Разпореждане № 140855 от 03.10.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 140855 гр. София, 03.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Частно гражданско дело № 20241110144077 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадено от „К.и.и.б.“ ЕАД, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу В. В. К., за вземане в размер на 585.00лв., произтичащо от запис на заповед.

Сочи се в уточнителната молба на л. 8 по делото, че вземането се основава на запис на заповед. Сочи се, че е сключен договор за паричен заем № 597178 между „К.й.“ ООД и длъжника, вземането по който е обезпечено с процесния запис на заповед, като се твърди, че същото е прехвърлено на дружеството заявител с договор за цесия от 12.01.2024г.

Настоящият съдебен състав, като съобрази материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящият съдебен състав намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено, доколкото не се установява, че дружеството заявител е носител на процесното вземане.

Съществуват два режима за прехвърляне на правата по менителничните ефекти /менителница и запис на заповед/ - гражданскоправен и търговскоправен.

Разпоредбите на чл. 316, ал. 1 и чл. 466, ал. 1 ТЗ уреждат специалния търговскоправен способ за прехвърляне на правата на ценни книги на заповед, съответно прехвърляне на менителница. Съгласно чл. 466, ал. 1 ТЗ „всяка менителница, дори когато не е издадена изрично на заповед, може да се прехвърля чрез джиро”. Посочената правна норма, която намира приложение и по отношение на записа на заповед на основание препращащата разпоредба на чл. 537 ТЗ, регламентира една възможност за прехвърляне на менителничния ефект, но не изключва и не забранява прехвърлянето на правата по менителничните ефекти, в частност по записа на заповед, чрез гражданскоправните способи, един от които е цесията.

С Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК е прието, че в хипотезата на настъпило частно правоприемство на страната на кредитора няма пречка да се издаде заповед за незабавно изпълнение в полза на правоприемника на посочения в документа по чл. 417 ГПК кредитор, тъй като по силата на правоприемството същият е титуляр на вземането. Настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство обаче трябва да бъде установено с документ по чл. 417 ГПК /например нотариално заверен договор за цесия/, тъй като идеята на законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението /само по изключение разпоредбата на чл. 418, ал. 3 ГПК предвижда различно доказване на 1 изискуемостта/. В такъв случай този документ е основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на правоприемника, като е необходимо представяне и на документа, установяващ вземането срещу неговия праводател.

В процесния случай представения от заявителя договор за цесия не е нотариално заверен.

На следващо място нито в приложеното към молбата от 22.08.2024г. копие на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, нито в приложеното копие на извлечение от Приложение № 1 е индивидуализирано вземането срещу длъжника В. В.

К..

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не се установява заявителят „К.и.и.б.“ ЕАД, да е носител на вземането по записа на заповед, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено.

Водим от гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ подаденото от „К.и.и.б.“ ЕАД, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист вх. № 7468/03.07.2024г., насочена против В. В. К., ЕГН **********, като неоснователно.

Разпореждането подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на заявителя, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2