Определение № 9410 от 24.11.2021, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9410 гр. София, 24.11.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело № 20211110146186 по описа за 2021 година

М. Б. СТ., ЕГН ********** е предявила против „В.К.“ ООД, ЕИК .... отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 5676023/15.02.2021 г. спрямо нея поради противоречие със закона и добрите нрави, а в условията на евентуалност - искове със същото правно основание за прогласяване нищожността на клаузите на чл.1, ал.3, чл.4, ал.1 и чл.4, ал.2 от договора за паричен заем, сключен между страните.

Ищцата твърди, че на 15.02.2021 г. сключила с ответника договор за паричен заем № 5676023/15.02.2021 г., съгласно който получила заемна сума в размер на 800 лв. при фиксиран ГЛП в размер на 40,32 % и ГПР – 49,33 %. Сочи, че съгласно чл.1, ал.3 от договора е поела задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи по отпускане на паричния заем в размер на 170,38 лв., а съгласно чл.4 от договора се е задължила да осигури в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора обезпечение – поръчител, отговарящ на определени условия или банкова гаранция, като при неизпълнение на това задължение е уговорена неустойка в размер на 113,54 лв.

Счита, че уговорената в договора възнаградителна лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като договореният фиксиран ГЛП надвишава трикратния размер на законната лихва. Оспорва възнаградителната лихва и като противоречаща на чл.21 ЗПК, при твърдения, че посоченият в договора ГЛП не отговаря на действително приложения лихвен процент, а са налице скрити лихви под формата на неустойка с цел заобикаляне от кредитора на императивната норма на чл.19, ал.4 ЗПК.

Твърди, че ищцата, като потребител, била въведена в заблуждение, защото не могла да прецени обхвана на поетото от нея задължение, което довело и до неравноправност на уговорката за възнаградителна лихва, следователно нищожност на последната, което пък водело до нищожност на цялата кредитна сделка поради липсата на задължителен реквизит от съдържанието на договора за кредит /чл.11, ал.1, т.9 ЗПК/. Навежда, че посоченият в договора ГПР е различен от действително приложения, поради което е налице противоречие с изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Сочи, че в договора липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР по компоненти. По подробно изложените в исковата молба аргументи счита договора за кредит за нищожна сделка, която не е произвела ефект.

В условията на евентуалност поддържа, че нищожни са уговорките за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи по отпускане на паричния заем, както и неустойката за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение – поръчител, 1 отговарящ на определени условия или банкова гаранция. Поддържа, че уговорката за такса за експресно разглеждане се намирала в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК, забраняваща на кредитора да изисква заплащане на такси за действия, свързани с усвояването на кредита, а същевременно е и нееквивалентна на получената услуга, тъй като представлява допълнителна облага за кредитора. Навежда, че уговорената неустойка по същността си е скрита възнаградителна лихва, тъй като не изпълнява обезщетителна функция.

Ответникът е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Сочи, че между страните действително е сключен процесният договор за паричен заем, като преди сключване на съглашението на ищцата е предоставена информация под формата на стандартен европейски формуляр. Оспорва да е налице нищожност на уговорената възнаградителна лихва, като поддържа, че посочените в договора ГЛП и ГПР са в законоустановените лимити. Поддържа, че доколкото е уговорена фиксирана лихва няма задължение да включи в съдържанието на договора информация по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Оспорва твърдението на ищеца, че договорът противоречи на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като навежда, че в ГПР са включени всички разходи към момента на сключване на договора, а уговорената неустоечна клауза е във връзка с неизпълнение на договора и същата на основание чл.19, ал.3 ЗПК не подлежи на включване в ГПР. Оспорва уговорената неустойка да има характера на скрита лихва с аргументи, че дължимостта й е условна и зависи изцяло от действията на потребителя. По отношение на клаузата за предоставена услуга за експресно разглеждане на документи счита, че същата е избрана доброволно от ищцата, а не е наложена едностранно от дружеството. Намира, че е налице еквивалентност в престациите спрямо уговорената такса, доколкото ответникът е ангажирал по-голям административен ресурс, за да разгледа документите на ищцата и да й отпусне заем в рамките на 20 минути.

По иска с правно основание чл.26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за паричен заем с посоченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи, което противоречи на императивна законова разпоредба или на добрите нрави и обуславя нищожността на цялата сделка.

По евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи по делото противоречието на чл.1, ал.3, чл.4, ал.1 и чл.4, ал.2 от договора за паричен заем с императивни норми на закона или добрите нрави, обуславящи нищожност на същите.

В тежест на ответника е да докаже, че оспорените клаузи от договора са уговорени индивидуално.

С оглед становището на страните и на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че между страните е сключен договор за паричен заем № 5676023/15.02.2021 г., по който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 800 лв.

Ищцата е представила към исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат приети.

Следва да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да даде отговор на поставените с исковата молба задачи, както и на служебно поставена от съда задача: „Какви компоненти по пера /договорна лихва, такса и неустойка/ са включени в посочения в договора 40,32% ГЛП?“.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.12.2021 г. от 10.45 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, както и служебно поставена от съда задача: „Какви компоненти по пера /договорна лихва, такса и неустойка/ са включени в посочения в договора 40,32% ГЛП?“.

НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Л.Д., като вещото лице да се уведоми за експертизата и да се призове за о.с.з. след представяне на доказателства за внесен депозит.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 330 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3