Определение № 699 от 05.07.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 816/2024
- Вид
- Определение № 699
- Подписан
- 05.07.2024
- В сила
- 05.07.2024
- Състав
- Александър Желязков, Десислав Любомиров, Атанаска Китипова
Цитирани разпоредби
- чл.255 · Наказателен кодекс
- чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.246, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 699 гр. София, 04.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Александър Желязков
Членове:
Атанаска Китипова
Десислав Любомиров като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно наказателно дело № 20241000600816 по описа за 2024 година Производството е по чл.345, ал.1, вр.чл.249, ал.3 от НПК.
Постъпил е въззивен частен протест от прокурор при СГП, срещу определение от 29.05.2024 год. по НОХД № 384/2024 г. по описа на СГС, с което на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото върнато н а СГП поради допуснати отстраними процесуални нарушения, при изготвяне на обстоятелствената част на обвинението, затрудняващи и нарушаващи правото на защита на подсъдимия.
В протеста са изложени оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното определение. Твърди се, че не е налице нито едно от основанията, посочени в определението на съда за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора. Съдът поставял искане към съставителя на акта, което било неразбираемо и отчасти неизпълнимо, доколкото се сочело, че следва да се опишат детайли за доставки на стоки –„кой, кога, какво е доставил, респективно не е доставил, издаден ли е бил документи, същият отразявал ли е извършената доставка, ако не, в какво се изразявала разликата“, за които на няколко места в обвинителния акт се сочело, че не са реално осъществени. Според прокурорът налице било единство между съдържимостта на обвинението, повдигнато на обвиняемия М. Ц. на досъдебната фаза и диспозитива на внесения в съда обвинителен акт. Липсвало и противоречие между словесната и цифровата квалификация, детайлно и в нужния обем били отразени всички елементи на инкриминираното престъпление и съответните включени в състава му деяния.
В съдържанието на обвинителния акт били посочени достатъчно по обем факти, като разгледан самостоятелно дори самият диспозитив на предявеното обвинение бил наситен с достатъчно фактически и правни положения, за да станело ясно в цялост предявеното на обв.Ц. обвинение. Пунктуално в протеста са изложени възражения срещу всяка една констатация на съда, като 1 прокурорът счита, че една част от протестираното определение съдът проявявал прекомерен формализъм и едностранен прочит на отделни ползвани в ОА термини, а в други части излизал извън пределите на дължимата от него проверка по чл.249 ал.З от НПК и се произнасял по въпроси по същество и такива свързани с доказването на очертаната в ОА деятелност.
Иска се отмяна на определението за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на съда за продължаване на съдебното производство.
Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в протеста оплаквания съдът намира следното:
Протеста е процесуално допустим съгласно разпоредбата на чл.249, ал.3 от НПК. Разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛЕН.
С обжалваното определение от 29.05.2024 год. по НОХД № 384/2024 г. по описа на СГС е прието, че „изложените в обвинителния акт факти и обстоятелства са непълни, неточни, неясни и противоречиви, като създават определени съмнения и колебания относно редица обективни и субективни съставомерни признаци на деянията, което е недопустимо и следва да бъде отстранено.“ Според съда, не ставало ясно кои точно доставки за инкриминирания период от време се претендира да не са били осъществени.
Възраженията направени в протеста срещу законосъобразността на определението са основателни. Първоинстанционният съд не е съобразил правилно съдържанието на обвинителния акт и е извел не само лаконично и необосновано, но и незаконосъобразно извод за наличие на непълноти в обстоятелствената част на акта. Твърденията на съда, че акта страда от съществени пороци, тъй като описаните в него факти били неясни са неоснователни. Прокурорът е изложил достатъчно фактически твърдения, за да се приеме, че е изпълнил задължението си по чл.246, ал.2 от НПК.
Недвусмислено в обвинителния акт е отразено фактическото твърдение, че изброените фактури са неистински документи и не отразяват реално осъществени сделки. При ясно очертаните обективни признаци от състава на престъплението по чл.255 от НК и категоричното фактическо твърдение, че сделки не са осъществявани между посочените субекти, е ирелевантно „кой, кога, какво е доставил, респективно не е доставил, издаден ли е бил документ, същият отразявал ли е извършена доставка, ако не, в какво се е изразявала разликата“. Принципно, въпросите свързани с установени или неустановени факти в хода на разследването са извън пределите на проверката по чл.248, ал.1, т.3 от НПК, а са такива по съществото на наказателното производство. В хода на разпоредителното заседание съдът може и е длъжен да извърши преценка дали са налице фактически твърдения, които да се свързват с повдигнатото обвинение и първоинстанционният съд не е направил законосъобразна и обоснована такава. В случая обвинителния акт съдържа достатъчно фактически твърдения относими към съставомерните признаци на престъплението, за което обвиняемият е предаден на съд. Прокурорът от л.6 до л.17 от обвинителния акт при изброяване на конкретната деятелност на обв.Ц. по всички 15 отделни деяния е посочил конкретните фактури, включени в съответните инкриминирани с обвинението Дневници за покупки на „М. 10 Трейд“ ЕООД, за които се твърди, че не са реално осъществени . По този начин е изложил в обстоятелствената част на акта в достатъчен обем твърдения, които напълно разбираемо да очертаят фактическата рамка на 2 обвинението и не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. В обвинителния акт по ясен начин и в достатъчен обем от процесуална гледна точка, прокурорът е изложил твърдения за деятелността на обвиненото лице, както и за тази на св.С. Т. – лице за което се твърди, че извършвало счетоводното обслужване на дружеството на Ц. . Недвусмислено е посочено, че според прокурорът всички петнадесет отделни деяния са извършени от обв.Ц. чрез св.С. Т.-управител на „счетоводното дружество“, извършващо фактическото подаване на тези документи пред органите на ТД на НАП, гр.София. Категорично ясно е отразено в акта какво е отношението което обв.М. Ц. има към дейността на дружеството „М. 10 Трейд“ ЕООД.
