Определение № 265 от 18.05.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 265 гр. Велико Търново, 18.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500186 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ищеца К. Г. Т. против разпореждане № 523 / 28.04.2026 г. по гр. д. № 889 /2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е върната подадената от него въззивна частна жалба с вх. 14435 / 17.11.2025 г. против разпореждане № 1344 / 17.11.2025 г. по гр. д. № 889 / 2025 г., на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.

В жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и се иска неговата отмяна, с позоваване, че са налице основанията на чл. 21, ал.1, т.

6 ГПК за отвод на съдията – докладчик и предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК за невнасяне на дължимата държавна такса, тъй като жалбоподателят е лице с увреждане, признато с ЕР на ТЕЛК.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на жалбоподателя, материалите по делото и като извърши проверка на обжалваното разпореждане съгласно разрешенията, дадени в ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. дело № 6 /2017г. на ОСГТК на ВКС, намира за установено, от фактическа страна, следното:

1

Първоначално производството по делото е било образувано пред Районен съд – Първомай по подадена от К. Г. Т. против М. А. М. искова молба, като е било образувано гр. д. № 359 / 2025 г. по описа на Районен съд – Първомай. С влязло в законна сила определение № 356/30.07.2025 г. решаващият състав на РС – Първомай е отхвърлил искането на ищеца по чл.

83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса по делото и е оставил без движение исковата молба за внасянето й. С определение № 368 / 07.08.2025 г., постановено по същото дело, след допуснато увеличение в размера на предявения иск, делото е било изпратено на родово компетентния съд – Окръжен съд – Велико Търново.

Образувано е гр. д. № 889 / 2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. Исковата молба отново е оставена без движение на два пъти с нарочни разпореждания на съдията – докладчик за внасяне на дължимата държавна такса за разглеждане на делото, с ясни и точни указания досежно размера й и с предупреждения за последиците от неотстраняване на тази нередовност по чл. 129, ал. 3 ГПК. Същите не са били отстранени.

С определение № 1592 / 27.10.2025 г. по гр. д. № 889 / 2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, е върната подадената от К. Г. Т. искова молба, поради неотстраняване на нередовностите в срок и е прекратено производството по делото.

Срещу определението е подадена частна жалба, вх. № 13620 / 29.10.2025 г. от К. Г. Т., която с разпореждане № 1287 / 31.10.2025 г. на ОС – Велико Търново е оставена без движение до отстраняване на констатираните нередовности - представяне на платежен документ за внесена държавна такса в размер на 15 лева по сметка на Апелативен съд – Велико Търново.

С разпореждане № 1344 / 17.11.2025 г. решаващият състав на ОС – Велико Търново е върнал частната жалба поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите.

Разпореждането е обжалвано с въззивна частна жалба, вх. № 14435 / 17.11.2025 г., която отново е оставена от окръжния съд без движение за внасяне на държавна такса в размер на 15 лева.

С разпореждане № 1406 / 28.11.2025 г. ОС – Велико Търново е върнал въззивна частна жалба, вх. № 14435/17.11.2025 г., поради неотстраняване на нередовностите в срок, което е обжалвано.

2

С определение № 682 / 17.12.2025 г. по в. ч. гр. д. № 533 / 2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново горепосоченото разпореждане е отменено и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по искането по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса по частната жалба.

С определение № 71 / 15.01.2026 г. по гр. д. № 889 / 2025 г. на Окръжен съд – Велико Търново е оставено без уважение искането по чл. 83, ал. 2 ГПК на К. Г. Т. за освобождаване от държавна такса за обжалване, връчено му на 05.02.2026 г., с указания за възможността на неговото обжалване в едноседмичен срок от връчването му. Определението, като необжалвано, е влязло в законна сила.

С разпореждане № 204/16.02.2026 г. окръжният съд отново е оставил без движение въззивна частна жалба, вх. № 14435/17.11.2025 г. с указания до жалбоподателя, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да внесе по сметка на Апелативен съд – Велико Търново дължимата държавна такса в размер на 7,67 евро, с предупреждение за връщането й, при неизпълнение на указанията в срок.

Съобщението за горното разпореждане е връчено на К. Г. Т. на 16.02.2026 г., чрез ЕПЕП. Указанията не са изпълнени.

