

По делото е приложено копие на договор за правна защита и съдействие № ******** от дата 03.04.2020г., в който е посочено, че е сключен между С. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Троян, като клиент, и адвокат С. Г. И., с адрес:

******************************************************, който е с предмет процесуално представителство, защита и съдействие в производства за обезпечаване на бъдещ иск. Уговорено е възнаграждение в размер на 300 лева, като е отбелязано, че сумата е заплатена в брой.

Установява се от изисканото гр. д. № 259/2020 г. по описа на РС - Троян, че е депозирана молба за предварително обезпечение с вх. № 1693/06.04.2020 г. по описа на РС- Троян, в която е посочено, че изхожда от С. С. С., ЕГН **********, с адрес:

************************, срещу лицето И. Д. Й., с искане за допускане на обезпечение и налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ по отношение на посочен в молбата недвижим имот.

Установява се, че с решение от открито заседание на 16.12.2019г. по дисциплинарно дело № 315/2019г. на ВАдвС, ответникът С. Г. И. е лишен от право да упражнява адвокатска професия за срок от 9 месеца. Удостоверено е, че решението е влязло в сила на 21.02.2020г.

От приложеното копие на дисциплинарно дело № 175/2021г. на Дисциплинарен съд при Софийска адвокатска колегия се установява, че с решение от 30.11.2021 г. на Дисциплинарния съд на ответника С. Г. И. на основание чл. 133, ал. 1 от ЗА е наложено наказание за извършено нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗА, както и на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗА, както и на разпоредбите на чл. 132, т. 10, наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 от ЗА, като ответникът е признат за виновен по повдигнато обвинение за това, че за периода от 13.03.2020г. до 04.11.2020г. е осъществявал по възлагане на С. С. С. с ЕГН: ********** от **************************************, дейност, която напълно се вписва в рамките на упражняване на адвокатска професия, въпреки лишаването на адвокат И. от право да упражнява адвокатска професия за срок от девет месеца, считано от 21.02.2020 г., по силата на решение на ДС при САК по ДД № 315/2019г., обявено в ДВ бр.51/21.02.2020 г., което поведение е прието, че представлява нарушение на правилата на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗА, както и на разпоредбите на чл.

132, т. 10 от ЗА. Наказан е с лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от 18 месеца, като с решение от 25.02.2022г. на Висшия дисциплинарен съд наказанието е намалено на 15 месеца.

Както се посочи, съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, този, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже предаване на сумата, а в тежест на ответника да докаже правно основание за получаването й.

Установява се, че на 11.03.2020г. ищецът е наредил в полза на ответника сумата от 100лв. /л. 8/ посредством Изипей. Ищецът твърди, че тази сума е била заплатена, за да покрие пътните разходи на ответника от София до Троян, за да се срещнат. При тези обстоятелства, съдът намира, че е налице основание за получаване на сумата, а именно покриване разходите на ответника за транспорт, което се признава от ищеца. Тази сума не е част от следващи действия по уговаряне на представителство и сключване на 3 договор за правна защита, а единствено за покриване разходи за транспорт. Ето защо, същата е платена на годно правно основание и за нея е ирелевантно дали последващият договор за правна защита е действителен или не.

Установява се, че на 13.03.2020г. ищецът е заплатил на ответника сумата от 50лв.

/л. 9/ посредством превод чрез Изипей, като се твърди, че тя представлява остатък от дължимите общо 500лв., които са били договорени, тъй като разликата от 450лв. била заплатена в брой по време на срещата. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В. С., които не се опровергани, се установява, че е осъществена среща между ищеца и ответника на посочената дата, която се провела на пътя за София, на разклона до Абланица, на която ищецът разговарял с ответника, който се представил за адвокат. По време на разговора ищецът се обърнал към свидетеля и поискал от него около 200-300лв., които му трябвали, но свидетелят имал само 150лв., които му дал. Посочва, че видял, че парите, които му предава, ги дава на другото лице, но не знае общо колко пари е дал ищецът.

Съдът намира, че при тези обстоятелства може да се приеме за доказано, че ищецът е платил в брой на ответника взетата от свидетеля сума от 150лв., както и на същата дата му е превел още 50лв. чрез Изипей или общо 200лв. За останалите 300лв. обаче не са налице доказателства, установяващи предаване и получаване от ответника на такава сума – липсват както писмени, така и гласни доказателства в тази насока.

Свидетелят посочва, че е видял предаване само на дадените от самия него 150лв., но не и на суми в друг размер. Ето защо, не може да се приеме за доказано, че ищецът е предал на ответника още 300лв.

По делото не е спорно, че между страните е имало сключен договор за процесуално представителство, по силата на който ищецът е възложил, а ответникът се е съгласил като адвокат да представлява ищеца по дела пред РС – Троян срещу възнаграждение, като този факт е отделен за безспорен. С договора за адвокатска услуга адвокатът поема задължението да извърши необходимите правни и фактически действия и/или да посъветва доверителя какви правни и фактически действия да извърши той, за да бъде осъществена защитата на едно претендирано от доверителя (или срещу едно претендирано спрямо него) материално субективно право, така че то да може да бъде реализирано от доверителя (или реализирането му спрямо доверителя да бъде осуетено). При изпълнението на поръчката адвокатът дължи по-голяма грижа от тази на добрия стопанин (чл. 281 ЗЗД) и дори от тази на добрия търговец (чл. 302 ТЗ), тъй като чл. 2, ал. 2 ЗА го задължава да действа в интерес на доверителя по найдобрия начин със законни средства. (така Решение № 227 от 19.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1166/2012 г., IV г. о., ГК).