Решение № 1544 от 02.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1544 гр. София, 02.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Никола Чомпалов при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело № 20241100901157 по описа за 2024 година

СГС е сезиран с искова молба от Национална агенция за приходите, с която е предявен срещу „Инженерконсулт“ ЕООД- в несъстоятелност иск с правно основание чл.694 ТЗ.

Твърди се от ищеца, че има качеството на кредитор на длъжника и е предявил публичните си вземания в производството по несъстоятелност, но синдикът не ги е включил в списъка с приети вземания, а подаденото възражение по чл.690 ТЗ е било оставено без уважение от съда в несъстоятелността. Според ищеца вземанията му възлизат в размер на 9 492,74 лв. главница за данъци и такси по ЗМДТ за 2023 г., и 343,07 лв. - лихва, а по основание произтичат от подадени декларации по чл.14 ЗМДТ, които са били представени в производството по несъстоятелност с молба от 13.10.2022 г. и молба от 15.06.2022 г. С уточнителна молба от 14.10.2024 г. ищецът е посочил в табличен вид за кой притежаван от длъжника имот какви по размер данъци и такси претендира. Иска се от ищеца да се установи съществуването на публичните му вземания в размер на 9 492,74 лв. - главница за данъци и такси по ЗМДТ за 2023 г., и 343,07 лв. - лихва.

Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че предявените вземания не съществуват, защото имотите през 2023 г. вече не са били негова собственост поради извършени принудителни продажби. След като имотите не са собственост на длъжника, той не дължи претендираните от ищеца данъци и такси. По отношение на претенцията за апартамент N 2, „Южен парк“, бл.52 се оспорва такъв имот да съществува, защото през 2017 г. е бил разделен и една част от него е станала апартамент N 4a, a останалата част е станала апартамент N 1,2, но и двата имота са били продадени на публична продан. Нормата на чл.14 ал.3, вр. с чл.51 ЗМДТ не предвижда задължение за уведомяване при прехвърляне на собствеността, защото информацията служебно се подава 1 до общината. Поддържа се, че представените с молбата за предявяване на вземания справки за декларации не носят подпис на ответника, поради което са негодни доказателства.

Синдикът не е подал отговор по исковата молба и по уточнителната молба от 14.10.2024 г.

По отношение на молбата на синдика от 05.06.2025 г. е налице преклузия.

Представена е молба изх.N 24-28-1951/18/16.01.2024 г., с която ищецът НАП е предявил по т.дело N 2327/18 г. на СГС вземанията си срещу длъжника „Инженерконсулст“ ЕООД- в несъстоятелност, сред които вземания на Столична община за данъци и такси по ЗМТА Представено разрешение за строеж N 53/10.07.2018 г., от което се установява, че е разрешено реална част от апартамент N 2 да бъде присъединена към апартамент N 4.

Представен е нот.акт за покупко-продажба на недв.имот N 142, том VI, дело N 1002/23 г., от който се установява, че И.А. и А.А.-С. са продали на Г.С. 4/5 ид.части, а на Т.Т. 1/5 ид. част от апартамент N 4, находящ се в гр.София, жилищна група „********, със застроена площ от 178,92 кв.м.

Представен е нот.акт за собственост на недв.имот N 185, том IV, дело N 707/2023 г., с който Г.С. и Т.Т. са признати за собственици на обект с идентификатор ***, находящ се в гр.София, жилищна група „********, който е образуван чрез обединяване на апартамент N 4, със застроена площ от 178,92 кв.м. с присъединена към него част с площ от 34,70 кв.м. от съседен апартамент N 2.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.694 ал.2, т.1 ТЗ.

По допустимостта. Исковата молба, с която са предявени исковете по чл.694 ТЗ, е подадена по пощата на 03.06.2024 г., а определението по чл.692 ал.4 ТЗ на съда по несъстоятелността по т.дело N 2327/18 г. на СГС е обявено в ТР на 20.05.2024 г., поради което срокът от 14 дни по чл.694 ал.6 ТЗ е спазен. Ищецът е предявил вземанията си в производството по несъстоятелност на длъжника „Инженерконсулт“ ЕООД - в несъстоятелност и след като с определение от 20.05.2024 г. по т.дело N 2327/18 г. на СГС е оставено без уважение възражението му чл.690 ТЗ срещу неприемане на процесните вземания, настоящият съд намира, че са налице процесуалните предпоставки за предявяване на установителните искове по чл.694 ТЗ.