Подробно са описани по данъчни периоди и с конкретни дати, извършени според прокуратурата действия от обв.Ц. и св.С. Т., за която се твърди, че е осигурявала счетоводното обслужване на „М. 10 Трейд“ ЕООД. Необоснован е извода на първоинстанционния съд, че е налице неяснота и „по отношение на датите на извършване на всяко едно от деянията, доколкото в ОА за всяко отделно деяние са посочени две различни дати за избягване на установяването и за избягване на плащането.“ Начинът по който е описано в обвинителния акт времето на извършване на всяко едно от включените в състава на продължаваното престъпление петнадесет отделни деяния не е неясен и не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Кога е извършено престъплението е въпрос по същество, от процесуална гледна точка е нужно, в обвинителния акт недвусмислено да са посочени фактически твърдения за този момент, нещо което категорично прокурорът е сторил.
Прокурорът е посочил датите на които според него обв.Ц. е избегнал установяването и респективно плащането на данъчни задължения и по този начин не е създал неяснота в обвинителната теза, която да затрудни когото и да било, включително и обвиняемият, да разбере обвинението.
Наред с това в обвинителния акт са конкретно посочени фактури с твърдения, че отразявали според обвинението неосъществени доставки към „М. 10 Трейд“ ЕООД с право на данъчен кредит, като категорично е посочено използването на тези документи при воденето на счетоводството на дружеството, чрез включването им в Дневник за покупките на същото и приспадането в резултат на това на неследващ се според прокурора данъчен кредит. Изготвен по този начин, обвинителния акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, не съдържа неясноти, които да ограничават възможността за пълноценно упражняване процесуалните права на обвиняемия. Не посочването на „кой, кога, какво е доставил, респективно не е доставил “, както е констатирал първошинстанционният съд, не представлява според въззивната инстанция пропуск обосноваващ наличие на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непълнота на фактическото обвинение. При ясно очертаните обективни признаци от състава на престъплението по чл.255 от НК и категоричното фактическо твърдение, че сделки не са осъществявани между посочените субекти, е ирелевантно какъв е вида на отчетените фиктивни доставки. От значение за съставомерността на деянието е незаконосъобразното приспадане на данъчен кредит, като обстоятелствената част на обвинителния акт съдържа достатъчно фактически твърдения за извършено такова.
Незаконосъобразни са констатациите на окръжния съд и относно „разминаване и противоречие е налице и по отношение на изпълнителното деяние, доколкото избягване установяването и избягване плащането на данъчни задължения може да има едновременно, но по отношение на 3 различни задължения, каквито в конкретния случай не са описани.“ От процесуална гледна точка е нужно, в обвинителния акт недвусмислено да са посочени фактически твърдения за избягване установяването и избягване плащането на данъчни задължения, нещо което категорично прокурорът е сторил.
Необосновано е и извода в определението за липса на „ описани и посочени каквито и да е било конкретни действия по отношение на прекия извършител на престъплението“ и за неяснота „ посредствения извършител С.
Т. занимавала ли се е пряко с обслужването на дружеството на обвиняемия или това е вършило друго лице. Основателно е възражението в протеста, че от една страна съдът е формулирал тези изводи при фрагментарен прочит на части от акта, а от друга, че отговорът на така повдигнатите от съда въпроси излиза извън процесуалната рамка очертана в чл.248 от НПК.
Както в обстоятелствената, така и в заключителната части на обвинителния акт, многократно/само в заключителната 15 пъти с оглед отделните деяния включени в състава на продължаваното престъпление/, е посочено „посредствено извършителство посредством С. Ц. Т.“. Поради това, в случая не може да се изисква проявата на по-голяма „ прецизност“ относно отразяване на твърдението, че престъплението е реализирано според обвинението в условията на посредствено извършителство. Използваната процесуална техника за подробно описание в заключителната част на обвинителния акт на всяко едно от отделните деяния включено в състава на продължаваното престъпление по принцип търпи сериозен укор, но не защото води до ограничаване на процесуалните права на страните, а защото абсолютно ненужно увеличава обема на диспозитива на акта. Описанието на отделните деяния в обстоятелствената част на акта е напълно достатъчно и абсолютно ненужно в практиката, какъвто е и настоящия случай, се включва в заключителната част на обвинителния акт, а от там по-късно често пъти и в диспозитива на присъдата. Изписването на пространни диспозитиви по принцип е в отклонение от процесуалните правила и е резултат на деформирана съдебна практика, но не обосновава само по себе си наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване процесуалните права на страните.
С оглед на това въззивният съд в настоящия съдебен състав приема, че протеста е основателен, а атакуваното определение като незаконосъобразно следва да се отмени. При изготвяне на обвинителния акт не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.249, ал.4 от НПК. Констатациите на първоинстанционния съд за наличието на такива нарушения са необосновани, а в значителната им част и незаконосъобразни. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на производството от същия съдебен състав.
Мотивиран така и на основание чл.345, ал.2 вр.чл.249, ал.3 от НПК Софийски апелативен съд, V-ти състав
Разпечатката съдържа 25 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1f35f74a-aeea-4180-a80b-69a167e8503c