Решение № 515 от 11.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 515 гр. Бургас, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20262120200753 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на "Б.Е.П.Ф." ЕООД, ЕИК *********, против Наказателно постановление № ************г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ към НАП, с което за нарушение на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/, на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ, на дружеството - жалбоподател е наложена „имуществена санкция” в размер на 2 600 евро (5085,16 лева).

С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се излагат подробни аргументи в насока неговата незаконосъобразност. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание дружеството - жалбоподател се представлява от пълномощник - адв. С. Н. от АК - Бургас, който поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган се представлява от юрк. И.П., която моли оспореното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок /предвид връчването на процесното наказателно постановление на жалбоподателя на ********г., видно от разписката към същото и депозирането на жалбата на ********г., видно от входящия номер на същата/, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

1

На ********г. свидетелката Т. Х. Л. - инспектор по приходите в ЦУ на НАП съставила срещу дружеството - жалбоподател "Б.Е.П.Ф." ЕООД, ЕИК *********, АУАН № F******/******** г., в който посочила като нарушена разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ.

В акта било посочено, че необосновано от обективни икономически фактори, на ******** г., в стопанисван от жалбоподателя търговски обект – офис на професионален домоуправител, находящ се в гр. Бургас, ул. ************, е увеличил цената на предлаганата услуга – такса управление/вноска за поддръжка на етажна собственост за адрес в гр. Бургас, ул. **********, както следва: цената към ********г. и ******** г. била 10,60 лева/5,42 евро, а на дата ******** г. била 6,10 евро/11,94 лева, т.е. налице е повишение на цената с 1,34 лева/0,69 евро или с 12,64 %. В същия АУАН били изброени и други обекти, обслужвани от жалбоподателя, по отношение на които била увеличена цената на предлаганата услуга – такса управление/вноска за поддръжка на етажна собственост.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят депозирал възражение срещу така издадения АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН, сезиран с преписката по него административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ, на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция” в размер на 2 600 евро (5085,16 лева).

Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложената имуществена санкция, предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (Началник на отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ към НАП), видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 445/16.06.2023г. на изпълнителния директор на НАП и Заповед З-ЦУ-30-875/23.06.2025 г., като АУАН също е съставен от оправомощено за това лице (инспектор по приходите в ЦУ на НАП), отново съгласно цитираната заповед.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в законоустановения шестмесечен срок. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано в предвидените от закона рамки.

Независимо от горното, при извършената служебна проверка на атакуваното наказателно постановление настоящият съдебен състав намира, че същото е издадено в нарушение на материалния закон. Това е така по следните съображения:

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за осъществено нарушение на чл.15, ал.4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/.

2

Съгласно цитираната разпоредба, в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.

В същото време в § 1, т. 6. от същия закон е дадена легална дефиниция на понятието „обективни икономически фактори“, като се приема, че такива „са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства – форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността“.

В чл. 15, ал. 2 от ЗВЕРБ на свой ред указва, че периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове започва на 8 август 2025 г. и приключва на 8 август 2026 г.

С оглед на изложеното, за да се приеме, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ следва да са налични следните елементи от фактическия му състав: да е налице увеличение на цените на търговеца в периода на двойно обозначаване на цените от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. и това увеличение да не се дължи на обективни икономически фактори.

В конкретно разглеждания случай действително се констатира увеличение на цената на предлаганата от търговеца услуга – такса управление/вноска за поддръжка на етажна собственост, като това повишаване касае именно периода на двойно обозначаване на цените.

При това положение следва да се изследва въпросът, дали констатираното повишаване на цената се дължи на обективни икономически фактори или не.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин жалбоподателят да е осъществил състава на нарушението по чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ. Безспорно е, че към ******** г. и ******** г. цената на услугата по поддръжка е възлизала на 5,42 евро/10,60 лева, а към датата на проверката – ******** г. – е била 6,10 евро/11,94 лева. Самото увеличение на цената обаче не е достатъчно, за да се приеме наличие на нарушение, доколкото разпоредбата допуска повишаване на цените, когато то е обосновано от обективни икономически фактори.

В чл. 16, ал. 3, изречение 3, от представения Договор за възлагане на дейности по поддръжка и управление на общи части в сграда в режим на етажна собственост, сключен на ******** г. между жалбоподателя и етажната собственост се установява, че изменение на цената по ал. 1 се извършва и при промяна на минималната работна заплата за страната, съгласно начина на ценообразуването . В ал. 1 на същия член е уговорен и размерът на месечното възнаграждение, което към датата на сключване на Договора – ******** г. – е било в размер на 9,20 лева на жилищен обект – апартамент (търговец). За 2025 г. минималната работна заплата за страната е била в размер на 1 077 лева, следователно жалбоподателят е увеличил възнаграждението си, съгласно договора на 10,62 лева. За 2026 г. минималната работна заплата става 1 213 лева, което съгласно сключения между страните Договор отново увеличава и възнаграждението на жалбоподателя и то става 11,94 лева.

От изложеното става ясно, че страните предварително са уговорили механизъм за изменение на възнаграждението, съобразен с промяната на минималната работна заплата за страната. Следователно, увеличението на цената не е резултат от едностранно и произволно 3 решение на жалбоподателя, а представлява изпълнение на предварително договорена между страните клауза за актуализация на възнаграждението.

Увеличението на разходите за труд представлява обективен икономически фактор, който пряко влияе върху себестойността на предоставяните услуги, особено когато дейността се осъществява чрез нает персонал. Именно с оглед на този фактор страните са предвидили в договора възможност за съответна корекция на цената.

При тези данни съдът приема, че административнонаказващият орган не е доказал по несъмнен начин, че извършеното увеличение е необосновано по смисъла на чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ. Напротив, по делото са налице доказателства, че същото се основава на предварително уговорен договорен механизъм и е обусловено от настъпила промяна в обективен икономически показател – размера на минималната работна заплата за страната.

Поради това наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски.

По делото има представено платежно нареждане за заплатена държавна такса, но такава не се дължи от жалбоподателя, доколкото в производството по оспорване на наказателни постановления по реда на ЗАНН не се дължи заплащане на държавна такса, поради което не следва да се присъжда в тежест на АНО. Други сторени от жалбоподателя по делото разноски не се доказват.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ************г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ към НАП, с което за нарушение на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/, на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ, на "Б.Е.П.Ф." ЕООД, ЕИК *********, е наложена „имуществена санкция” в размер на 2 600 евро /две хиляди и шестстотин евро/, превалутирани 5085,16 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4