С обжалваното в настоящото производство разпореждане № 523 / 28.04.2026 г. по гр. д. № 889 / 2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, е върната подадената от Т. въззивна частна жалба, вх. 14435 / 17.11.2025 г. против разпореждане № 1344 /17.11.2025 г. по гр. д. № 889 / 2025 г., на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Правилата на чл. 73, ал.3 ГПК и чл. 275, ал. 2 , във връзка чл. 261, т. 4 ГПК установяват задължение за жалбоподателя да внесе дължимата за разглеждането на подадената от него частна жалба държавна такса, което е предпоставка за редовност на жалбата. В случай, че не стори това, възниква задължение за администриращия съд по чл. 262, ал.1 ГПК да остави частната жалба без движение с ясни и конкретни указания до жалбоподателя за отстраняване на нередовността, в едноседмичен срок от връчване на 3 съобщението до него, с предупреждение за последиците от неизпълнението.

Частната жалба се връща, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, при неотстраняването на нередовността в срок.

Подвеждайки установените по делото факти /подробно описани при изложението на фактическата обстановка/ под горепосочените приложими правни норми, настоящият съдебен състав намира, че след като Т. не е обжалвал и са влезли в законна сила съдебните актове, с които са били оставени без уважение исканията му по чл. 83, ал. 2 ГПК / първо определение № 356/30.07.2025 г. по гр. д. № 359 / 2025 г. по описа на Районен съд – Първомай и след това - определение № 71 / 15.01.2026 г. по гр. д. № 889 / 2025 г. на Окръжен съд – Велико Търново/, то правилно ОС – Велико Търново е върнал поредната подадена от него частна жалба, поради неотстраняване на нередовността й в срок – непредставяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса за обжалване в размер на 7,67 евро по сметка на Апелативен съд – Велико Търново. Жалбоподателят е бил предупреден за последиците от неизпълнение на указанията на първоинстанционния съд в срок – връщане на частната жалба и въпреки това не ги е изпълнил.

Бланкетното позоваване на чл. 22, ал.1, т. 6 ГПК в частната жалба е неотносимо към настоящия спор. Въззивният съд не констатира конкретни обстоятелства по делото, налагали първоинстанционният съдия - докладчик да се отстрани от разглеждането му. Такива не се сочат и от Т. в частната жалба, като позоваването на чл. 47 ХОПЕС е лишено от конкретика.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че като лице с увреждане е освободен от внасяне на държавни такси в съдебните производства. От една страна, както бе отбелязано по – горе, същият не е обжалвал съдебните актове по чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което възраженията му са преклудирани. От друга страна, неоснователно е позоваването му на КПХУ, чл. 5, б „о“ ЗДТ, ТР № 6/ 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС. Въпреки неколкократно даваните му указания и възможности, той не е представил изискуемата декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК и въобще каквито и да е било доказателства за имущественото си състояние и доходи, като по този начин е препятствал проверката на съда за наличието на предпоставките на тази норма. Освен това, е налице трайно установена съдебна практика на 4

ВКС, че лице с увреждане не е освободено по право от заплащане на държавна такса в съдебен процес, тъй като чл. 5, б „о“ ЗДТ касае хипотеза на освобождаване от държавни такси на посочените в разпоредбата лица само в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия. В този смисъл са определение № 2205 от 8.05.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 430/2024 г., III г. о., ГК, определение № 1950 от 19.04.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5084/2023 г., II г. о., ГК и др..

Направеното позоваване на правото на Европейския съюз гарантира правото на ефективен достъп до съд и недопускане на дискриминация, но не изключва прилагането на процесуални правила на националното право, които в случая не му противоречат. Отказът да бъде освободен жалбоподателят от заплащане на държавна такса, постановен при липса на надлежно установени предпоставки по чл. 83, ал. 2 ГПК, не представлява ограничаване на достъпа до съд, а прилагане на еднакъв процесуален стандарт, съобразен с принципа на пропорционалност, с оглед и минималния размер на дължимата такса в случая.

Предвид гореизложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, като правилно.

При наличие на влязло в сила определение за отказ от освобождаване от заплащане на държавна такса, на основание чл. 77 ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса за настоящото въззивно частно производство в размер на 7,67 евро в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд - Велико Търново.

Водим от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 523 / 28.04.2026 г. по гр. д. № 889 / 2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е върната подадената от К. Г. Т. въззивна частна жалба, вх. 14435 / 17.11.2025 г. против разпореждане № 1344 /17.11.2025 г. по гр. д. № 889 / 2025 г., на основание чл.

262, ал. 2, т. 2 ГПК.

5

На основание чл. 77 ГПК, ОСЪЖДА К. Г. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Елена, **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд - Велико Търново сумата в размер 7,67 евро, представляваща дължимата държавна такса за настоящото въззивно частно производство.

Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страната, при предпоставките на чл. 280, ал.1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6