Определение № 285 от 16.06.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 285 гр. ХАСКОВО, 16.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, V-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Частно наказателно дело № 20255600200479 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.243 ал.5 от НПК.

С Постановление от 23.05.2025г. на прокурор при Окръжна прокуратура - Хасково, на осн. чл.243 ал.1 т.1 от НПК, е прекратено частично наказателното производство по д.п. № 283/2021г. по описа на РУ – Харманли, /явно срещу/ Д.А.Д. с ЕГН ********** от гр.С., за обвинението в престъпление по чл.343 ал.3 предл. последно, б. „Б“ пр.1, вр. ал.1 б. „В“, вр. чл. 342 ал.1 от НК. В постановлението е указано, след изтичане на срокът му за обжалване от лицата по чл.243 ал.4 от НПК на които същото е изпратено за сведение, делото да се докладва за внасяне в ОС – Хасково с обвинителен акт срещу същата обвиняема - Д.А.Д., за престъпление по чл. 343 ал.1 б. „В“, вр.чл.342 ал.1 от НК.

Постановлението е обжалвано с жалба, подадена от пострадалите М. Ж. С. с ЕГН ********** и А. В. Т. с ЕГН **********, двамата от гр.С., родители и наследници на починалата М. А. В.а родена на *****. б.ж. на гр.С., чрез повереникът им адв.Р. М. от АК – С. Жалбата е подадена до ОС – Хасково, чрез ОП – Хасково и заведена там с вх. № 1239 /2021 от 06.06.2025г., а след изпращането й от ОП – Хасково ведно с досъдебното производство, е постъпила в ОС – Хасково с вх. № 5803/09.06.2025г. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановлението.

Твърди се, че в същото липсва посочване на конкретно правно основание от изброените в чл.24 ал.1 или ал.6 от НПК, към които препраща разпоредбата на чл.243 ал.1 т.1 от НПК, въз основа на което прокурорът прекратил частично наказателното производство, по повдигнатото на обв.Д. обвинение, по квалификацията му по чл.343 ал.3 предл. последно, б.

„Б“ пр.1, вр. ал.1 б. „В“, вр. чл.342 ал.1 от НК. В тази насока в жалбата се сочи, че от доказателствата се установило, че ПТП довело до смъртта на детето М. А. В., настъпило на пешеходна пътека, както приел в мотивите си и самият прокурор, а изводът му за липсата на това квалифициращо обстоятелство и, че се касае за обикновен състав на престъпление по 1 чл.343 ал.1 б. „В“ , вр. чл.342 ал.1 от НК, бил необоснован. В жалбата се излагат и съображения, че атакуваното постановление за частично прекратяване на наказателното производство, било ненужно съставено и в противоречие с указанията дадени в т.2 на Т.Р. № 2 /2002г. на ОСНК на ВКС, понеже се касаело за изменение на обвинението в по – леко наказуем състав, на същото престъпление. С тези доводи в резюме, с жалбата се иска отмяна на постановлението ведно със законовите последици от това и връщане делото на Окръжна Прокуратура – Хасково, със задължителни указания.

Хасковският окръжен съд, като се запозна с изложените в жалбата доводи, атакуваното с нея постановление на ОП – Хасково и събраните на досъдебното производство доказателства намира следното:

