Протоколно определение № 1122 от 26.02.2026, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 1122 гр. София, 26.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова и прокурора Г. П. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Мина Мумджиева Частно наказателно дело № 20261100200646 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА М. А. А. явява се лично.

За него се явява АДВ. М.Й. с пълномощно, приложено на л. 25 от делото.

За началника на затвора се явява инсп. М.М. с представена в днешното съдебно заседание заповед № 111-20-272-1 от 04.02.2026 г., както и представител на СГП – прокурор К..

СЪДЪТ ЗАПИТВА страните дават ли съгласие за изготвяне на звукозапис за нуждите на протокола.

СТРАНИТЕ (поотделно) - Даваме съгласие за изготвяне на звукозапис.

С оглед изразеното съгласие от страните СЪДЪТ РАЗПОРЕДИ да бъде включена звукозаписната техника.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила по делото справка от МП-ГДИН Затвора гр. София-Кремиковци по отношение на лишения от свобода, заверен препис от споразумение по НОХД № 19861/2013 г., молба от адв. Й. с приложено пълномощно.

СТРАНИТЕ (поотделно) - Да се даде ход на делото.

1

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА въз основа на представен в днешното съдебно заседание формуляр за досие, като СЪДЪТ РАЗПОРЕЖДА посоченият формуляр да остане по описа на делото след приключване на съдебното заседание.

М. А. А. – български гражданин, роден в гр. София на ******** г., ЕГН **********, осъждан, с основно образование, неженен, във фактическо съжителство с друго лице, по професия „строител“.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на л.св. А. неговите права в производството.

Л.СВ. А. – Разбрах правата си, нямам искания за отводи.

АДВ. Й. – Нямам искания за отводи.

ПРОКУРОРЪТ – Нямам искания за отводи.

СТРАНИТЕ (поотделно) - Запознати сме с постъпилите доказателства.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА делото с молба за условно предсрочно освобождаване от М. А. А..

Л.СВ. А. - Поддържам молбата.

АДВ. Й. - Поддържам молбата, няма да сочим доказателства. Да се приемат така посочените до тук доказателства.

ПРОКУРОРЪТ - Нямам доказателствени искания, оспорвам молбата, а доводите за това ще посоча в ход по същество.

ИНСПЕКТОР М. – Началникът на затвора оспорва молбата, представям справка за изтърпяното към момента наказание, както и изискания допълнително доклад.

ПРОКУРОРЪТ - Запозната съм с така представените писмени доказателства, считам че същите са относими към предмета на делото и моля да бъдат приобщени.

АДВ. Й. - Да се приемат представените доказателства.

2

СЪДЪТ като съобрази становищата на страните и след като сам прецени ангажираните в днешното съдебно заседание доказателства от представител на началника на затвора, намира че са относими към предмета на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА справка за л.св. М. А. съдържащи информация за фактическо изтърпяното наказание, както и изтърпяното от работа към 26.02.2026 г., доклад за л.св. М. А. от 25.02.2026 г., изготвен от ИСДВР Е. Д. общо 5 листа.

СТРАНИТЕ (поотделно) - Нямаме други доказателствени искания.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените доказателства по делото.

Счете същото за изяснено, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Й. - Моля да приемете като доказани доводите от молбата за УПО на осъдения М. А., считам че молбата е обстойно изчерпателна заедно с доказателствата, приложени по делото, включително и с допуснатите в това заседание, водят до един извод, че условията на чл. 70 НК за условно предсрочно са изпълнени.

Искам само да добавя, че считам изразеното становище на началника на Затвора София, че, цитирам: „целите и задачите, заложени в плана на присъдата не изпълнени към момента“ за немотивирано и противоречащо на изцяло положителните становища за поведението на М. А. от последния доклад на социалния инспектор и на инспектора-психолог. Подчертавам, че осъдения А. изтърпява наказанието си в ЗО „Кремиковци“ и администрацията на общежитието има преките наблюдения върху неговото поведение, върху постигнатите положителни промени.

