Определение № 206 от 14.09.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 206 гр. Бургас, 14.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20262000600192 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр. чл.341 ал.2 и следващите от НПК.

С Определение рег. № 326 от 04.08.2026г., постановено по ЧНД № 378/ 2026г. по описа на Окръжен съд – Сливен, лишената от свобода В. Н. Ш. ЕГН ********** е условно предсрочно освободена от изтърпяване на останалата част, в размер на 2 месеца и 6 дни, от наказанието лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца, наложено й с Определение № 1 от 13.01.2025 г, постановено по НОХД № 459/ 2024 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, като на основание чл.70 ал.6 от НК е определен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, определен към датата на изтичане срока на обжалване на определението – 12.08.2026 година, в размер на 2 месеца и 6 дни.

Срещу определението е подадена частна жалба от началника на Затвора – Сливен, с която също се иска молбата на осъдената да бъде оставена без уважение, тъй като не са налице безспорни и категорични доказателства за нейното поправяне, процесът на личностна промяна на осъдената все още бил незавършен, не проявявала инициатива и стремеж към саморазвитие, не показвала потребност от промяна в нагласите си, и липсвали изградени устойчиви вътрешни нагласи за законосъобразен начин на живот на свобода.

В депозираното писмено становище на прокурор в Апелативна прокуратура – Бургас частната жалба е оценена като неоснователна, а оспореното определение – като обосновано и законосъобразно. Прокурорът счита, че по делото са налице достатъчен обем и убедителни доказателства за настъпилата при осъдената положителна промяна, които позволяват да се приеме, че целите на наказанието са постигнати в нужната степен Акцентира се на доброто поведение, участието в трудови, образователни и общопенитенциарни активности от страна на осъдената, като цялостната оценка на поведението й за изтърпяната част от наказанието позволява извод, че при Ш. са настъпили положителни промени, ориентирани към водене на законосъобразен начин на живот на свобода. Споделено е заключението на съда, че отрицателното становище на затворническата администрация за предсрочното освобождаване на молителката не почива на конкретни факти и обстоятелства, за да обоснове тезата за неубедителни доказателства за положителната промяна на осъдената, при 1 условие, че тя стриктно спазва режимните изисквания и трудовата дисциплина, награждавана е, установените нива на риска са съвсем близо до най-ниската стойност на средния риск. Предлага жалбата да се остави без уважение, а оспореното с нея определение да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от легимиран субект, подадена е в преклузивния срок по чл.342 ал.1 от НПК срещу годен за инстанционен контрол по този ред съдебен акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Лишената от свобода В. Н. Ш. ЕГН ********** е родена на 09.06.1998 г. в гр. Варна, живее в гр.Добрич, и е българка, българска гражданка, със средно образование, неомъжена, понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца.

С Определение № 1 от 13.01.2025 г, постановено по НОХД № 459/ 2024 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, в сила от същата дата, е одобрено споразумение, с което за извършено престъпление по чл. 354а л.1 от НК на осъдената Ш. е наложено ефективно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца, търпимо при първоначален строг режим. С отделно определение № 12 от 13.01.2025г. постановено по цитираното дело, съдът на основание чл.68 ал.1 от НК привел в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, наложено на Ш. по НОХД № 137/ 2021г. по описа на Окръжен съд – Добрич, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за изпитателен срок от 3 години.

Ш. изтърпяла приведеното в изпълнение наказание за времето от 16.01.2025г. до 16.10.2025г., а от същата дата започнала изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца по НОХД № 459/ 2024 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, което търпи и понастоящем.

Към датата на проведеното от първата инстанция открито съдебно заседание осъдената е изтърпяла фактически 9 месеца и 19 дни, от работа са й приспаднати 3 месеца и 27 дни, т.е. общо е изтърпяла 1 година 1 месец и 16 дни. Остатъкът от наказанието към същата дата е възлизал на 2 месеца и 14 дни.

Със заповед на началника на Затвора – Сливен от 03.09.2025г., режимът на изтърпяване на наказанието на Ш. бил смекчен от „строг“ на „общ“, а с последваща заповед от 15.12.2025г. осъдената била преместена в затворническо общежитие от открит тип, където се намира и към момента.

В рамките на общопенитенциарните активности, молителката е участвала в рехабилитационна програма за млади правонарушители „Проект на живота“, участвала и в множество групови форми, докато се намирала в общежитие от закрит тип, взема участие в активностите, залегнали в актуалния план на присъдата.

По отношение на осъдената В. Ш. до момента са извършени 4 оценки на риска от рецидив и вреди. Първоначалната оценка на риска, изготвена при постъпването й в затвора, възлиза на 54 точки, т.е. в долната третина на средните стойности. Следващата оценка, осъществена на 07.08.2025 г., обективира намаление на величината от 54 на 47 точки, при третата извършена на 13.11.2025 г. оценка е отчетено ново намаление до 43 точки, а при последната оценка на риска, изготвена на 17.06.2026 г. по повод подадената от Ш. молба за предсрочно освобождаване, е отразено минимално увеличение на стойността от 43 до 44 точки, отново близо до минималната стойност на средния риск, чието стойностно 2 изражение в точки е установено от 41 до 99 точки включително.