Досъдебното производство № 283/2021г. по описа на РУ – Харманли, е образувано на 07.07.2021г. при условията на чл.212 ал.2 от НПК, с първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие, за престъпление по чл.343 ал.1 б. „В“, вр. чл.342 ал.1 от НК – за това, че на същата дата в гр.С., при управление на МПС са били нарушени правилата за движение и по непредпазливост е причинена смъртта на М. А. В. с ЕГН ********** от гр.С.. На досъдебното производство, с постановление от 08.07.2021г. което е първо по време, като обвиняем е привлечена Д.А.Д. с ЕГН ********** от гр.С., на която е повдигнато обвинение за това, че на 07.07.2021г. в гр.С., при управление на л.а. „Мерцедес“ с рег. № ****, нарушила правилата за движение по пътищата - чл.5 ал.2 т.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП и причинила по непредпазливост смъртта на М. А. В. с ЕГН ********** от гр.С. престъпление по чл.343 ал.1 б. „В“, вр. чл.342 ал.1 от НК. С последващо постановление от 07.05.2024г. повдигнатото обвинение е изменено, като Д.А.Д. е привлечена като обвиняем за квалифициран /по- тежко наказуем/ състав на същото престъпление - за това, че на 07.07.2021г. в гр.С., обл.Х., при управление на л.а. „Мерцедес“ с рег. № *****, нарушила правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.2 от ЗДвП / изр. първо и второ/ и по непредпазливост причинила смъртта на М. А. В. с ЕГН ********** от гр.С., като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление квалифицирано по чл.343 ал.3, б. „Б“, вр. ал.1 б. „В“, вр. чл.342 ал.1 от НК. След това по досъдебното производство явно е бил изготвен обвинителен акт неприложен по настоящото дело, с който обв. Д. е била предадена на съд за посоченото престъпление по последната му / по- тежката/ квалификация и образувано НОХД № 692/2024г. по описа на ОС – Хасково, както става ясно от прочита на съдебния протокол от проведеното на 14.11.2024г. разпоредително заседание по посоченото НОХД. В това разпоредително заседание, при обсъждане на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК е прието, че в обвинителният акт и на досъдебното производство, е допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.248 ал.1 т.3 от НПК, засегнало правото на защита на обвиняемата /тогава подсъдима/ и възможността й да разбере обвинението, както и на част от пострадалите, като за първата /подсъдимата/ нарушението касаело едновременното включване в диспозитива на обвинението, на приетата като нарушена бланкетна норма на чл.20 ал.2 от ЗДвП в двете и форми едновременно изречение първо и второ. Така съдебното производство е прекратено и делото 2 върнато на прокурора за отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения посочени в мотивите на определението. След връщането, на досъдебното производство са извършени определени процесуално-следствени действия, като с постановление от 29.04.2025г. което е последно по време, на обв.Д.А.Д. е повдигнато обвинение за това, че на 07.07.2021г. в гр.С., обл.Х., при управление на л.а. „Мерцедес“ с рег. № ******, нарушила правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на М. А. В. с ЕГН ********** от гр.С. - престъпление по чл.343 ал.1 б. „В“, вр. чл. 342 ал.1 от НК - т.е по основния / по - леко наказуем / състав на същото престъпление, като е променена и запълващата го бланкетна норма. След това досъдебното производство е изпратено на наблюдаващия прокурор за решаване и от последния на 23.05.2025г. е изготвено обжалваното постановление. В същото, прокурорът след като изложил приетата за установена при разследването чрез събраните доказателства, фактология, намерил, че деянието извършено от обв.Д. не съставлява квалифициран състав на престъпление по смисъла на чл.343 ал.3 предл. последно, б. „Б“ пр.1, вр. ал.1 б. „В“, вр. чл. 342 ал.1 от НК, поради липса на квалифициращият го по този състав обективен признак, деянието да е извършено на „пешеходна пътека“, а е прието, че то представлява престъпление по чл.343 ал.1 б. „В“, вр.чл. 342 ал.1 от НК – т.е. по основния състав на същото престъпление. Така на осн. чл.243 ал.1 т.1 от НПК, с посоченото постановление, е прекратено частично наказателното производство по досъдебното производство, по отношение на повдигнатото на обв.Д. обвинение за престъплението по чл.343 ал.3 предл. последно, б. „Б“ пр.1, вр. ал.1 б. „В“ , вр. чл. 342 ал.1 от НК – т.е по квалификацията , че деянието е извършено на „пешеходна пътека“. В постановлението както бе посочено и в началото е указано, препис от същото да се връчи на обвиняемата и пострадалите за сведение както и, че същото подлежи на обжалване от тях - т.е от лицата по чл.243 ал.4 от НПК, в 7 дневен срок пред ОС – Хасково. След изтичане на този срок в постановлението е указано делото да се докладва за внасяне в ОС – Хасково с обвинителен акт срещу същата обв. Д., по обвинението за престъпление по чл.343 ал.1 б. „В“, вр.чл.342 ал.1 от НК.

