Решение № 253 от 20.12.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Кюстендил, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20221500500441 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес: град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“46, чрез ст. юрисконсулт в отдел ПНО-ГДГП Д. П., против Решение №260088/18.05.2022 г., постановено по гр.д. № 2351 от описа на Районен съд – Кюстендил за 2019 г.

Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Възприема като неправилни мотивите на съда, в които е приел наличие на празнота в специалната нормативна база (ЗМВР и издадените въз основа на него наредби), поради което е счел, че тази празнота следва да бъде запълнена от разпоредбите на общото трудово законодателство - КТ и в частност издадена въз 1 основа на него НСОРЗ. Твърди, че това тълкуване съответства на нормата на чл.46, ал.2 от ЗНА, но изводът на районен съд е неправилен поради неправилно приложение на материалния закон. В потвърждение на това си твърдение цитира съдебна практика по сходни казуси на окръжни съдилища. Сочи, че досежно дължимото възнаграждение на служителите в МВР за положен от тях нощен труд са приложими специални правни норми, но не и предвидената в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която следвало да се прилага само ако продължителността на нощния труд е по-малка от продължителността на дневния труд, каквато продължителност в общия случай се установявал с КТ – 7 ч. нощен и 8 ч. дневен. За служители на МВР се прилагали разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, според които предвид специфичния характер на работата била установена еднаква продължителност на дневния и нощния 1 труд по 8 ч. – чл. 187, ал. и 3 от ЗМВР. Споделя се в тази насока изведеното от проф. В.

Мръчков в писмената му консултация от 27.09.2019 г., Директива 2003/88/ЕО, както и разяснения на МТСП по приложението на чл. 9 от НСОРЗ. Смята, че не са налице кумулативните предпоставки за въвеждане на увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, т.к. със закон нощното и дневно работно време било установено в рамките на 8 ч., респ. не бил полаган труд при условията на работа по трудови норми за определяне размера на трудовото възнаграждение по чл. 247 и 250 от КТ. Освен това атакуваният акт бил неправилен, т.к. не били обсъдени всички релевантни факти.

При развитите доводи иска да бъде отменено постановеното решение в атакуваната част.Не ангажира доказателствени искания. Претендират се сторените пред тази инстанция деловодни разноски, а при възприета неоснователност на въззивната жалба се поддържа възражение по см. на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В законоустановеният срок по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна. Сочи се, че макар да е допустима, въззивната жалба е неоснователна. Изложени са съображения по същество, като не се споделя становището в жалбата, че не са налице кумулативните предпоставки за въвеждане на увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Въз основа на пространен анализ на действащото законодателство за процесния период се твърди, че първоинстанционния съд е приложил правилно закона. Позовава се в тази насока и на решение на СЕС по дело № С-262/202 от 24.02.2022 г., постановено по преюдициално запитване на РСЛуковит в рамките на производство с идентичен предмет. Иска отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Поддържа искане и за присъждане на разноски по повод процесуалното представителство и пред въззивната инстанция. Не са заявени доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът и въззиваемата страна постъпилата жалба и отговорът по нея се поддържат.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и пред настоящата инстанция, намира следното от фактическа страна:

Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба на Е. Г. Д., ЕГН ********** от гр. Кюстендил, общ.Кюстендил, ***, със съдебен адрес в гр. Петрич, ул. „***“ № ***1, чрез адв. П. Х. от АК-Благоевград, е предявил против Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи на Република България, седалище и адрес на управление: град София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, искове да бъде осъдена ответната дирекция да й заплати сумите, представляващи допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 15.11.2016г. до 15.11.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 15.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва за забава за периода от 01.01.2017г. до 15.11.2019г.

2

Сезираният съд е приел, че липсва спор досежно това, че ищецът е изпълнявал длъжността „старши полицай-младши инспектор“ в група за охрана на държавната граница към ГПУ - Олтоманци при Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Драгоман, като последната е на структурно подчинение към Главна дирекция „Гранична полиция“ – София.

От представените 36 бр. платежни бележки (л.30 до л.66 от делото) се установявали начислени в полза на ищеца плащания за период от 01.11.2016г. до 30.11.2019г.