Спорът е от правна страна и касае въпросът дали за описаните в уточнителната молба на ищеца от 14.10.2024 г. имоти са налице подлежащи на събиране публични вземания чрез участие в производство по несъстоятелност - чл.164 ал.1 и ал.4 ДОПК.

Според съда описаните в исковата молба декларации по чл.14 и чл.17 ЗМДТ /отм./, съставени през периода 2008 г. - 2018 г., са неотносими към правния спор, доколкото те не 2 могат да служат за установяване на задължения по ЗМДТ.

Важно е да се отбележи, че декларациите по чл.14 и чл.17 ЗМДТ /отм./ нямат качеството на акт за установяване на публично вземане по чл.209 ал.2, т.2 ДОПК. Това е така, защото подадената от собственика на имота декларация по чл.14 ЗМДТ не съдържа „изчислени от него задължения за данъци“ по ЗМДТ - 209 ал.2, т.2 ДОПК.

Декларацията по чл.14 ЗМДТ има уведомителен характер досежно правото на собственост върху имот, но тя няма качеството на акт за установяване на вземането по смисъла на чл.209 ал.2, т.2 ДОПК, защото подаването на тази декларация, която не съдържа изчисление на данъчното задължение, не е елемент от фактическия състав за пораждане задължението за данъци и такси по ЗМДТ /решение № 6917 от 09.06.2020 г. по адм.д. № 14187/2019 г., І О. на ВАС и решение № 16406 от 03.12.2019 г. по адм.д. № 8639/2019 г., І О. на ВАС/. Неподаването на такава декларация не влияе върху възникването на вземанията по ЗМДТ - чл.107 ал.3, изр.3-то, предл.2-ро ДОПК.

Декларацията по чл.14 ЗМДТ, която не съдържа изчисление на данъчното задължение, не представлява основание за принудителното изпълнение на публични вземания нито по реда на ДОПК - чл.209 ал.2, т.2, нито чрез участие в производството по несъстоятелност.

В цитираните по-горе решения на ВАС се приема, че декларацията по чл.14 ЗМДТ, която не съдържа изчисление на задълженията за данъци, не е от категорията на декларациите по чл. 105 ДОПК, представляващи изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК, с които задълженото лице само изчислява основата и размера на данъка. Съдържащите се в декларацията данни служат на органа за определяне на размера на публичното вземане в АУЗД /чл. 107, ал. 1 ДОПК/, който на основание чл.209 ал.2, т.3 ДОПК подлежи на принудително изпълнение.

Нормите на чл.4 ал.1 и ал.5 ЗМДТ предвиждат не само административна фаза за установяване на вземанията чрез акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/, но и такава по оспорването му пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, след което задълженото лице има право на защита пред съда /решение № 12981 от 21.12.2023 г. по адм.д № 7262/2023 г., на ВАС/.

Настоящият съд приема, че вземанията за данъци и за такси по ЗМДТ, макар и да възникват по силата на закона - при осъществяване на предвидените в него факти, подлежат на принудително събиране само когато са установени с акт за установяване по чл.4 ал.1 ЗМДТ, който подлежи на обжалване по съответния административен ред - чл.4, ал.5 ЗМДТ, след което е възможно и обжалване пред административен съд.

Когато бъде проведена административната процедура по установяване и евентуално по обжалване, респ. по обжалване пред административен съд, може да се приеме, че „вземането е установено с влязъл в сила акт“ по смисъла на чл.164 ал.4 ДОПК и подлежи на безусловно приемане в производството по несъстоятелност /по реда на ДОПК се изпълнява, дори и установителният акт да е обжалван - чл.209 ал.2, т.3/.

Процесните вземания възникват при осъществяване на предвидените в закона факти, но 3 те се установяват не чрез декларация по чл.14 ЗМДТ, в която не се съдържа изчисление на данъчното задължение, а чрез установителен акт по чл.4 ал.1 ЗМДТ, вр. с чл.9б ЗМДТ /чл.

