Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260034 от 11.04.2022, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 203/2020
Вид
Решение № 260034
Подписан
11.04.2022
В сила
01.08.2023
Състав
РОСИЦА СТОЯНОВА СТОЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н

И Е

№260034/11.4.2022 г. /11.04.2022 год. гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, IІІ-ти граждански състав

На 16 март 2022 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА секретар П.У. като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева гражданско дело

№ 203 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по искова молба на М.Б.М. с ЕГН ********** ***, депозирана чрез пълномощника й адв.Р.М. *** против ЗАД “ОЗК Застраховане“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1301, ж.к."Възраждане", ул."Света София" №7, ет.5, с която е предявен осъдителен иск с посочено правно основание чл.432, ал.1, вр.с чл.380 от КЗ и чл.429, ал.1 т.1 от КЗ - за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сума от 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на дъщеря й Я.М.М., настъпила на 06.06.2019 г., вследствие на ПТП от същата дата, предизвикано от водач на лек автомобил, в който починалата е била пътник, застрахован при ответника по застраховка "ГО", ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяването на застрахователя - 23.07.2019 г. до окончателно изплащане.

В ИМ се твърди, че на 06.06.2019 г., на път I-6, при км.425+850 м., в посока за гр.Бургас, Г.В.К., като водач на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Шаран", с peг.№ У 1492 АХ, нарушава правилата за движение по пътищата и самокатастрофира, като предизвиква ПТП, при което е причинена смъртта на Я.М. М. - пътник в лекия автомобил. За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 03/2019 г. и било образувано ДП №77/2019г. по описа на РУ-Стралджа.

Твърди се, че договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, за инцидентния автомобил е сключен с ответника ЗАД „ОЗК Застраховане" АД, по застрахователна полица №BG/23/118002486706, валидна от 21.08.2018 г. до 20.08.2019 г., т.е. и към датата на настъпилото ПТП гражданската отговорност на водача Г.В.К. е била застрахована при ответното дружество.

Ищцата М.Б.М. е майка на починалата при ПТП Я.М. М.. Съгласно изискванията на чл.380 от КЗ ищцата предявила с молба, вх.№99-3283/23.07.2019 г. извънсъдебна претенция пред застрахователя за определяне и заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като с писмо с изх.№99-4696/23.10.2019 г., въпреки представените доказателства, застрахователят - ответник отказал изплащането на обезщетение по образуваната щета, което обусловило правен интерес от предявяване на иска.

Ищцата твърди, че като майка на починалата в резултат на ПТП Я. М., преживяла изключително тежко внезапната загуба на дъщеря си, към която била силно привързана, като помежду им съществували отношения на дълбока обич, уважение и разбирателство, взаимна подкрепа. Приживе починалата и ищцата споделяли ежедневието си една с друга, а Я.

М. възприемала майка си като авторитет и се допитвала за съвети до нея. Сочи се, че и до настоящия момент мъката на ищцата не е намаляла, тъй като смъртта на обичната й дъщеря е настъпила неочаквано и нелепо, което дълбоко травмирало ищцата, за която Я. М. била опора и радост. Между майка и дъщеря съществувала изключително силна емоционална и трайна житейска връзка, като се твърди, че смъртта на дъщерята Я. в резултат на внезапната трагедия, е предизвикала у ищцата тежко емоционално състояние - променил се ритъма й на живот, който от този момент насетне бил изцяло подчинен на скръбта от преживяната голяма загуба на собственото й дете, отгледано с много любов и отдаденост. От този момент насетне ищцата усещала празнота, изпитвала чувство на тревожност и страх, мъка и печал по нелепо отнетата й дъщеря, съпроводени с нарушения в съня и апетита, като интензитета на тези неимуществени вреди не е намалял и до днес.

Предвид изложеното се претендира от ответника заплащане на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяването на ответника - 23.07.2019 г. до окончателно изплащане на сумата.

Заявена е и претенция за присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски, както и разходи за адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна защита на ищцата.

С ОИМ отвеникът-застраховател е заявил възражение за недопустимост на предявените от ищцата искови претенции и за нередовност на ИМ, по които съдът се е произнесъл с Определение от 31.07.2020 г., оставяйки ги без уважение, като неоснователни.

По същество се оспорват изцяло предявените искови претенции по основание и размер с твърдения, че същите са неоснователни и недоказани, като се иска да бъдат отхвърлени. Оспорени са твърденията в ИМ относно механизма и обстоятелствата, при които е възникнало ПТП, като се изтъква, че същите не съответстват на фактическата обстановка.

Оспорен е представения като доказателство към исковата молба констативен протокол с доводи за незаконосъобразност, както и с твърдение, че същият не се ползва с обвързваща доказателствена сила. Оспорени са твърденията в ИМ, че причина за възникване на процесното ПТП е изключително поведението на водача на инцидентния л.а., като е заявено, че автомобила не е имал техническа възможност да предотврати инцидента, т.к. причината за ПТП е извършено нарушение от друго МПС.

Алтернативно се твърдят следните хипотези - че водачът на л.а. е получил внезапно неразположение от медицински характер, което е довело до невъзможност да контролира управлявания от него автомобил; че вредите са настъпили в резултат на случайно деяние, за което отговорността не може да се вмени на водача на л.а., че причина за настъпилото ПТП е неравност/препятствие на пътното платно и/или разлив на инертни материали, които са поставили водача в обективна невъзможност да контролира управлението на автомобила.

Оспорени са и твърденията за търпени от ищцата неимуществени вреди, които да са настъпили в причинна връзка с осъществяване на процесното произшествие, за техния интензитет и проявление в такава степен, че да обосноват размера на предявената искова претенция.