По делото била назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Р.Й., заключението по която сезираният е споделил, възприемайки, че положения нощен труд от ищеца за процесния период от 15.11.2016г. до 15.11.2019г. – 1431 часа, а за процесния период дължимото възнаграждение за него при съобразяване с коефициента 1.143 за приравняване на нощния труд към дневен възлизал в размер на 1489,79 лв. главница и 193,96 лева законна лихва.

При тези факти исковата претенция е била възприета за основателна, поради което и ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1489,79 /хиляда четиристотин осемдесет и девет и седемдесет и девет/ лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд, приравнен на дневен, по време на дежурства, за исковия период от 15.11.2016г. до 15.11.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 15.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва за забава в размер на 193,96 /сто деветдесет и три и деветдесет и шест/ лева за периода от 01.01.2017г. до 15.11.2019 г.

С оглед изхода на спора е разпределил и отговорността за разноски, възлагайки ги на ответника, в чиято тежест са възложени следващите се държавни такси и разноски.

Проверявайки постановеният съдебен акт, настоящият съдебен състав приема следното:

В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

То е и допустимо.

По правилността на решението:

Исковата претенция е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, а правното основание на иска за обезщетение за забавено плащане - чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Както пред първата, така и пред въззивната инстанция страните не спорят по това, че са били обвързани от съществуващото между тях служебно правоотношение, по същността на заеманата от ищеца длъжност, по организацията и продължителността на работното време на ищеца за процесния период, както и за това, че на същия е заплатено дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд.

При правилно изяснена фактическа обстановка първостепенният съд е обсъдил всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно релевантните за спора факти. Във въззивното производство 3 не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съдебен състав я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, без установена необходимост тя да се преповтаря в настоящото решение.

Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло и правните изводи на първоинстанционния съдебен състав, а въведените с въззивната жалба оплаквания – за неоснователни.

Този извод е мотивиран от анализа на действащото в процесния период законодателство. Действително законодателят е предвидил с разпоредбата на чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за за извънреден труд.

Понятието „извънреден труд” е дефинирано в нормата на чл.143, ал.1 КТ, според която такъв е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.

С идентично съдържание е и разпоредбата на чл. 50а, ал.1 от ЗДСл (приета преди процесния период - ДВ, бр. 57 от 2016 г.). Ал.2 на този текст допълва, че относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на Кодекса на труда . Тази уредба е приложима и тук, доколкото ищецът има качеството на държавен служител в системата на МВР. В този смисъл правилно и логично е позоваването на решението в чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР (редакцията, действала преди изменението на закона с ДВ бр.60 от 7.07.2020г.), който е приложимият закон за процесния период спрямо държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, какъвто, както вече си посочи, несъмнено е и ищецът. Уредено в чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР е още, че р аботата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. Т.е., макар в ЗМВР да липсва дефиниция за понятието извънреден труд, въз основа на цитираната норма може да се направи извод, че за държавните служители в МВР, работещи на смени, това е времето до 70 часа на тримесечие, което надвишава редовното им работно време.

В същото време с нормата на чл.187, ал.1 ЗМВР (редакцията преди изменението на закона с ДВ бр.60 от 7.07.2020 г.) е прието, че н ормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие.

При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - така чл.187, ал.3 ЗМВР. Така формулирана, нормата сочи, че осемте часа нощен труд са максимално допустимите, но на и, че това е нормативно установеният размер на нормалната продължителността на нощния труд на държавните служители от системата на МВР, работещи на смени, тъй като всъщност няма фиксирана нормална продължителност на нощния труд. Последният извод се подкрепя и от приетите изменения на ЗМВР с ДВ бр.60 от 2020г., според които /чл.187, ал.1, изр.2/ вече е фиксирана нормална продължителност на работното време през нощта- 8 4 часа за всеки 24- часов период. Приета е и нова разпоредба на чл.187, ал.4 ЗМВР, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1. Тези материално-правни норми действат занапред - след влизане в сила на закона, с който са приети, а за процесното правоотношение се прилагат действалите до 7.07.2020г. норми на ЗМВР, които не предвиждат каква е нормалната продължителност на работното време през нощта.