Решение № 55 от 02.09.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. См., 02.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – См., ВТОРИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Меденка М. Недкова при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Търговско дело № 20215400900008 по описа за 2021 година

Производството е по иск с правно основание чл.415ал.1т.3 и ал.3 ГПК във връзка с чл.430ал.1 и 2 ТЗ във връзка с чл.60ал.2 ЗКИ.

ИЩЕЦЪТ ”ЮРОБАНК Б.“ АД гр.София, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Д. Б. Ш. и прокуриста М. Ив. В., чрез пълномощника му адвокат Вл. П. от САК, е предявил срещу ответника Д. Р. Б., ЕГН ********** с адрес гр.См.,бул.“Б.“№70, иск с правно основание чл.422ал.1 ГПК- да се признае за установено спрямо длъжника Д. Р. Б., ЕГН **********, че вземането на „Юробанк Б.“ АД гр.София, ЕИК ********* за главница, договорни и наказателни лихви, към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съществува в размерите, посочени в представеното на съда по ч.гр.д.

№463/2020год. по описа на СРС извлечение от счетоводните книги, като сумите, които се претендират от банката са следните: 27 592.56евронепогасена главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до съда- 10.VІ.2020год., 821.76евро- договорна лихва /просрочена лихва за редовна главница/ за периода от 3.ІV.2019год. до 21.ХІІ.2019год., 1 044.17евро- наказателна лихва /наказателна лихва върху просрочена главница, обезщетение за забава за просрочени плащания/ за периода от 3.ІV.2019год. до 9.VІ.2020год. и 152.55лв. такси за периода от 1

14.ХІІ.2016год. до 29.І.2018год., като му се присъдят съдебните разноски в заповедното и настоящето исковото производство.

Ищецът твърди, че на 22.VІІ.2008год. бил сключен договор за кредит №261/232/2008 Продукт Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт между „Алфа банк-клон Б. КТЧ“, чийто правоприемник е „Юробанк Б.“ АД гр.София, като кредитодател и Ив. Г. Б., ЕГН **********, като кредитополучател и Д. Р. Б., ЕГН **********, като солидарен длъжник по кредита, за сумата 33 500 евро, със срок за погасяване на дълга- 324месеца, при фиксирана лихва в размер на 3.9% за първата година от срока по кредита, а за останалия период-лихвен процент в размер на 12 месечен Юробор плюс надбавка от 2%. Уговорени били следните такси в чл.5 от договора: 20лв. такса за разглеждане на документите за кредит, такса управление- 1% върху разрешения размер на кредита, минимум 100 евро за първата година и 0.5% за останалия период, такса за предсрочно погасяване- 3% и такса за предоговаряне- 0.5%. Съгласно чл.6.2 от договора, погасяването на кредита се извършвало на 324 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихви.

А съгласно чл.9 от договора, солидарният длъжник отговаря л солидарно с кредитополучателя при условията на чл.121-127 ЗЗД. На 3.ІХ.2012год. бил подписан анекс№1 към договора за кредит, в чл.1.2 от който било уговорено, че лихвеният процент за редовна главница е в размер на 12 месечен Юробор плюс надбавка от 3.9%, като кредитът се издължавал на 330 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихви. В чл.4 от анекса било уговорено, че в случай на просрочие се заплаща наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент за редовна главница плюс надбавка от 10%.

На 16.Х.2019год. кредитополучателят Ив. Б. е починал.

Поради неплащане на дължимите погасителни вноски по кредита, посочени в извлечението от счетоводните книги, Банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем на основание чл.60ал.2 ЗКИ, за което е уведомила солидарния длъжник Д. Р. Б. чрез уведомление за предсрочна изискуемост, връчено и лично на 21.ХІІ.2019год. от ЧСИ С. Д., с рег. №917 на КЧСИ.

Банката се снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №155/18.VІ.2020год. и изпълнителен лист от 19.VІ.2020год. по ч.гр.д.№463/2020год. по описа на СРС за сумата 27 592.56евро-главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 2 датата на подаване на заявлението- 10.VІ.2020год. до окончателното изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 821.76евро за периода от 3.ІV.2019год. до 21.ХІІ.2019год., 1 044.17 евро наказателна лихва за периода от 3.ІV.2019год. до 9.VІ.2020год., както и направените по делото разноски- 1 152.32лв. ДТ и 1 673.09лв. адвокатско възнаграждение, срещу които суми длъжникът- ответник в настоящото производство е депозирал възражение и на банката е предоставена възможност да предяви иск за установяване на вземанията си.