За целия престой на М. А. в Затвора София, това е основно в приемно отделение в началото на наказанието и след това в ЗОЗТ „Кремиковци“ в досието му не е посочена нито една негативна промяна. Има само едно 3 наказание и то дадено под условие за един месец по реда на чл. 107, ал. 1 ЗИНЗС през февруари 2021 г., в който един месец М. А. не е извършил никакво нарушение и това наказание е отпаднало и би трябвало да бъде заличено и напълно премахнато от досието на лишения от свобода, което е задължение изцяло на администрацията на Затвора София по силата на чл.

100 ППЗИНЗС. Заповедта за това наказание не само не е заличена, но я има на две отделни места в досието му от затвора, тя стои и до ден днешен там.

В досието на М. А. има множество констатирани положителни действия от негова страна. Той през цялото време е работил на различни позиции, с разнообразни умения и е показвал отлични трудови навици, които ще му бъдат от полза за живота и след затвора, награждаван е многократно, включително и с домашен отпуск, който винаги е споделял с близките си, с които той запазва напълно отношенията на близост, обич и споделеност. Тук, в залата е дъщеря му М.а, от която М. има внучка В., живее във фактическо съжителство с майката на единствената си дъщеря - В.И. в собствено семейно жилище. Семейството му не го е изоставило в тези трудни за М. години, напротив, има доказателства, че го подкрепя и е съпричастно с осъдения, което, освен че говори добре за личността на М. А., че очевидно е допринесъл и заслужил тази съпричастност, също така, е изключително важно обстоятелство и за бъдещата му социализация и живот на свобода. М. А. приема корекционната дейност с разбиране, активно и мотивирано сътрудничи в изпълнението на целите и задачите, констатирано е, стана ясно, че има образование, макар и основно, но има професионални умения дългогодишни като строител и като гледач на кучета сега, при това лежане на присъдата. Това, наред с констатираните и доказани в досието му, добри трудови навици, означава, че ще може да си намери работа и ще може да покрива финансови нужди свои и да се грижи за семейството си.

Всичко гореизложено показва, че М. А., освен изрядното си поведение в затвора, има всички предпоставки да продължи наказанието си при условия на условно предсрочно освобождаване с необходимите пробационни мерки за надзор и социална рехабилитация с един живот сред свободни хора и заедно с близките си, където той самият да бъде полезен на общество, на семейство и за собствената си личност. Това показват и доказателствата по делото, те отговаря на въпросителната, поставена от ИСДВР в доклада му, че остатъкът от наказанието на осъденият е много голям, което считам за неоснователно заключение и единствения факт, изтъкнат в доклада на ИСДВР, за да не уважи молбата на осъдения за УПО, което, считам че по силата на чл. 439а НПК не може да бъде единствено основание, за да се отхвърли молбата на М. А..

Безспорно е, че той е преминал през почти всички степени на т.нар. прогресивната система в пенитенциарните заведения в системата на ГДИН, режимът му е заменен от строг на общ, преместен е от близо две години при условията на затворническо общежитие от открит тип, ненаказван е, многократно награждаван, има семейство, близки, които занапред да осмислят живота му и да го подпомагат в социализацията, има семейно жилище, работи, 4 има доказани трудови навици и умения. Считам, че изложеното представлява една основа, на която М. А. може да му се гласува доверие и да му се даде сега възможността да изгради живота си и битието си напред като бъде освободен условно предсрочно с продължаващите след това наблюдения и ограничения на необходимите в случая пробационни мерки. Поради всичко, което изложих, считам, че в конкретния случай са налице и двете задължителни предпоставки за прилагане на чл. 70 НК и за условното предсрочно освобождаване на М. А. и продължаване на наказание при условията на чл. 70, ал. 6 с налагането на пробационните мерки, поради което моля да постановите определение, според Вашето вътрешно убеждение, както прецените по случая.

