Решение № 644 от 14.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 644 гр. Пловдив, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева Гургова при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело № 20225330107226 по описа за 2022 година

Производството е по установителен иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД, ЕИК: ................ със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 9, бл. 963, ет. 1, представлявано от Д...... В.......... Д., чрез ............. Б. В. С., със съдебен адрес за получаване на книжа: гр.

П............. ул. „Т............... против Д. Р. И. ЕГН **********, с адрес: гр. П........... ул. Н....

Г............ С. М., със съдебен адрес: гр. П..........бул.“ Ш.... с................., с която се иска от съда да признае за установено, съществуването на вземането на следните суми, както следва: главница по девета забавена падежирала вноска: 130,00 лева, договорна лихва: 24,83 лева за периода от дата на девета забавена вноска 01.03.2022 г. до 01.03.2022 г. - дата на последната просрочена вноска, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и направените разноски в това производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения срок Д. Р. И. възразила срещу същата, поради което на осн. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК предявила установителен иск.

Твърди, че Заповед за изпълнение била издадена за падежирала и непогасена 1 вноска /девета/ за периода от 01.03.2022г. до 01.03.2022г. по индивидуален Договор за потребителски кредит .......... сключен между „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД с търговско наименование HAPPY CREDIT като Кредитодател и Д. Р. И. като Кредитополучател.

1

Твърди, че договарянето било осъществено, чрез средства за комуникация от разС.ие /електронна поща, уеб-сайт: www.happycredit.bg/, като индивидуалния Договор за потребителски кредит бил сключен във формата на електронен документ и отношението било реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разС.ие, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите, Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия. Договорът между страните бил сключен онлайн, като Кредитополучателят го е подписал в Профила си в платформата на Кредитодателя, въвеждайки SMS персонален индификационен шест цифрен код, изпратен му от автоматичната системата на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД служещ като потвърждение на желанието му и имащ силата на саморъчен подпис за сключване на Договора на основание чл. 13, ал. 4 във връзка с ал.1 от ЗЕДЕП.

Конкретните действия по отпускане на кредита били описани в Договора и Общите условия, уреждащи отношенията между „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД и Д.

Р. И. за предоставения от Дружеството потребителски кредит.

Съгласно сключения между страните Договор, Кредитополучателят е декларирал, че е получил предварително, запознат е и приема всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разС.ие по смисъла на чл. 0 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разС.ие /ЗПФУР/ под формата на СЕФ, както и тези посочени в Общите условия.

Кредитоподучателят бил длъжен да запази всички електронни документи, изпратени му от Кредитодателя по електронната поща, в това число преддоговорнна информация, Декларациии, Договора в едно с ОУ, молби и др. на хард диска на компютъра си, на CD или друг траен носител, както и да съхранява същите до приключване изпълнението на договора. Всички документи, изпратени на Кредитодателя са във формат, непозволяващ промяна/корекция по документите, като същите са му предоставени в PDF формат.

По силата на сключения индивидуален Договор за потребителски кредит ............ между Д. Р.

И. и „ИНТЕРНЕШЪНЪД САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД, бил отпуснат кредит в размер на 1 300,00 лв. на Кредитополучателя. С подписване на процесния договор, Кредитодателят предоставил сумата, по личната банкова сметка на ответника, с което Дружеството изпълнило задълженията си по Договора, а Кредитополучателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения Договор на 10 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 154.83 лв. (включващи главница и договорна лихва].

Следвало да се има предвид, че ако Кредитоподучателят не изпълнява задълженията си за заплащане на дължимите суми, Кредитодателят имал право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своите вземания, което от своя страна може да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от Кредитополучателя.

По процесния Договора за кредит, Д. Р. И. извършвала плащания преди подаване на Заявлението но чл. 410 от ГПК и настоящата искова молба в общ размер на 0 лв.

2

Към настоящия момент дължимата главница по забавената падежирала и претендирана девета вноска била в размер на 130,00лв.