При всички упоменати атестации са идентифицирани следните четири проблемни области: Управление на финанси и доходи (поради недостатъчност на доходите от трудова дейност в живота на свобода); Начин на живот и обкръжение (осъдената поема необосновано висок риск и оправдава престъпленията си с влияние от страна на криминално проявен партньор); Мисловни умения и поведение ( осъдената не се учи от допуснати грешки и не умее адекватно да определя проблеми и да генерира алтернативни решения), и Нагласи (осъдената омаловажава своя принос в осъществяване на престъпленията, нарушава изпитателния срок на условното осъждане и гледа повърхностно на обстоятелствата, които я заобикалят).

При последно направената оценка на риска са отчетени намаления на стойностите в областите Управление на финанси и доходи - с 2 т., и Мисловни умения и поведение - с 6 т.

Оценката не съдържа конкретно и мотивирано посочване на проблемни области, които да се нуждаят от продължаващо корекционно въздействие, или да налагат промяна в превъзпитателния подход или неговите форми.

Лишената от свобода полага труд на длъжност „работник служебен стол“. По време на изтърпяването на наказанието осъдената е двукратно награждавана за дисциплинираност и постигнати резултати в трудова й дейност, а през м. септември 2025 г. е наградена за участие в дейности по осмисляне на свободното време. До момента не е допускала дисциплинарни нарушения и не са й налагани дисциплинарни наказания.

По делото е представена характеристика на осъдената Ш. от 15.05.2026г., изготвена от ИСДВР при ЗООТ – Сливен, която потвърждава упоменатите по-горе обстоятелства, и съдържа данни за участието й в културно-информационни, спортни, образователни мероприятия и специализирана групова работа за оказване въздействие на правонарушителя, при установен среден риск от рецидив и нисък риск от вреди.

В проведеното й психологическо изследване е отразено, че осъдената гледа оптимистично на себе си и бъдещето си, осъзнава допуснатите грешки и изборите, които са я довели до извършване на правонарушението. Личността й е описана като активна, находчива, целенасочена и последователна при следване на намеренията си, с добри когнитивни и интелектуални способности, ползваща се с подкрепата на близките си, спазва дистанция и се стреми да не се въвлича в проблеми, търси комуникация с ограничен кръг хора с интереси, близки до нейните, адаптивна и стремяща се да контролира обстоятелствата около живота й, което й осигурява сигурност и комфорт.

При правилно установените релевантни факти, окръжният съд достигнал до обосновано и законосъобразно заключение, че по делото са налице и двете предвидени в чл.70 ал.1 т.1 от НК кумулативни предпоставки – осъдената Ш. е изтърпяла фактически повече от половината от наложеното й наказание „лишаване от свобода“, и едновременно с това е дала достатъчно и категорични доказателства за своето поправяне.

Осъщественият от първата инстанция подробен, обективен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, напълно споделен и от настоящия съд, действително води до извод за основателност на молбата за условно предсрочно освобождаване. Първата инстанция прецизно е констатирала очевидното различие между отразеното в становището на началника на затвора, от една страна, и това, отразено в цитираните по-горе психологическо изследване и характеристиката на осъдената Ш., от друга страна, които 3 логично би следвало да се основават на същите факти, отразени в докладите на служителите, персонално ангажирани в индивидуалната работа с осъдения. Обосновано съдът е достигнал до извод, че отрицателното становище на началника на затвора не се основава на конкретни факти, обстоятелства и констатации, които по несъмнен начин да свидетелстват за липса на основания за предсрочно освобождаване на молителката.

Правилно първата инстанция е приел в определението, че конкретните характеристики, тежест и обществена опасност на извършените от Ш. престъпления са били предмет на анализ и оценка в наказателните производства, по които тя е бил осъдена, и обосновано е отхвърлил твърдението, че тя не признавала вината си, доколкото и двете й осъждания са със споразумения по чл.381 и следващите от НПК, за одобряването на които е задължително признание на вината.

Този съд също счита, че целите и задачите на наложеното на Ш. наказание понастоящем са постигнати в планираната степен във всички проблемни зони, и изводът за поправянето на осъдената е доказателствено обезпечен в изискуемата съобразно чл.70 от НК степен. В провежданите корекционни дейности лишената от свобода демонстрирала устойчиво позитивно поведение, воля за съобразен със законите живот на свобода, стриктно спазване на режимните изисквания и трудовата дисциплина, непрекъснато полагала труд и участвала в корекционната работа за постигане на целите, поставени в плана за изпълнение на присъдата, което свидетелства за изградената у осъдената устойчива мотивация за водене на законосъобразен начин на живот.

Удачно е посочено, че за периода стойността на риска е намаляла с 10 точки и понастоящем гравитира около най-ниската гранична величина на средните стойности. От друга страна, осъдената е със средно образование, притежава професионална квалификация за специалностите готвач, сервитьор и барман, разполага с компютърна грамотност и ползва английски език, и е майка на дете на около 3 години и 10 месеца, което понастоящем се отглежда от близките й, разполага с адрес и се ползва със семейна подкрепа, т.е. личностните й характеристики, наред с постигнатите при изпълнение на наказанието резултати, предоставят гаранция, че целите на наказанието по отношение на Ш. и към момента са постигнати в степен, позволяваща извод за нейното поправяне. Развитието на уменията й за критична оценка на собственото поведение и повишаване на капацитета й за самоконтрол съдът също оценява като позитивни обективни фактори с потенциал да въздържат осъдената от допускане на други правонарушения в бъдеще.