При така установените обстоятелства, съдът намира, че жалбата макар да е подадена в срок от лица с право на такава по смисъла на чл.243 ал.4 от НПК, е насочена против акт на прокурора който не подлежи на съдебен контрол по реда на чл.243 ал.5 от НПК, независимо от неправилно указаното в обратната насока в самото постановление. Това е така защото разпоредбата на чл.243 от НПК предвижда съдебен контрол единствено върху постановленията на прокурора с които се слага край на наказателното преследване.

Обжалваното постановление не е от тази категория прокурорски актове понеже разследването по делото продължава за същото престъпление, но по по-леко наказуем състав. В случая с последното повдигнато и предявено на досъдебното производство обвинение на обв. Д., фактически е направено изменение на обвинението й в по – лек състав на същото престъпление, чрез промяна в правната му квалификация - от по- тежката по чл.343 ал.3 предл. последно, б. „Б“ пр.1, вр. ал.1 б. „В“, вр.чл.342 ал.1 от НК - с отпадане на квалифициращия признак деянието да е извършено на пешеходна пътека, в обикновен състав на същото престъпление по чл.343 ал.1 б. „В“, вр. чл. 342 ал.1 от НК, който е по- леко 3 наказуем. По делото не е установено на Д. да е повдигано обвинение и за друго престъпление, или, че е извършила деянието за което е обвинена в съучастие с други лица / в случая при условията на независимо съпричинителство доколкото се касае за непредпазливо престъпление /. При това положение съставянето на постановление от прокурора за частично прекратяване на наказателното производство по по- тежката квалификация за същото престъпление, е било ненужно и е направено в противоречие с разпоредбата на чл.243 ал.9 от НПК. Последното е така защото според посочената правна норма, не се съставя постановление за частично прекратяване на наказателно производство в случаите на ново привличане на същото лице, за същото деяние. В този смисъл са и дадените задължителни указания в т.2 от Т.Р. № 2/2002г. на ОСНК на ВКС, както правилно се сочи и в жалбата. Според тези указания, съставяне на постановление за частично прекратяване на наказателното производство е необходимо единствено когато от последното повдигнато и предявено на досъдебното производство обвинение, следва да се изключат определени деяния намиращи се във връзка с това по повдигнатото обвинение или отделни лица привлечени като съучастници за същото деяние. Това е необходимо за да не се създадат предпоставки за заобикаляне на правилото "non bis in idem" в бъдещ процес, но не касае случаи като настоящия, когато чрез изменение на обвинението в по- леко, се променя единствено правната квалификация на същото деяние спрямо същото лице привлечено като обвиняем, включително и при изменение на попълващата състава бланкетна норма съобразно указанията на т.7 от Т.Р. № 2/2016г. на ОСНК на ВКС, която не влияе на правната квалификация на престъплението по НК. В такива случаи, наказателното производството продължава по последното повдигнато и предявено на досъдебното производство, обвинение. Съдът обаче не може да указва на прокурора какво обвинение, против кого и по каква правна квалификация да повдигне на досъдебното производство, което е единствено в правомощията на прокурора. Ето защо обжалваното постановление не подлежи на съдебен контрол по реда на чл.243 от НПК поради което и подадената против него жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство следва да се прекрати. За жалбоподателите остава възможността за обжалване по тяхно усмотрение на постановлението по реда на чл.200 от НПК, пред погорестоящата прокуратура. Водим от горното съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима, жалба вх. № 5803/09.06.2025г. по описа на ОС – Хасково, подадена от М. Ж. С. с ЕГН ********** и А. В. Т. с ЕГН **********, двамата от гр.С., чрез повереникът им адв. Р. М. от АК – С., против Постановление на прокурор при Окръжна Прокуратура – Хасково от 23.05.2025г. с което на осн. чл.243 ал.1 т.1 от НПК, е прекратено частично наказателното производство по д.п. № 283/2021г. по описа на РУ – Харманли, /явно срещу/ Д.А.Д. с ЕГН ********** от гр.С., за обвинението в престъпление по чл.343 ал.3 предл. последно, б. „Б“ пр.1, вр. ал.1 б. „В“, вр. чл. 342 ал.1 от НК.