За ползването на предоставената заемна сума по сключения индивидуален Договор за потребителски кредит.............. между страните, ответникът се е задължил да ползва и върне отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна лихва представляваща печалба на Дружеството в размер посочен в договора. В настоящия случай Д. Р. И. дължала договорна лихва в размер на 24,83 лв. за периода от 01.03.2022 г. датата на девета забавена вноска до 01.03.2022 г. - датата на последната просрочена вноска. Д. Р. И. трябвало да изплати претендираната девета падежирала вноска на дата 01.03.2022 г. - падежна дата, като от тогава до подаването на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба сроковете по падежа на горепосочената вноска били изтекли, а ответникът по делото продължавал ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си, поради което същата дължала и обезщетение за забава – законна лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

ОТВЕТНИКЪТ Д. Р. И., чрез ............... С. М., с отговора на исковата молба заявява, че оспорвам като изцяло неоснователни предявените установителни искове по чл.422 от ГПК за установяване па главница в размер на 130 лева и договорна лихва в размер па 24,83 лева по договор за потребителски кредит SO № 2546 от 27.05.2021 г.

На първо място оспорва постигнато съгласие и изразена от потребителя воля да бъде обвързан с договор за потребителски кредит ................г. Твърди, че ищецът не е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, тъй като потребителят не е изразил воля за това, която да е удостоверена по безспорен и безсъмнен начин.

На следващо място прави възражение за недействителност на договора за кредит, тъй като не отговарял на императивните изисквания на чл.11 от ЗПК.

Видно от сключения Договор за потребителски кредит липсвала информация досежно условията за прилагането на договорения лихвен процент. Липсата на такава информация била в нарушение па чл. 11, ал.1. т. 9 от ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит бил недействителен, ако не били посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му.

В договора било посочено, че годишният лихвен процент е 39.73%. като липсвала информация за условията за прилагането му. От договора не ставало ясно базата, върху основата на която се начислявал лихвеният процент и как е разпределен във времето. Това от своя страна водело до неяснота как е формирана възнаградителната лихва и защо се дължи в посочения размер. В договора бил посочен единствено размерът на годишния лихвен процент. Никъде не е посочено какъв е общият размер па дължимата за срока на договора възнаградителната лихва и какво е съотношението й с главницата по кредита, за да може да се установи по какъв начин е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на размера, който е посочен в договора. Задължение на кредитодателят е да посочи 3 непротиворечиво и без съмнение как е извършено начисляването на лихвения процент, това изискване на закона не е спазено и само по себе си води до недействителност на договора за потребителски кредит, съгласно чл. 22 от ЗПК.

Твърди да е налице нарушение и на разпоредбата на чл. 11. ал.1 т. 10 от ЗПК.

В договора не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите и липсвала каквато и да било информация как е формиран същият, както и по какъв начин е определена общо дължимата сума по него.

В договора кредиторът единствено бил посочил като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсвал обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент па разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формирал посочения в договора ГПР.

Съобразно разпоредите па ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно в посочената величина / представлявайки общ израз на всичко дължимо по кредита /следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които били пряко свързани с кредитното правоотношение.

В конкретния случай твърди, че в процесния договор за кредит, яснота относно посочените обстоятелства липсвала, тъй като бил установен лихвен процент по заема /който бил фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснявало как тези стойности се съотнасяли към ГПР по договора. Следвало да се посочи, че ГПР бил величина, чийто алгоритъм бил императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо.

Във връзка с гореизложеното твърди, че на основание §1, т.2 ДР ЗПК във връзка с §1, т. 1 ДР ЗПК, в годишния процент на разходите следвало да намерят отражение и допълнителните възнаграждения за т.нар привидно възнаграждения за допълнителни услуги, които представлявали предварително определени плащания от потребителя и то без значение дали уговорената допълнителна услуга реално била предоставена или не. Освен това плащането от потребителя на тези възнаграждения било разпределено на части като част от погасителната вноска и това плащане представлявало изначално определена и неразделна част от самата погасителна вноска, поради което и представлявало разход по кредита и следвало да намери отражение в ГПР, което очевидно не било сторено в конкретния случай, което водело и до липса на посочване на ГПР като императивно установено в ЗПК съдържание на договора за потребителски кредит.

Разпоредбите па §1. т.2 ДР ЗПК във връзка с §1, т.1 ДР ЗПК били ясни и категорични за това, че годишният процент на разходите следвало да включва възнаградителната лихва и всички други разходи свързани с кредита, каквито в настоящия случай са привидно 4 наречените в договора възнаграждения за допълнителни услуги.

С оглед на гореизложеното счита, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Във връзка с горното, но като отделно възражение, моли съда, да вземе предвид, че чрез привидните възнаграждения за допълнителни услуги се заобикаля императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК за това, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на М.... с... на Р.....Б...............

В конкретния случай възнаграждение за допълнителни услуги не било включено при изчисляването на ГПР, а ако това било сторено се установявало, че ГПР е много по-висок от пет пъти размера на законната лихва.