107, ал. 3 ДОПК/, който подлежи на принудително изпълнение по ДОПК, а при влизане в сила и в производството по несъстоятелност - чл.164 ал.4 ДОПК, респ. включва се под условие в списъка на приетите вземания - ал.5.

В решение № 2390 от 11.03.2025 г. по адм.д. № 11148/2024 г., VІІІ ОТД. на ВАС е прието, че според правилата на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ установяването на задължения за местни данъци и такси се осъществява по реда по ДОПК, според който способите за установяването на тези публични общински вземания са два: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължения по данни от декларация - акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК /АУЗД/, и установяване чрез ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК.

Публичните вземания по ЗМДТ възникват по силата на закона - с осъществяване на предвидените в закона факти, но издаденият акт с установителен характер по чл. 107, ал. 3 от ДОПК представлява годно изпълнително основание - установява вземането по основание и размер и въз основа на него могат да бъдат предприети действията по принудителното му удовлетворяване.

В посочения по-горе смисъл са решение № 6917 от 09.06.2020 г. по адм.д. № 14187/2019 г. на ВАС и решение № 5005 от 05.05.2015 г. по адм. д. № 7697/2014 г. на ВАС, а в решение № 5855 от 17.05.2016 г. по адм.д. № 7928/2015 г., І отд. на ВАС е прието, че по отношение на данъка върху недвижимите имоти и таксата битови отпадъци безпротиворечиво в решенията на ВАС се приема, че тези задължения следва да са установени с актове по чл. 4, съответно 9б от ЗМДТ, които да са влезли в сила, доколкото декларациите по чл. 14 и чл. 17 ЗМДТ (отм.) не са декларации, в които деклараторите сами определят основата за облагане и размера на данъка или таксата.

В определение № 10697 от 09.10.2024 г. по адм. № 9427/2024 г., І О на ВАС е прието, че при действието на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ се прилага процесуалният ред по ДОПК за установяването на задължения за местни данъци и такси, за да може задълженото лице да обжалва установеното публично общинско вземане по основание и размер.

Всичко изложено по-горе обуславя правния извод, че за процесните вземания за данъци и такси по ЗМДТ е предвиден в закона специален ред за тяхното установяване, включващ издаване на АУЗД по чл.4 ал.1, вр. с чл.9б ЗМДТ и неговата проверка за законосъобразност по административен ред, респ. обжалване пред административен съд, поради което е недопустимо в настоящото производство да се установяват материалноправните предпоставки за възникване на процесните вземания.

Съдът приема, че установяването на публични вземания за данъци и такси по ЗМДТ изисква спазването на предвидения в нормата на чл.4 ал.1 ЗМДТ специален ред за установяване - чрез издаване по този ред на АУЗД, защото с издаването на АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК се открива и процесуалната възможност задълженото лице да обжалва установеното публично общинско вземане по основание и размер. Когато не е проведена процедура по установяване на вземанията, завършила с АУЗД по чл.4 ал.1, вр. с чл.9б ЗМДТ, 4 не е налице подлежащо на събиране вземане нито в производството по несъстоятелност, нито по реда на ДОПК - липсва годно изпълнително основание.

Публичните вземания, които представляват задължения на длъжника за данъци и такси, не могат да бъдат предмет на общия граждански исков процес, който служи за защита на права с частноправен характер, а при предявяване от НАП на установителен иск по чл.694 ТЗ не се проверяват материалноправните предпоставки за възникването на спорното публично вземане. В процеса по чл.694 ТЗ се извършва проверка за това дали са спазени изискванията на чл.164 ал.4 и ал.5 ДОПК, надлежно ли са предявени вземанията в преклузивните срокове и евентуално дали след влизане в сила на акта за установяване на публични вземания са настъпили правопогасителни факти. В този смисъл е решение № 43 от 20.06.2014 г. по т. д. № 2471/2013 г., I т. о., на ВКС определение № 20 от 31.07.2020 г. по ч.т.д. № 433/2010 г. на ВКС.