Решение № 397 от 03.06.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. Бургас, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Г. Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20262100500628 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на Д. Г. Г. от гр. *** -ищец по гр.д. № 5163 /2023 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 2911/29.12.2025 год. ,с което се ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *** ул. *** № **, с пълномощник адв.

Христина Хаджиатанасова от АК-Бургас, против З. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. *** ул. *** № **, за осъждането му да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищцата да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху собствените си недвижими имоти, а именно: 115/335 от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на имота: гр. *** ул. *** № **, целият с площ от 338 кв.м. ведно с построените в имота сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18 9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за 1 изменение на КККР, с адрес на имота: гр. *** ул. *** № **, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 47 кв.м., която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 14 кв.м./четиринадесет квадратни метра/, брой етажи: 1/един/, предназначение: хангар, депо, гараж, стар идентификатор: няма, номер по предходен план : няма, като премахне за своя сметка надстроените – втори етаж с площ от 60 кв.м., състоящ се от три стаи, санитарен възел с баня и коридор, както и тавански етаж с надзид от 1, 50 м. над него.

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано.

На първо място се сочи ,че е неправилен изводът ,че извършеното надстрояване и пристрояване не съставлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС и не са налице нарушения от страна на ответника ,които да пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху имота в пълен обем .

Сочи се ,че е установено /включително и от назначената експертиза/ ,че в общината не са налице разрешение за строеж за надстрояване на сградата на ответника .Очевидно таванското помещение е в нарушение на строителните правила и норми ,като южната фасада на таванския етаж е оформена с прозорци и тераса ,а не са капандура съгласно изискванията на закона . към онзи момент ,за което строителство няма одобрени проекти и е извън допустимите строителни параметри –типично нарушение ,подлежащо на отстраняване .В случая надстрояването очевидно надхвърля допустимото ползване ,променя обема на функционалното предназначение на страдата и лишава ищеца от възможност да упражнява правото си на собственост в пълен обем.Когато започне да вали ,дъждовната вода се излива върху покрива на жилището на ищцата

,като цялата къща е с влага и има течове.И тъй като строежът на ответника е разположен плътно до стената на ищеца ,тези течове не могат да бъдат отстранени и не могат да се изсушават от естествените атмосферни процеси .

Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което исковата претенция бъде уважена изцяло .Не се сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .

2

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .

Въззимаемият ответник по делото в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.

Обосновава се твърдението ,че изпълненото строителство пречи на упражняването на правото на собственост на ищцата.Счита се ,че съдът правилно е приложил практиката на ВКС ,като за успешното провеждане на негаторния иск по чл. 109 от ЗС не е достатъчно изградената постройка да е незаконна ,но и да се докаже ,че пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост ,а тежестта на доказване е у ищцовата стана Оспорва се твърдението ,че ответникът / респ. неговите праводатели /,реализирайки учреденото им право на надстрояване , са извършили и пристрояване на съществуващата към този момент постройка и по този начин ,разширявайки застроената площ в дворното място ,пречи на ищеца да упражнява собственическите си права .От доказателтвата се е установило ,че действително притежаваната от праводателя на ответника постройка във вътрешния двор е била пристроявана няколко пъти ,но всяко пристрояване е било законно извършено въз основа на представените позволителен билет от 04.10.1967 г.,строително разрешение от 08.08.1968 г. и разрешение за строеж от 22.02.1988 г.Освен това всички пристроявания вече са били изпълнени към момента на учредяване правото на надстрояване и изграждането на самата надстройка през 1999г.Като се изчислят тези площи от пристрояването пристройките към 1999 г. са били общо с площ от 64 кв.м. ,която именно площ е посочена по сега действащите КК и КР на АГКК .Във всеки случай от изслушаната експертиза се установява ,че към 1999 г. и след това /след учредяване правото на надстрояване /ответникът не е извършил никакво пристрояване на съществуваща към този момент сграда ,т.е. няма пристрояване дори и на втория етаж изнесено върху носещи колони ,които да се възприемат като ограничаващи правото на собственост на ищеца върху незастроено дворно място-т.е. пристрояване в поддържания от ищеца смисъл не е извършвано .

