Решение № 29 от 31.05.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Варна , 28.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вилиян Г. Петров

Георги Йовчев

Николина П. Дамянова при участието на секретаря Десислава И. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20213001000164 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на „Уинд Парк Каварна Иист“ ЕООД, ЕИК 175336913, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ България“ № 51 Б, ет. 4, подадена чрез адв. Р.М. от САК, срещу решение № 260266/05.10.2020г., постановено по т. д.

№ 1975/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявени от въззивника обективно съединени осъдителни искове срещу „Енерго-Про Продажби” АД – гр. Варна, ЕИК 103533691, с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД, за присъждане на следните с у м и : сумата 99 048.28лв., с ДДС, представляваща незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от собствената на ищеца ВяЕЦ „Г3 Лонг Ман“, през м. ноември 2016г., обективирана във фактура № 224/16.12.2016г. и Дебитно известие 225/31.12.2016г. към нея, дължима по силата на Договор за изкупуване № 57 от 20.06.2008г. и сумата 28 393.91 лв. - обезщетение забава за периода 01.02.2017г.– 01.12.2019г., ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на предявяване на иска - 02.12.2019г., до окончателното им 1 изплащане; сумата 26 607.24лв. с ДДС, представляваща незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от собствената на ищеца ВяЕЦ „Г3 Лонг Ман“, през м. декември 2016г., обективирана във фактура № 226/31.12.2016г., дължима по силата на Договор за изкупуване № 57 от 20.06.2008г., както и сумата 7 627.49 лв. - обезщетение забава за периода 01.02.2017г. – 01.12.2019г., ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на предявяване на иска - 02.12.2019г. до окончателното им изплащане.

В жалбата са инвокирани конкретни оплаквания за неправилност на решение. Оспорва се правилността на изводите на първоинстанционния съд за промяна механизма на заплащане на производителите на ВяЕЦ с измененията на ЗЕВИ. Релевират се съображения за неправилно приложение на последиците от отмяната на Решение № СП– 1/31.07.2015г., за липса на произнасяне по валидността на Решение № СП – 5/28.93.2019г., както и за постановяване на атакуваното решение при процесуална пречка по смисъла на чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК– преюдициален спор по обжалване на Решение № СП – 5/28.93.2019г. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението изцяло и уважаване на исковете. Претендира се и присъждане на съдебно- деловодни разноски за две инстанции.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Въззиваемото дружество „Енерго Про Продажби“ АД - гр. Варна представя отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез адв. А. Т. от САК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения. Претендират се съдебно– деловодни разноски за въззивна инстанция.

Становището на „НЕК“ ЕАД, което е с процесуалното качество на т рето лице помагач на страната на ответника, е за неоснователност на жалбата.

В съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:

2

В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо.

Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба, и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран.

Варненският окръжен съд е бил валидно сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 1 във вр. чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Уинд Парк Каварна Иист“ ЕООД срещу „Енерго Про Продажби“ АД- гр. Варна, основани на твърдения за дължими непогасени парични задължения на ответника към ищеца за заплащане по преференциална цена на продадена през месеците ноември и декември 2016г. електрическа енергия, произведена от възобновяем източник чрез енергиен обект ВяЕЦ „Г3 Лонг Ман“, собственост на ищеца, по сключен между страните Договор за изкупуване на ел. енергия № 57 от 20.06.2008г.

Претендираните за присъждане главни парични задължения за сумите 99 048.28лв. и 26 607.24лв.. представляват разликите над получени от ответника частични плащания за произведената ел. енергия, по цени за излишък на балансиращия пазар, и пълна стойност по фактура № 0000000224/16.12.2016г., с издадено към нея Дебитно известие № 0000000225/31.12.2016г., и фактура № 0000000226/31.12.2016г. Предявени са и акцесорни претенции за мораторни лихви до датата на предявяване на иска за сумите 28 393.91 лв. и 7 627.49 лв., както и за законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на искова молба до окончателно изплащане на задълженията.

В исковата молба се твърди, че ответникът следва да изкупува произведената от ищеца електрическа енергия, по сключен между страните Договор за изкупуване № 57 от 20.06.2008г. до достигане на 2 000 кВч и ако централата не достигне 2 250 ефективни часа на работа, по преференциалната цена по т. 8 от Решение № Ц-010, а в случай че не достигне 2 250 часа работа– произведеното количество се изкупува по цена за излишък. Ако ВяеЦ на ищеца надвиши 2 250 часа работа ответникът следва да изкупува произведената от ищеца електрическа енергия по т. 8 от Решение № Ц-010, а 3 над 2 250 часа до 2 300 ефективни часа - по преференциална цена по т. 9 от Решение № Ц-010. При надхвърляне на 2 300 ефективни годишни часа на работа – остатъкът от количеството произведена енергия се изкупува по цена за излишък.

Страните не спорят по установените от първоинстанционния съд факти и обстоятелства, съставляващи фактическо основание на предявените искове.

„Енерго-Про Продажби” АД е краен снабдител на електрическа енергия и титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия №Л-139-11/13.08.2004г. издадена от ДКЕВР, допълнена с последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР.

Търговското дружество – ищец е производител на електрическа енергия от възобновяем източник чрез енергиен обект: ВяЕЦ „Г3 Лонг Ман“ с обща инсталирана мощност 2000 kW, състояща се от един генератор с номинална мощност 2 000 kW, находяща се в поземлен имот с кадастрален номер № 032080 по плана за земеразделяне на гр. Каварна, Община Каварна, присъединен към електроразпределителната мрежа на основание договор от 29.03.2007г. за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия.

