Решение № 179 от 16.10.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Разлог, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20231240200532 по описа за 2023 г.

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. А.К.Р., ЕГН*, с адрес в г.П., у.“Л.Ш.“№33А, е подал жалба против НП №*/12.06.2023 г., издадено от директора на РД„АА“-С., с което му е наложено адм. наказание „глоба“ от 2`000,00 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП, за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАП.

Иска се отмяна на НП, като се сочат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до нищожност на същото. Сочи се още, че издаденото НП е в нарушение на европейското законодателство, поради това, че за същото нарушение е издадена ЗНПАМ, като се иска от съда да направи преюдициално запитване до ЕС за прилагането на ЗАП, в частта на глоби или имуществени санкции по чл.93 от ЗАП и принудителни мерки по същия закон по отношение на непропорционалност на двете наказания.

В СЗ жалбоподателят не се явява, не се явява и процесуален представител. Претендира разноски.

АНО не изпраща представител в СЗ, но в придружително писмо с вх. №6862 от 01.09.2023 г., ведно с което жалбата е депозирана в съда, изразява становище за неоснователност на същата и предлага НП да бъде потвърдено.

Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

На 09.02.2023 г, около 11:43 часа, в г.Б., по у.„П.“, в посока „Б.п.“, на разклона за „Е.п.Д.ч.“, е направена проверка на жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС, марка и модел „М.С.“ с рег. №*, кат. М1, собственост на „С.Р.“ЕООД, ЕИК*. Проверяващите органи са установили, че водачът и настоящ жалбоподател е извършвал обществен превоз на пътници, без да притежава лиценз за извършване на превози на пътници на територията на Р.Б., лиценз за извършване на международен превоз на пътници – лиценз на Общността и удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници.

Нарушението било установено на място от И.П.П. – служител на о-л.„ИП“ в ГДНП, както и от показанията, дадени от лицето А.Б. На жалбоподателя е съставен АУАН №* на 09.02.2023 г. от Д.С.Д. – актосъставител, изпълняващ длъжността инспектор при РД„АА“-С. и К.Г.В. – свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта, с който е започнато адм.

1 нак. пр-во с/у водача на ПС. Актосъставителят дал правна квалификация на нарушението – чл.6, ал.1 от ЗАП. АУАН е предявен и връчен по надлежния ред на актуваното лице в деня на съставянето му, като не са отразени възражения в него. В законоустановения 7-дневен срок обаче е постъпило писмено възражение от жалбоподателя, адресирано до АНО, по което обаче няма данни да е направено произнасяне от НО или да е взето предвид при съставянето на обжалваемото НП.

Въз основа на съставения АУАН, АНО е приел, че жалбоподателят виновно е нарушил посочената разпоредба, поради което за нарушението е наложено на А.К.Р., ЕГН*, адм. наказание „глоба“ от 2`000,00 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП. НП е връчено на наказаното лице лично на 06.07.2023 г., видно от попълнената разписка в постановлението.

В хода на съд. следствие свидетелите на НО не бяха разпитани. Същите многократно, след редовно призоваване, не се явиха и с оглед възможността за по-нататъшно възпрепятстване на разглеждане на делото, същите бяха заличени.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срок и от надлежното лице с/у подлежащ на обжалване акт.

При преценка по същество, настоящият съд. състав намира жалбата за основателна по следните съображения:

Адм. нак. производство е протекло и завършило при спазване на сроковете по чл.34 и чл.52 от ЗАНН. Актът и НП са съставени от оправомощени за това лица.

Адм. нак. отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП, за нарушение на чл.6, ал.1 от същия закон. В чл.6, ал. 1 от ЗАП е очертан кръгът от лица, които могат да извършват обществен превоз на пътници, а именно: превозвачи, притежаващи лиценз за извършване на превоз на пътници или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници.

В чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП е посочено, че водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2`000.00 лв. - при първо нарушение.