С искова молба вх.№281/8.ІІ.2021год. ищецът „Юробанк Б.“ АД гр.София, ЕИК ********* предявява иск за установяване на вземанията си по чл.422ал.1 ГПК в законоустановеният едномесечен срок. Но след влизане в сила на определение№63/11.ІІ.2020год. по В.гр.д.№17/2021год. на См.ски окръжен съд, с което е отменено разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в заповед№155/18.VІ.2020год. по ч.гр.д.

№463/2020год. на СРС, с която в полза на кредитора „Юробанк Б.“ АД гр.София е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу длъжника Д. Р. Б., като вместо това е постановено, че се отхвърля като неоснователно заявление вх.

№4941/2.VІ.2020год. на кредитора „Юробанк Б.“ АД гр.София за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу длъжника Д. Р. Б. за процесните суми, и се обезсилва издаденият въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №155/18.VІ.2020год. по ч.гр.д.

№463/2020год. на СРС изпълнителен лист за процесните суми срещу Д. Р. Б., на основание чл.415ал.1т.3 ГПК във връзка с чл.415ал.3 ГПК по молба на ищеца „Юробанк Б.“ АД гр.София, См.ският окръжен съд е допуснал изменение на предявения иск от установителен в осъдителен, като ищецът моли См.ският окръжен съд да постанови решение, с което да осъди ответницата Д. Р. Б., ЕГН ********** да му заплати следните суми: 27 592.56 евро- непогасена главница по договор за кредит№261/232/2008 Продукт Нов Алфа кредит за покупка, строителство и ремонт от 22.VІІ.2008год. и анекс№1/3.ІХ.2012год., който е обявен за предсрочно изискуем на 21.ХІІ.2019год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК в СРС- 10.VІ.2020год. до окончателното и изплащане, 821.76 евро- договорна лихва /просрочена лихва по редовна 3 главница/ за периода от 3.ІV.2019год. до 21.ХІІ.2019год. /датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита/, 1 044.17евро- наказателна лихва /наказателна лихва върху просрочена главница, обезщетение за просрочени плащания/ за периода от 3.ІV.2019год. до 9.VІ.2020год. и 155.55лв. такси, дължими за периода от 14.ХІІ.2016год. до 29.І.2018год., както и съдебните разноски в заповедното производство и настоящето исково производство, съгласно списъка по чл.80 ГПК.

ОТВЕТНИКЪТ Д. Р. Б., ЕГН ********** с адрес гр.См., бул.“Б.“№70, чрез пълномощника и адв. В. Р., подава отговор вх.

№841/9.ІV.2021год. на исковата молба . Ответницата оспорва предявения иск по чл.422ал.1 ГПК, като неоснователен и недоказан. Оспорва като неоснователен и недоказан и изменения иск с правно основание чл.430ал.1 и 2 ТЗ във връзка с чл.60ал.2 ЗКИ и чл.415ал.1т.3 и ал.3 ГПК. Признава, че Договор за кредит№261/232/2008год. продукт Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт, е сключен на 22.VІІ.2008год. между покойния Ив. Г.

Б., починал на 16.Х.2019год., в качеството му на кредитополучател и Д. Р. Б., в качеството и на солидарен длъжник, от една страна и „Алфа Банк- клон Б.“ АД гр.София, от друга страна като кредитор, с правоприемник „Юробанк Б.“ АД гр.София. Признава, че с договора е отпуснат и усвоен кредит в размер на 33 500 евро. Н о сочи, че претендираните от банката суми са формирани въз основа на неравноправни и поради това нищожни клаузи, които не са породили действие между страните.

