Определение № 3567 от 08.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3567 гр. Варна, 08.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501308 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 и сл. от ГПК.

Образувано е по частни жалби, подадени от „КРЕДИСИМО“ EАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица,бул."Витоша" 146 (сграда А), ет.4, Бизнес център "България", и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица,бул."Витоша" 146 (сграда А), ет.4, Бизнес център "България", против определение №4187/16.03.2026г., с което са оставени без уважение молбите на жалбоподателите за изменение на постановеното решение в частта за разноските на осн. чл.248 ГПК.

В частната жалба жалбопод. „КРЕДИСИМО“ EАД навежда твърдения за неправилност и незаконосъобразност на определението. Излага доводи за прекомерност на присъдения адв.хонорар, позовавйки се на наличието на еднозначна съдебна практика във връзка с прогласяването нищожност на договори за кредит и обезпечаващите ги договори за поръчителство. Твърди, че по делото са безспорни редица обстоятелства, което не налага ангажирането на сложни доказ.средства, както и че производството е с ниска фактическа и правна сложност, предвид и задължението на съда да следи служебно за нищожността на договорите.

Счита, че адв.възнаграждение следва да бъде справедливо и обосновано, отговарящо на параметрите на чл.36, ал.2 ЗАдв. Счита, че разноски за предявения от него насрещен иск не се следват, тъй като последният е уважен.

Моли да бъде отменено обжалваното определение, като адв.възнаграждение за предявения устан.иск се намали до размера от 240лв с ДДС и не се присъжда адв.възнаграждение за насрещния иск.

В законовия срок от ответната страна по частната жалба е постъпил отговор, с който счита определението за правилно и моли да бъде потвърдено.

В частната жалба жалбопод. „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД навежда твърдения за неправилност и незаконосъобразност на определението. Излага 1 доводи за прекомерност на присъдения адв.хонорар, позовавйки се на ниската правна и фактическа сложност на делото предвид наличието на еднозначна съдебна практика касателно искове за нищожност на договори за кредит и свързани с тях договори за поръчителство; наличието на безспорни обстоятелства между страните и липсата на явяване в о.с.з. на процесуалния представител. Моли да бъде отменено обжалваното определение, като адв.възнаграждение се намали до размера от 240лв с ДДС.

В законовия срок от ответната страна по частната жалба не е постъпил отговор.

Съдът намира, че жалбите са подадени от легитимирани страни, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

По съществото на жалбите съдът намира следното:

С решение №4551/15.12.2025г. е прогласена нищожността на договор за потр.кредит №****************., сключен между Р. П.И. и „КРЕДИСИМО“ EАД, прогласена е нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 22.07.24г., сключен между Р. П.И. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, отхвърлен е предявения от „КРЕДИСИМО“ EАД главен насрещен осъдителен иск за сумата от 866,60лв и е уважен евентуалният насрещен осъдителен иск за сумата от 700лв. Със същото решение в полза на адв.Д.Г. са присъдени разноски в размер на по 480лв с ДДС за адв.възнаграждение за предоставена безплатна пр.помощ по реда на осн. чл.38 ЗАдв. по исковете за нищожност, както и е присъдена сумата от 120лв с ДДС за адв.възнаграждение за предоставена безплатна пр.помощ по реда на осн. чл.38 ЗАдв. по отхвърления осъдителен иск.

В срока по чл.248 ГПК от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и „КРЕДИСИМО“ EАД са постъпили молби за изменение на решението в частта за разноските като е отправено искане за намаляване на адв.възнаграждение до размера от 240лв и не присъждане на разноски по уважения насрещен иск.

С определение №4187/16.03.2026г. са оставени без уважение молбите на жалбоподателите за изменение на решението в частта за разноските.

Видно от материалите по гр.д.№13919/2024г. на ВРС съгласно приложения договор за правна помощ, сключен между ищеца и адв.Д.Г., е уговорено осъществяването на безплатно процес.представителство на основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА. С оглед на това и доколкото е направено искане за присъждане на адв.възнаграждение съгласно приложения списък съдът намира, че в полза на осъществилия процесуално представителство адвокат следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за исковото производство.

Безспорно е, че в хипотезата на чл.38 от ЗАдв. дължимото адв.възнаграждение се определя от съда. В тази връзка настоящият състав съобразява, че с Решение на СЕС от 25.01.24г. по дело С-438/22 е прието, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, 2 съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Прието е още, че чл.101, параграф 2 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл.101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед на така даденото разрешение с решението на СЕС, което съобразно чл.633 ГПК е задължително за всички съдилища, следва, че съдът не е императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл.38 ЗАдв, с фиксираните в Наредба №1/09.07.04г. минимални размери на адв.възнаграждения, и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Съгласно преобладаващата съдебна практика нормите от наредбата могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото.

В разглеждания случай съдът отчита, че защитата на ищцовата страна се изразява в подаване на искова молба, ангажиране на доказателства и осъществяване на процес.представителство в проведено едно открито съдебно заседание без събиране на други доказателства, освен вече представените писмени такива. Следва да се отчете, че предявяването на исковете не е формално, а изисква съответната подготовка, надлежна аргументация на твърденията и селекция на относимата съдебна практика, както и защита по възраженията на ответната страна. Действително касае се за потребителски спор, който обаче не се отличава с особена сложност с оглед типичните за потребителските спорове възражения и наличието на многобройна и постоянна съдебна практика по идентични дела. Така отчитайки правната и фактическа сложност на спора, обема и съдържанието на предоставените от адвоката правна защита и съдействие, съдът намира за справедливо и обосновано възнаграждение на проц.представител в размер на сумата от по 400лв. за всеки един от исковете, предмет на разглеждане по делото.

Доколкото са представени доказателства за регистриране на адв.Г. по ЗДДС, то дължимото възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. следва да включва и ДДС. С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че присъденият от ВРС размер на адв.възнаграждение от 480лв с ДДС по главните искове се явява съответен на осъщественото процесуално представителство. Ето защо обжалваното определение в тази част като правилно следва да бъде потвърдено.

Неправилно обаче ВРС е присъдил адв.възнаграждение от 120лв за предоставена безплатна пр.помощ по отхвърления осъдителен иск. Съгласно трайната съдебна практика когато между страните са предявени евентуално съединени искове и е отхвърлен главния иск /както е в случая/ отговорността за разноски по делото се определя от изхода на делото по евентуалния иск.

Доколкото предявеният от „КРЕДИСИМО“ EАД евентуален осъдителен иск е изцяло уважен, то разноски в полза на осъдената страна не се дължат. Ето 3 защо обжалваното определение в тази част като неправилно следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №4187/16.03.2026г., постановено по гр.д.

№13919/2024г. на Районен съд Варна, в частта, в която е оставена без уважение молбата на „КРЕДИСИМО“ EАД, ЕИК 175330437, със седалище гр.София, за изменение на решение №4551/15.12.2025г. по гр.д.№13919/2024г. на ВРС в частта, в която са присъдени разноски за адв.възнаграждение за оказана безплатна пр.помощ в размер на 120лв по предявения от „КРЕДИСИМО“ EАД срещу Р. И. иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.9 ЗПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение №4551/15.12.2025г. по гр.д.№13919/2024г. на ВРС в частта, в която са присъдени разноски за адв.възнаграждение за оказана безплатна пр.помощ в размер на 120лв по предявения от „КРЕДИСИМО“ EАД срещу Р. И. иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.9 ЗПК, на осн. чл.248 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА определение №4187/16.03.2026г., постановено по гр.д.№13919/2024г. на Районен съд Варна в останалата му обжалвана част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4