Между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за изкупуване на електрическа енергия № 57 от 20.06.2008г. по нормативно регулирана цена, определена от ДКЕВР с административен акт. Съгласно чл.

16, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор цената за продажба на електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР. Страните по договора не могат да определят различна цена от утвърдената. В случай, че с решение на компетентния орган преференциалната цена за изкупуване от производителя бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане в сила на решението, без да е необходимо подписване на допълнително споразумение - чл. 16, ал. 2 от договора, изменен с Анекс № 1/18.11.2010г.

Към момента на сключване на договора цената, определена по реда на ал. 1 на чл. 16 е 185.95 лв./МWh, а при достигане на 2250 пълни ефективни годишни часове за следващите такива цената е 167 лв./МWh. В следващ периода ценообразуващо решението на ДКЕВР е № Ц -04 от 30.03.2009г., а за процесния период преференциалната цена, приложима към договора, е 4 определена с Решение Ц-010/30.03.2011г. на ДКЕВР, което не е обжалвано и съставлява стабилен административен акт. На основание чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ същата е дължима до достигане размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, определено в Решение СП-1/31.07.2015г. на ДКЕВР.

Произведената през месеците ноември и декември 2016г. ел. енергия от енергийния обект на ищеца е изкупена от ответника. Изкупените количества са продадени на “НЕК” ЕАД, в изпълнение на задълженията по чл. 94 от ЗЕ и са получени от обществения доставчик. Между страните е разменена кореспонденция досежно начина на изчисляване стойността на произведената енергия и относно прилагането на Решение № СП-1/31.07.2015г., по което е изразено становище и от "НЕК " ЕАД.

Процесните фактури и дебитното известие са получени в счетоводството на „Енерго-Про Продажби” АД. По тях са направени частични плащания за суми, изчислена въз основа на фактурираните от производителя количества изкупена ел. енергия, но по цена за излишък на свободен пазар за количествата, надхвърлили определеното в Решение № СП1/31.07.2015г. нетно специфично производство в размер на 2 000 МWh за ВяЕЦ с инсталирана мощност 1 kW, работещи до 2 250 часа.

Спорният въпрос е как се определя цената на произведената ел. енергия от възобновяем енергиен източник – ВяЕЦ, работеща до и над 2250 часа в рамките на едногодишен период, при нетно специфично производство над 2 000 kWh до 2300 kWh - като преференциална по т. 8 и/или т. 9 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. и т. 1.7 и или т. 1.8 от Решение СП1/31.07.2015г. на КЕВР или по цена за излишък на балансиращия пазар, на основание чл. 31, ал. 5, т. 2 от ЗЕВИ, респ. дали една централа, след изменението на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и приемане на Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, може да попадне последователно в две ценови категории, определени в т. 1. 7 и т. 1. 8 от Решение № СП– 1/31.07.2015г.

Пазарните отношения по повод производство и изкупуване на ел. енергия се регулират от специфични норми, поставящи рамка на свободата на договаряне в обществен интерес – аргумент от чл. 2 ЗЕ. При започването на производството на енергия от процесния възобновяем източник е действал Законът за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и 5 биогорива (отменен 03.05.2011 г.), който е предвиждал в срок от 15 години изкупуване на цялото производство по преференциални цени, формирани от 80% от средните на пазара, с добавка за стимулиране на този вид производство, определяна периодично от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник. Новият Закон за енергията от възобновяеми източници, Обн. ДВ, бр. 35 от 2011г., в сила от 03.05.2011г.) предвижда стабилизиране на инвестициите с неизменна изкупна преференциална цена на производството в рамките на дългосрочните договори за изкупуване – чл. 31 ЗЕВИ, но и възможност за договаряне на произведени количества на свободен и балансиращ пазар. Същевременно, в Преходните правила на новия ЗЕВИ са съхранени отношенията с досегашните производители, като е запазено действието на дългосрочните договори за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за изкупуване, действаща към датата на влизане в сила на закона. В случая такива цени са били определени с Решение № Ц-10 от 30.03.2011г. в два варианта, приложими според мотивите на регулаторния орган поради специфичен за този вид производство критерий – наличен ресурс на първичния източник, съответно в размер на 188. 29 лв. /МВтч за ВяЕЦ, работещи до 2250 часа и 172. 95 лв. /МWh за ВяЕЦ, работещи над 2250 часа годишно.

С разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ е въведена промяна на регламентацията на пазара на произведената от възобновяем източник ел. енергия, като се ограничава преференциално изкупуваното производство не само като цени, но и като обем, с въвеждането на праг – "нетно специфично производство" (НСП), до който крайният снабдител е задължен за изкупи ел. енергията по преференциални цени, а съответно остатъкът от производството– по цена за излишък на балансиращия пазар. В Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. КЕВР е запазил разграничението според годишни часове работа и посочва различни обеми на НСП за централи, работещи до и над 2250 часа годишно, въз основа на същия определящ според регулатора специфичен критерий за този вид производители (наличен ресурс на първичния енергиен източник). Съдът не споделя интерпретацията на новата регулация, направена ищеца, тъй като всички съображения и доводи са в противоречие с новия закон, регулиращ спорните правоотношения.