Ответницата твърди, че неправилно е изчислен и размера на претендираната сума, в т.ч. заради формирането на дълга въз основа на нищожни клаузи, както и нерегламентирани едностранни увеличения от страна на банката. Осчетоводявани са погашения на дълга в размери, които дори не отговарят на заложените в договора условия, респ. не е зачитано намалението на компонент формиращ месечната вноска. Начислявани са лихви върху преоформена от други лихви главница, което е друго основание да се приеме нищожност на договора и анекса, дал основание за формиране на сумата по иска. Видно от Договора, предоставена е в заем сума от 33 500 евро /чл.1/ със срок за връщане от 324 месеца или 27 години /чл.2/. Въпреки плащането на вноските по кредита в продължение на повече о т дванадесет години, дългът не е променен и е останал все същия- колкото е бил усвоен, което само по себе си, при липсващ, неподписан между страните погасителен 4 план, поставя съмнение за злоупотреба с право и некоректно определяне на дълга и претендирания остатък. Така от договора е видно, че първоначално е договорен лихвен процент- годишна лихва за първата година от срока на кредита- фиксирана лихва в размер на 3.9%, а за останалия период на погасяване на кредита е уговорен плаващ лихвен процент в размер на дванадесет месечен Юробор плюс надбавка от 2%. В същото време в чл.1.2.от Анекс №1 е посочено, че „договореният лихвен процент върху ползвания кредит не се променя, като за усвоените суми по кредита кредитополучателят ще заплаща на банката годишна лихва в размер на 12 месечен ЮРОБОР плюс надбавка от 3.9 %“. Т.е. уговаря се, че надбавката не се променя, а на практика е променена едностранно, защото с основния договор /чл.4.1/ тя е била 3.9% само за първата година, а за следващите и до края на срока трябвало да е 12 месечен Юробор плюс надбавка 2%. Или банката, за времето след първата година от сключването на договора, едностранно е увеличила лихвата с компонент от 3,9% вместо с уговорения 2% или е направила заблуждаващо завишение чрез анекса. Вярно е по-скоро, че месечната вноска е оставала все същата, такава каквато е била в началото на сключване на договора, въпреки че банката е поела задължението след изтичане на първата година да намали надбавката от 3,9% на 2%.

Според ответницата едностранните увеличения на лихвените проценти, представляващи цена на кредита, е възможно банката да е оправдала със следните нищожни клаузи, които не следва да се прилагат, заради противоречието им със закона,а именно: С чл.9 и 10 от основния договор, кредитополучателят и солидарния длъжник приемат правилата на Общите условия, които са и неразделна негова част, но спрямо които е предвидена възможност да се променят едностранно от банката, а потребителят е длъжен да се информира за тях. Не е предвидена в тази хипотеза възможност, кредитополучателя да може да прекрати договора си. В противоречие със закона, с чл.13 от ОУ е предвидена възможност, Банката едностранно да променя договорения лихвен процент във всеки един от следните случаи: 1.При съществени изменения в икономическата ситуация в страната или чужбина и/или промени в българското законодателство, които правят неизгодна за Банката кредитната сделка, предмет на настоящия договор; 2.В случай на увеличение е повече от 50% на цената на паричния ресурс, която Банката заплаща за рефинансирането си на междубанковия 5 пазар в сравнение е цената на ресурса към момента на подписване на този договор. Съгласно чл.13.1 от ОУ, с подписа си кредитополучателят се съгласява измененията на лихвените проценти на основание чл.13т.1 и т.2 да се отразяват едностранно от Банката в погасителния план и да се считат за приложими от деня на изменението в плана. В същото време в основаният договор се сочи /чл.6.2/, че погасяването се извършва на вноски, съгласно погасителен план, но който план се изготвя от банката и се предоставя едва след усвояването на кредита или /иначе казано при свършен факт, без първоначално информиране, а от тук и съгласие/. На следващо място, в чл.1 от подписаният през 2012г. Анекс №1, е предвидено, че считано от 3.ІХ.2012год. към редовната и просрочена главница 31 331,37евро се прибавя вземането на банката по договора за кредит, включващо лихва върху редовна главница, просрочена лихва, наказателна лихва върху просрочена главница и годишна такса за управление. Колко е тази сума всъщност така и не става ясно от договора, не е посочено нито размер, нито за кои периоди или как е формирана. Погасителен план също не е изготвен, не е представен на кредитополучателя, не се представя и сега с исковата молба. Наред е с тази неяснота, с анекса вземането за изтекли лихви, е променено на главница, върху която се начисляват отново лихви. За това ответницата счита, че е налице е анатоцизъм, което води до нищожност на Анекса или споразумението за служебно преоформяне на дълга на основание чл.26,ал.1пр.1 33Д във връзка е чл.10ал.3 ЗЗД /в този смисъл е Решение№66/29.VІІ.2019год. по т.д. №1504/2018год. на ІІ т.о на ВКС/. В цитираната практика се приема, че уговорките в сключените допълнителни споразумения, по които страна е физическо лице-потребител, за увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви, са нищожни на основание чл.26ал.4 във връзка е чл.10ал.3