Невярно е според въззиваемия и че той е излязъл извън обема на даденото съгласие за съсобствениците и съседите за надстрояване .По този 3 въпрос се поддържат изложените пред първата инстанция доводи ,че обемът на едно учредено право на строеж се определя по два начина- от една страна то може да е конкретно определено и конкретно индивидуализирано в акта за учредяване –договор или административен акт ,а от друга страна е възможно правото на строеж да бъде валидно и въз основа на индивидуализация

,извършена не до степен на пълна определеност по конкретен архитектурен проект ,а при конкретизация до степен на определяемост,съобразно параметнире на действащия за съответния имот застроителен план .При това уточнение се сочи ,че суперфициарът –праводател на ответника е получил правото да надстрои собстевата си къща без ограничения на съответен проект за надстрояване ,като е ограничен единствено от предвижданията за на действащия за имота ЗРП /ПУП-ПРЗ/.В тази връзка правилно е съобразена архитектурната експертиза,от чието съдържанеи е опровергано твърдението на ищеца ,че по действащия ПУП-ПЗР можело да се надстрои само с 1,5 м.,като е установено ,че съгласно действащия план за имота в него може да се изгради многоетажна сграда /индиция е и съседни сгради с калканни стени ,покримащи обема и височината на шест етажа /.В тази връзка вещите лица са потвърдили ,че извършеното надстрояване е изпълнено в рамките на предвижданията и параметрите на подробния устройствен план по отношение плътност ,коефициент на застрояването и височина .Затова и изпълненото строителство с нищо не нарушава правата на ищеца ,тъй като собственикът на земя сам ограничава правата си ,учредявайки ограничено право на суперфиция върху собствения си имот и е длъжен да търпи изграденото от суперфициара в имота си .

Излагат де доводи и против твърдението ,че в момента имало течове в сградата на ищеца ,които се дължали на това ,че двете сгради са плътно разположени .Подчертава се ,че това твърдение се излага за пръв път във въззивната жалба и е недопустимо ,но не и вярно .Пре районния съд твърденията са били,че на терасата на ответника са поставени барбакани за отвеждане на дъждовна вода ,които създавали опасност за увреждане сградата на ищцата ,защото дъждовната вода се отичала върху покрива на ищцовата страна .От изслушаната СТЕ е било установено по какъв начин се отвежда водата и причината за течовете и че това няма отношение към влагата в сградата на щцата /причината е амортизацията на собствения им покрив ,който има нужда от ремонт /.

4

Поддържат се и доводите за осъществена в полза на ответника придобивна давност – както по отношение правото на надстрояване ,така и на правото на собственост върху построеното .Подробно се обосновава тази теза ,че дори и да се приеме ,че процесното надстрояване е извършено валидно учредено право на строеж ,то въпреки това правото на надстрояване и съответно собствеността върху пристроеното и надстроеното е придобито по давност ,като се излагат аргументи .

Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски пред въззивната инстанция .

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС,като производството е образувано по искова молба на Д. Г. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *** ул. *** № **, с пълномощник адв. Христина Хаджиатанасова от АК Бургас, против З. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. *** ул. *** № **. В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на следните недвижими имоти: 115/335 /сто и петнадесет върху триста тридесет и пет/ квадратни метра идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, целият с площ от 338 квадратни метра, трайно предназначени на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: 5691, квартал:29, парцел: 16 и съседи: ***, ***, ***,

***, ведно с построените в имота сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед зa изменение на КККР, с адрес на имота: гр.*** ул.*** № ** , която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 47 5 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор няма, номер по предходен план: няма, и сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 14 кв.м., брой етажи: 1/един/, предназначение: хангар, депо, гараж, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.

Твърдяло се е , че ответникът също е собственик на 120/335 кв.м. идеални части от процесния имот, както и на сграда, които били подробно описани в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №**, том *, рег.№***, дело №**/**.**.20** г. Със заявление по чл.56, ал.3 от ЗТСУ, което било заверено в посолството на Република България в Австрия, *** на ищцата дал съгласието си А. С. Н. да извърши за своя сметка надстрояване на собствената си масивна жилищна сграда, построена в съсобствения имот. Същото съгласие през 1999 г. дал и М.Г.А., който към онзи момент бил съсобственик в имота.

Сочи, че действащите правила и норми към онзи момент, предвиждали съществуващата жилищна сграда да бъде надстроена с един тавански етаж с височина от 1, 50 метра по фасадна плоскост. Поддържа се от ищцовата страна тезата , че във връзка с даденото съгласие, А. С. Н. не само е надстроил собствената си масивна жилищна сграда, с втори етаж с площ от 60 кв.м., който се състоял от три стаи, санитарен възел с баня и коридор, но и надстроил над втория етаж и тавански етаж с надзид от 1, 50 м. На втория етаж бил оставен прозорец, тангиран с калканната стена на първия етаж на постройката на ищцата, а на изградения тавански етаж била оформена южна фасада, с прозорци и тераса, която във височина тангирала с калканната стена на жилищната й сграда. Терасата била отводнено посредством поставени барбакани и водата от терасата се изливала върху покрива на жилищната сграда, собственост на ищцата, като така построената тераса създавала опасност от наводнения и от поява на опасни за здравето мухъл и плесени.