Л.СВ. А. - Поддържам казаното от моя защитник.

ПРОКУРОРЪТ – Считам, че така депозираната молба от осъденото лице М. А. А. за УПО е неоснователна и не следва да бъде уважена.

Мотивите ми за това са следните: От приобщените към делото писмени доказателства е видно, че молителят е постъпил в Затвора - София на 25.04.2017 година, за изтърпяване на едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 18 години, при първоначално „строг“ режим, определено му по ЧНД №859/2018 г., по описа на СТС, със зачитане на предварителен арест в размер на 8 месеца. Едно от осъжданията на лицето е за изключително тежко умишлено престъпление по чл.116, ал.1 от НК, а именно за умишлено умъртвяване на неговата майка. От изготвената и приложена към делото актуална справка за правното положение на осъдения е видно, че към днешна дата, лицето е изтърпяло фактически наказание в размер на 9 години, 6 месеца и 1 ден, със зачитане от работа на 3 години и 2 дни и остатък за изтърпяване в размер на 5 години, 5 месеца и 27 дни. Със Заповед на Началника на Затвора, считано от 24.03.2022 година, първоначално определения „строг“ режим на изтърпяване на наложеното наказание е заменен с „общ“, като към момента наказанието се изтърпява в ЗОЗТ „Кремиковци“. От анализа на данните, съдържащи се в писмени документи и книжа е видно, че към настоящия момент осъденият е изтърпял повече от 1/2 от наложеното с присъда наказание. Налице е макар и формално първата от двете изискуеми се по закон кумулативни предпоставки за постановяване на УПО, съгласно изискванията на разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК.

От друга страна, намирам, че не е налице втората материално- правна предпоставка, изискуема се кумулативно наред с фактическата такава, а именно лицето да е дало неоспорими доказателства за своето поправяне. От така изготвения доклад по делото е видно, че по време на престоя си в пенитенциарното заведение М.

А. не е наказван, но е награждаван

5 многократно. Обстоятелството, че лицето не е наказвано не може да служи като предпоставка за УПО, поради това, че осъдените лица, освен права имат и задължения по чл.96 от ЗИНЗС да спазват вътрешния ред и дисциплина.

Оценката на риска от рецидив първоначално е бил в средните стойности, а именно 61 точки, но по-близо до границата с високите стойност, като след проведената продължителна корекционна работа с лицето рискът е снижен на 44 точки, а именно рискът остава в средните стойности. В тази насока следва да се има предвид, че едва при 20 точки се счита, че рискът е преодолян и е отпаднало основанието на държавата за реализиране докрай на нейната наказателна репресия. Рискът от вреди за обществото е в средните стойности, но изчислен в строго контролирана среда. От докладът се установява, че Планът на присъдата, от 13.11.2025 г., не е изпълнен, тъй като все още се регистрират няколко дефицитни зони на нуждите, а именно „отношение към правонарушението“; „злоупотреба с алкохол“ и „умения за мислене“. От изготвената експертна оценка на актуалното психическо и емоционално състояние на л. св. М. А. се установява, че същият изпитва враждебност към околните, склонен е към вербална агресия, както и че злоупотребява с алкохол.

От изложеното може да се приеме, че лицето не е готово за безпроблемна ресоциализация. В тази насока следва да се отбележи, че А. е извършил изключително тежко престъпление под въздействието на алкохол, което изисква задълбочен корекционен процес, овладяване на зависимостите и осъзнаване на вината, а оставащият срок на наказанието е твърде голям - над 5 години.

От материалите по делото е видно, че осъденият е полагал труд, поради което може да се приеме, че осъденият е доказал честно отношение към труда.

Към момента лицето изтърпява наказанието си при „общ“ режим, тъй като не са налице предпоставките на чл.66 от ЗИНЗС за замяната му с „лек“ режим.