Оспорени са и твърденията в ИМ, съгласно които починалата и ищцата са били силно привързани една към друга и помежду им съществувала дълбока обич и уважение, като в тази насока се излага, че отношенията между тях били влошени, неотговарящи на обичайните между майка и дъщеря. Искът за неимуществени вреди е оспорен и по размер, като завишен, с твърдения, че претенцията не съответства на критериите за справедливост, въведени с чл.52 от ЗЗД.

Заявено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Я. М., обосновано с твърдения, че основна причина за настъпилата смърт на Я. М. е факта, че пострадалата не е била с правилно поставен обезопасителен колан към момента на пътния инцидент, както и че същата се е качила при водач, употребил алкохол и/или наркотични вещества, като с това си поведение същата е допринесла в значителна степен за настъпване на травмите, довели до леталния й край, тъй като не е положила необходимата грижа за опазване на собствените си здраве и живот.

Оспорена е изцяло като неоснователна и акцесорната претенция за присъждане на законни лихви върху главницата за неимуществени вреди като в тази насока се възвеждат доводи, че не се дължат лихви за посочения период, тъй като ответникът-застраховател се е произнесъл по предявената пред него претенция в срок, т.е. не е налице забава от негова страна.

Ответникът с отговора си претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В о.с.з. по същество ищцата не се явява, като чрез процесуалния си представител - адвокат, поддържа иска така, както е предявен и моли за уважаването му изцяло, като доказан по основание и размер. Моли за оставяне без уважение, като недоказано, възражението на ответника за съпричиняване. Претендира присъждане на направените разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна, в случай че същото надвишава минимално определеното. Въпреки поискания и предоставен от съда срок за представяне на писмени бележки, такива по делото не са представени.

В о.с.з. по същество ответникът не изпраща законен представител, но чрез процесуалния си представител – адвокат, поддържа заявеното в писмения отговор становище по иска и моли за отхвърлянето му изцяло, като недоказан. При условията на евентуалност счита, че претендираното обезщетение е прекомерно и не съответства на принципа на справедливостта. Отделно счита, че същото следва да бъде намалено и поради наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която има изключителен принос за настъпване на вредоносния резултат. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски, съобразно списък по чл.80 ГПК. Допълнителни съображения са изложени в представена по делото писмена защита.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е установено, че с влязла в сила на 01.12.2021 г. Присъда №

260008/06.04.2021 г. по НОХД №348/2020 г. по описа на ЯОС, подсъдимия Г.В. К. е признат за виновен в това, че на 06.06.2019 г. около 06,30 часа, по път I-6, на около 1 километър от с. Лозенец, обл. Ямбол, в посока към с. Венец, обл. Бургас, при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № У 1492 АХ, собственост на М. И.В. *** е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и на чл.47, ал.3 от ППЗДвП, в резултат на което е предизвикал пътно транспортно произшествие и по непредпазливост е причинил смъртта на Я.М. М. *** - пътник на задната седалка в автомобила на К. - престъпление по чл.343, ал.1, б.„в", вр. чл.342, ал.1 от НК.

Не е спорен между страните и съдът приема за установен и факта на наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност" на инцидентния автомобил, сключен с ответното дружество, действащ към момента на събитието. Видно от молба вх.№99-3283/23.07.2019 г. ищцата и другите увредени от процесното ПТП са поискали от ответното застрахователно дружество изплащане на обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ в резултат на ПТП, настъпило на 06.06.2019 г. в размер на по 200 000 лв. за М.А. А. и Е. А.

А. и в размер на по 150 000 лв. за А.Ч.А. и М.Б.М., по която е образувана преписка по щета. Видно от писмо, изх.№ 99-4696/23.10.2019 г. ответното дружество отказало изплащане на претендираните суми с мотив, че не дължи изплащане на застрахователни обезщетения в случая.

От заключението на назначената по делото САТЕ, изготвено от в.л. С.К.С., се установява следното: произшествието е настъпило на главен път I-6, на около 1 км след село Лозенец, обл. Ямбол, при движение на инцидентния автомобил в посока към с. Венец, обл. Бургас, който непосредствено преди произшествието, се е движил в дясната пътна лента. В.л. посочва, че на мястото на ПТП не са констатирани спирачни следи, от което следва, че скоростта на движение на лекия автомобил „Фолксваген Шаран" към момента на настъпване на произшествието е била около 78 км/ч. Наличието на пътни знаци в по-преден момент от мястото на настъпване на произшествието, сигнализиращи за неравности и ремонт по платното за движение, както и ограничаване на скоростта на движение, означава, че избраният режим на скоростта на движение от страна на водача не е бил съобразен с конкретната пътна обстановка. Относно мястото на настъпване на произшествието, автоекспертът посочва, че при навлизане в участъка с отнето асфалтово покритие и посипано с отъпкан ситнозърнест чакъл - в позицията на мерната линия; излизане от горепосочения участък и изпадане в режим на аварийно плъзгане по асфалта в посока косо надясно - на 92 метра след мерната линия, около средата на дясната пътна лента; напускане на платното за движение и заораване по десния банкет - на около 109 метра след мерната линия; начало на преобръщане в крайпътните площи - на 133,50 метра след мерната линия и десния скат на отводнителния канал на около 4,0 метра вдясно от десния край на платното за движение; окончателно преустановяване на движението на автомобила - в тази позиция, масовият му център е отстоял на около 161,00 метра след мерната линия и на около 4,50 метра вдясно от десния край на платното за движение. След произшествието, лекият автомобил Фолксваген Шаран е преустановил окончателно движението си, като се установил изцяло в десните крайпътни площи, върху наклонения на спускане скат, косо на оста на пътя, насочен с челните си състави към платното за движение, като същите са кореспондирали с десния край на отводнителния окоп. След реализирано преобръщане, автомобилът е останал да лежи върху таванните си площи.