По делото се установи, като същевременно не се и спори, че жалбоподателят не притежава съответните лицензии или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници. Същият не е представил такива документи, отделно в писменото възражение, което е депозирал след връчване на АУАН до НО е обяснил, че процесното МПС не е негова собственост, същото е наето за ползване от работодателят му „С.Р.“ЕООД с договор за наем от 01.03.2022 г., но нито жалбоподателят, нито работодателя му имат качеството „превозвач“.

За да е нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАП обаче, е необходимо АНО да установи, че наказаното лице извършва обществен превоз на пътници с/у заплащане. Тук следва да се отбележи, че АУАН нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл.14 от НПК, обвиняемият (в случая адм. отговорното лице) се счита за невинен до доказване на противното (ППВС №10/1973 г.). Това от своя страна означава, че в тежест на АНО е да докаже по безспорен начин пред съда, че има адм. нарушение.

По смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗАвП „обществен превоз“ е превоз, който се извършва с МПС с/у заплащане. От представената от АНО преписка не се установява безспорно, че жалбоподателят е превозвал лица с/у заплащане. НО е основал обвинението си на обяснение, дадено от чуждестранния гражданин А.Б., което обаче е написано на английски език.

Документи на чужд език могат да бъдат приети като писмени доказателства само ако са преведени на български език. В АУАН е посочено, че са дадени обяснения от служител на ГДНП, но такива не са налични в адм. нак. преписка. НО не е изпълнил задължението си по 2 чл.103, ал.1 от НПК, да докаже предявеното обвинение и констатациите на същия очевидно се основават на предположения. Фактите въз основа на които АО е наложил наказанието, не са установени със събраните доказателства. В тази вр. доказателствата не са редовно събрани в хода на адм. производство. При това положение не е ясно по какъв начин и въз основа на какви данни органът е стигнал до извода, че на 09.02.2023 г. от жалбоподателя е извършен превоз на пътници с/у заплащане. Органът не е събрал ч/з регламентираните в закона способи и средства надлежни доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин превоза и неговия характер. Процесуалното нарушение се явява съществено по характер, тъй като при недопускането му АО би могъл да достигне до различен по същество краен резултат. Липсват данни, че с ПС се превозват пътници с/у заплащане. Такива доказателства не се съдържат и в адм. преписка във вр. с издаденото НП. Оспореният адм. акт се основава единствено на сочени обяснения, които обаче не са представени и приети в настоящето производство, следователно недоказано от страна на органа е твърдението за предоставяне на услугата превоз на пътници и с/у заплащане, поради което постановлението следва да бъде отменено.

За пълнота следва да се посочи, че със Заповед №РД-14-549 от 10.02.2023 г. на н-ка на Обл. о-л „АА“ на жалбоподателя са наложени 2 принудителни адм. мерки за твърдяното нарушение – временно спиране от движение на МПС, марка и модел „М.С.“ с рег. №*, кат.М1, собственост на жалбоподателя и временно отнемане на СУ. По този начин се е определило и наложило второ наказание за едно и също неправомерно деяние. В случая е без значение обстоятелството дали заповедта за налагане на принудителна адм. мярка е произвела незабавно действие (дали е било допуснато предварително изпълнение) и дали впоследствие е била оспорена и евентуално отменена. От значение е фактът, че за констатираното нарушение НО е наложил санкция „глоба“ и е наложил ПАМ, което е довело до значителна непропорционалност на наложените наказания спрямо твърдяното нарушение.

Всичко изложено дотук налага извод, че оспореното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно. При този изход на делото жалбоподателят има право на сторените от него съд. разноски, но въпреки че такива се претендират още с депозирането на ИМ, същите не са доказани, респективно в приложения списък и Договор за правна защита и съдействие не е отразен размера на направените от страна на жалбоподателя разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.

Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ ННП №*/12.06.2023 г., издадено от директора на РД„АА“-С., с което на А.К.Р., ЕГН*, с адрес в г.П., у.“Л.Ш.“№33А, е наложено адм. наказание „глоба“ от 2`000,00 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП, за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Бл.АС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3