Решение № 3897 от 21.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3897 гр. София, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВАПАПАЗОВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ПАПАЗОВА

Административно наказателно дело № 20261110203883 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. И. Д., ЕГН **********, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адв. А.А., срещу наказателно постановление № 25-4332-032421 от 05.02.2026 г., издадено от Началник Група към ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 255,65 /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/ евро /500,01 /петстотин лева и една стотинка/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Сочи се, че жалбоподателят не е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на собствения си лек автомобил, поради което не е имал възможност да предотврати вмененото му за извършено нарушение. Въвеждат се аргументи за това, че така наложеното административно наказание противоречи на принципа на съразмерност, в който случай санкционирането на лицето не постига заложената общественополезна цел. В този смисъл се твърди, че конкретно наложената санкция не съответства и на целта на закона. На следващо място се релевират доводи в посока несъобразяване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и наред с това липсата на реално настъпили вредни последици.

Специално се поставя акцент върху продължителния период, през който жалбоподателят е останал без свидетелство за управление на МПС, съобразявайки естеството на работата му, свързана с постоянно пътуване до гр. Пловдив.

С определение № 2796/22.06.2026 г. постановено по настоящото дело, съдиятадокладчик е прекратил, на основание чл. 79б, ал. 2 вр. чл. 63 г ЗАНН, производството по делото, в частта, с която се оспорва процесното наказателното постановление № 25 – 4332 032421/05.02.2026 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел ПП, СДВР, с което на жалбоподателя Д. И. Д., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“, в 1 размер от 255,65 евро/500,01 лева, поради съображения за извършено от жалбоподателя Д. плащане на наложената с процесното наказателно постановление глоба и доказателства в тази връзка. Със същото определение съдът е достигнал до извод, че следва производството по настоящото дело да продължи единствено по отношение на оспорването с жалбата на Д.

И. Д., ЕГН ********** на наказателното постановление в частта, с която на жалбоподателя е наложено и друго, наред с глобата, кумулативно наказание, а именно „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, съобразно разпоредбата на чл. 79б, ал. 3 ЗАНН. Така, на основание чл. 79б, ал. 3 от ЗАНН, административнонаказателното производство е продължило единствено по отношение на оспорването с жалбата на наложеното друго, наред с глобата, кумулативно наказание, а именно „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Определението на съда, с което е прекратено производството по делото, в частта, в която с жалбата се обжалва процесното наказателното постановление № 25 – 4332 032421/05.02.2026 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел ПП, СДВР, с което на жалбоподателя Д. И. Д., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“, в размер от 255,65 евро/500,01 лева, като необжалвано, е влязло в законна сила.

В съдебното заседание по решаване на делото въззивникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява.

По делото са постъпили писмени бележки от въззиваемата страна, в които се взема становище по съществото на спора, като се моли атакуваното НП да бъде оставено в сила.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското такова на насрещната страна.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 25.11.2025 г., около 21:35 ч., в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ по автомагистрала „Тракия“, с посока на движение от разклона за с. Равно поле към ул.

„Околовръстен път“, жалбоподателят Д. И. Д. управлявал собствения си лек автомобил марка „Киа“, модел „,,***''“ с рег. №,,***''. Навлизайки в участъка на 3-ти километър пред бензиностанция „Петрол“, водачът бил спрян за проверка от екип на ОПП-СДВР. При извършената проверка полицейските служители установили, че управляваното от Д. моторно превозно средство било със служебно прекратена регистрация от 04.11.2025 г.

За констатираното нарушение, на 25.11.2025 г., бил съставен АУАН Серия GA № 4175562 от И. В. Н., на длъжност - „младши автоконтрольор“ при Отдел „Пътна полиция“ към Столична дирекция на вътрешните работи, за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.

Процесният АУАН бил връчен на жалбоподателя в деня на съставянето му - 25.11.2025 г.

По случая била образувана административнонаказателна преписка, с рег. № 4332р88506/2025 г. по описа на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, която била докладвана на СРП, където била образувана пр.пр. № 1987/2026 г. На 08.01.2026 г. прокурор при СРП издал постановление за отказ от образуване на досъдебното производство, поради липсата на достатъчно данни за извършено престъпление по транспорта, като изпратил преписката до ОПП - СДВР, за преценка за налагане на административно наказание.

При така развилата се хронология, било издадено атакуваното наказателно постановление № 25-4332-032421 от 05.02.2026 г., издадено от Началник Група към ОППСДВР, с което, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на Д. И. Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 255,65 /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/ евро /500,01 /петстотин лева и една стотинка/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Препис от същото бил връчен на жалбоподателя на 06.02.2026 г. по реда на чл. 186а, ал. 6 от ЗДвП.

В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И. В.

Н.. Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и достатъчно информативни относно подлежащите на 2 изследване въпроси от предмета на доказване – процесните дата и място на осъществен пътен контрол, обстоятелствата около хода на извършената проверка, данни за проверения автомобил, установената посредством служебно техническо средство прекратена регистрация на МПС и автентичността на съставения акт за установяване на административно нарушение.

При проведения в съдебно заседание непосредствен разпит на свидетеля Н. не се изведоха допълнителни сведения относно това дали и по какъв начин е уведомен водачът на провереното превозно средство за предприетата служебна дерегистрация на същото.

При липса на други доказателства касателно това дали и ако да – как точно е уведомен жалбоподателят за служебно прекратената регистрация на въпросното МПС, то тези пропуски не позволяват да бъде изключена алтернативата, предложена от жалбоподателя, че не е бил уведомен по надлежния ред или по какъвто и е друг начин да е знаел за предприетата служебно инициатива на контролните органи.

Обстоятелствата около нарушението не могат да бъдат изведени в пълнота и от приложените към преписката материали. Поради наличието на доказателствена празнота, както и липсата на събрани доказателства относно информираността на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация на управлявания от него лек автомобил, остава недоказано виновното поведение на лицето, както и неговото проявление в обективната действителност.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля И. В. Н. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред: постановление за отказ да се образува досъдебно производство, сведение, справка за собственик на МПС, справка АИС-КАТ Регистрация, копие от сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“, докладна записка, справка-картон на водача,заповед № 8121К-12547 от 12.09.2024 г., заповед № 513з-9682/13.09.2024 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.

По аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН в настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на атакувания акт, тоест дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени в депозираната жалбата, и релевирани от жалбоподателя или неговия процесуален представител в хода на съдебните прения.

При преценката си за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на санкционираното лице.

Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, при съобразяване с изискванията на ЗАНН.

Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В настоящия случай наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, въз основа на постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство от 08.01.2026 г., от Гергана Владимирова Борисова, която работи на длъжност „началник група“ към СДВР-ОПП, като със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, началниците на групи в ОПП-СДВР са оправомощени да издават наказателни постановления. При издаване на наказателното постановление е спазен и срокът по чл. 34 3

ЗАНН.

Процесният АУАН е съставен от И. В. Н. - „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи, като със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи полицейските органи в ОПП-СДВР са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения.

В обстоятелствената част на АУАН, възпроизведена впоследствие в НП, присъстват всички реквизити, предвидени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Налице е словесно описание на нарушението, което е напълно еднакво, както в АУАН, така и в НП, и съответства на посочената в АУАН и НП правна квалификация на същото. АУАН и НП отговарят на изискването за пълно, ясно и точно описание на нарушението. Изложените фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението в НП са идентични на тези в АУАН. Следователно са спазени изискванията за форма и съдържание на двата процесуални документа, за участие на свидетели и връчване на процесните процесуални документи.

Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.