Определение № 11433 от 29.09.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11433 гр. София, 29.09.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20231100109027 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по подадена от Ю. Г. К. искова молба, с която са предявени установителни искове: за прогласяване нищожността на договор за кредит „БАЛАНС" за ФЛ №1692022/08.07.2022г., сключен с ответника „К.Т.“ ООД като противоречащ на закона на основание чл.26 ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.146 ал.1, вр. чл.143 от З З П . В условията на евентуалност са предявени исков е за прогласяване нищожността на отделни клаузи от същия договор на основание чл.26 ал.1 предл. 1 ЗЗД, вр. чл.146 ал.1, вр. чл.143 от ЗЗП - клаузите на чл.5.4.2 част 1ва; чл.4 ал.3, част II-ра; чл..5, ал.7 част II-ра и чл.13 ал.6 част II-ра от сключения между страните Договор за кредит „БАЛАНС" за ФЛ №1692022/08.07.2022г.

От изложените в исковата молба обстоятелства става ясно, че срещу ищцата е образувано принудителното изпълнение въз основа на Заповед №13924 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 18.05.2023г. и изпълнителен лист на Софийски районен съд, 174 с-в по гр.д.№20713/2023г., издадени за вземания на ответника, произтичащи от процесния договор за кредит. Ищцата сочи, че заповедта за изпълнение й е била връчена на 06.06.2023г., като в указания срок не е подала възражение по чл.414 от ГПК, поради неопитност и липса на правни познания.

Съдът намира, че предявените искове са недопустими, поради следното:

Както ищцата сама е посочила в исковата молба, заповедта за изпълнение й е била връчена на 06.06.2023г. Срокът за подаване на възражение по чл.414, ал.2 от ГПК е изтекъл на 06.07.2023г., след което заповедта се е стабилизирала. Исковата молба е подадена на 09.08.2023г.

Налице е трайно установена съдебна практика по въпроса, че отрицателният иск за установяване, че едно парично вземане не съществува е допустим, когато вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното производство, но само до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 1

ГПК. До този момент длъжникът разполага с възможност да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, че вземането не съществува и да реализира правата си не чрез възражение, а чрез иск. И в двата случая, резултатът е установяване на вземането като „спорно“, което е пречка за влизане в сила и стабилизиране на заповедта за изпълнение. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в решение № 76/07.05.2013 г. по гр.д. № 391/2012 г. по описа ВКС, IV ГО и определение № 154/27.02.2014 г. по ч.гр.д. № 769/2014 г. по описа на ВКС, IV Г.О., решение № 207/31.07.2015 г. по гр.д. № 7030/2014 г. по описа на ВКС, IV Г.О.. и определение № 1501/29.12.2014 г. по гр.д. № 5176/2014 г. по описа на ВКС, IV Г.О., определение №318/09.07.2019г. по ч.гр. д.№2108/2019г. по описа на ВКС, IV Г. О . След стабилизиране на заповедта за изпълнение, оспорването на вземането въз основа на факти, осъществили се до този момент, се преклудира. Удостовереното със заповедта вземане не може да бъде оспорвано по исков ред, освен в случаите, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражение или с които не е могъл да се снабди в същия срок.

Ако длъжникът не може да предяви отрицателен установителен иск, че не дължи, тъй като вземането по заповедта произтича от нищожен договор, защото възражението му за нищожност е преклудирано, то липсва и правен интерес от установяването на тази нищожност в отделно съдебно производство. Ищцата не навежда никакви твърдения за наличието на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й станат известни до изтичане на срока за подаване на възражение. Липсата на правна компетентност или неосъществяването на консултация с адвокат своевременно не съставляват подобни обстоятелства от естество да преодолеят пропуснатия срок.

Поради изложеното, съдът намира, че предявените искове са недопустими, поради което исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Така мотивиран и на осн. чл.130 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба в седмодневен срок пред САС.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 2