Решение № 82 от 18.02.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Ловеч, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20254310100523 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД, ЕИК 20***6810, с адрес: гр. София, р-н Триадица, ж.к. „Иван Вазов“, ул.“Балша“№ 17, ап.1, представлявано от Борислав Иванов Николчев – управител, чрез юрк. А. Сашев Г. против С.

Д. Ч., с адрес: ***

Ищецът излага в исковата молба, че на *** г. представляваното от него дружество сключило, в качеството на кредитодател с ответника по делото, в качеството на кредитополучател, Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***, като договорът е сключен при условията на ЗПФУР.

Сочи, че сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Описва подробно начина, по който става сключването на договора за кредит. Твърди, че при кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: *** и следния имейл: stefka.chermazova@ gmail.com.

Навежда довод, че сключването на договор чрез електронната платформа е годно доказателство по смисъла на чл.10 от ЗПК, във вр. с чл.9 от ЗПФУР и чл.18, ал.2 от ЗПФУР във вр. с чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ. Посочва, че приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен документ, е чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. Съдът следва при преценка на доказването на факта на сключването на договора, да се придържа към акта на ЕС.

Твърди се, че в хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат. Предоставена е 1 и справка на личната карта, направена в сайта на МВР, от която е видно, че тя е валидна.

Доколкото няма сигнал, че документът за самоличност е откраднат, счита, че именно ответникът е предоставил снимките. Предоставен е и вайбър профил, от който е видно, че е регистриран с телефонния номер, чрез който е сключен договора за кредит. Предоставен е също и видео разговор, както и снимки от него.

Твърди се, че по този начин кредитополучателят е сключил договор за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпратил съобщение по телефон, с което уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.

Ищецът излага, че в резултат на извършената процедура на ответника е отпуснат кредит с главница в размер на 1500.00лв., като съгласно чл.2, ал.2 от Договора предаването на сумата следва да бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин, в случая чрез превод по банковата сметка с титуляр ответницата в „УниКредит Булбанк“АД.

Посочва се, че съгласно чл.4, ал.3, т.2 от Договора за кредит вземането на главница е разпределена на 18 вноски, от които първите 17 в размер на 83.33 лв. и 18-та вноска в размер на 83.39 лв за периода 20.12.2023 г. – 13.05.2025 г. Твърди се, че е изпратен имейл, чрез който на датата на получаването му – 21.01.2025 г. надлежно е обявена предсрочна изискуемост. Ищецът твърди, че е погасена главница в размер на 338.80 лв., с което изцяло са погасени вноските с падеж: 20.12.2023 г., 19.01.2024 г., 18.02.2024 г. и *** г., като от вноската с падеж 18.04.2024 г. е погасена сума в размер на 5.48 лв. Сочи, че възможността за обявяване на предсрочна изискуемост по имейл е предвидена в глава IX, т.5 от Общите условия към договора. В случай, че се приеме, че няма надлежно обявена такава, то счита, че приложение следва да намери т.1 от ТР №8 от 2017 г. по т.д. №8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Уточнява, че дължимата главница за остатъка от периода /18.04.2024 г. – 13.05.2025 г./ е в общ размер на 1 161.20лв.

Излага, че при изплащане на вноските по кредита клиента трябва да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по време на договора. Сочи, че съгласно чл.2, ал.1, т.3 от Договора лихвеният процент е в размер на 40.15%. Твърди, че е погасена договорна лихва за периода *** г. – *** г. Същата е падежирала, което е основанието за изискуемостта й. Затова ищецът претендира договорна/възнаградителна лихва за периода *** г. до *** г. в размер на 261.14 лв., като периода на претендираната договорна лихва е съобразена с обявената предсрочна изискуемост.

Твърди се, че ищецът е правил опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред, но същите са безуспешни. Вследствие е депозирал пред РС – Ловеч заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, в резултат на което е образувано ч.гр.д.№ *** г. По същото е издадена заповед за изпълнение, която е надлежно връчена на ответника по делото. Последният е подал възражение срещу нея, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК съдът му е указал да предяви установителен иск, за да докаже вземането си, след като довнесе дължимата държавна такса.

2

Наведени са твърдения, че към датата на входиране на ИМ Кредитополучателят дължи на Кредитодателя сумата от 1 422.34 лв, от които: 1 161.20 лв. главница по предоставения кредит и 261.14 лв. – договорна/възнаградителна лихва за периода *** г. – *** г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума.

В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на ответника С. Д. Ч., че дължи на „Изи Финанс“ ЕООД, представлявано от Борислав Николчев, сумата от 1 422.34 лв., от които:

1 161.20 лв. – главница по предоставения кредит и 261.14 лв. – договорна/ възнаградителна лихва за периода *** г. – *** г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума, като за вземането има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ *** г. на РС – Ловеч.

Претендирани са и съдебните разноски по заповедното производство, както и сторените разноски в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор. Счита предявените искове за неоснователни и ги оспорва изцяло както по основание, така и по размер като излага подробни съображения. Счита, че е неясно как е формирано задължението за главница в размер на 1422.34 лв. Твърди, че на ищеца са превеждани суми, които той не е взел предвид при предявяване на исковата претенция за главница Оспорва като нищожна клаузата за неустойка Намира за неравноправна клаузата на чл.3 и чл.4 от договора, като счита, че заобикаля закона и се явява нищожна клауза. Счита, че клаузата за неустойка излиза извън присъщите й функции и цели само и единствено да постигне неоснователно обогатяване, с оглед на което тази клауза се явява нищожна поради накърняване на добрите нрави. Наред с това, изтъква, че императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение. На практика се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което намира за недопустимо. Счита, че има нарушение и в посочения процент ГПР, който не съответства на действително приложения. Развива подробни аргументи. Излага, че съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, т.7-12 и20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Счита, че съгласно чл.23 от ЗПК дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Претендира разноски по делото.

В о.с.з. ищeцът „Изи Финанс“ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. В писмена молба – становище, подадена чрез юрк. А. Г., излага подробно становище във връзка с отговора на исковата молба от ответницата Ч.. Прави възражение срещу 3 претендираното от адвоката възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от ГПК.

Ответницата С. Д. Ч. не взема лично участие в процеса. Представлява се от адв. К., която оспорва иска като неоснователен и недоказан за размера над 500 лв. Моли съдът да отхвърли иска за неустойка в размер на 720.00лв. като нищожен. Счита, че неоснователен се явява и иска за договорна лихва в размер на 261.41 лв, като счита клаузата за нищожна.

Поддържа, че доверителката й е погасила част от главницата с платежни нареждания от 19.02.2024 г., 19.01.2024 г., 19.12.2023 г. и *** г. Счита, че договорът за кредит е недействителен и ответницата следва да върне чистата стойност на кредите, като не дължи лихва или други разходи по кредита по съображения подробно изложени в отговора на ИМ.

Претендира разноски по делото.

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д № *** г. по описа Ловешки РС се установява, че по повод заявление, подадено от „Изи Финанс“ЕООД е издадена Заповед № *** от *** г., с която съдът е разпоредил длъжникът С. Д. Ч. от с. Йоглав, общ. Ловеч да заплати а кредитора „Изи Финанс“ЕООД сумата 1 161,20 лв., представляваща главница, ведно със законна лихва за период от *** г. до изплащане на вземането, сумата 261,14 лв., представляваща договорна лихва за период от *** г. до *** г., както и държавна такса в размер на 26,75 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът С. Ч. е подала въъзражение, с което е оспорила вземането, поради което с Разпореждане № 709 от 11.03.2025 г. заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

Констатира се, че съобщението с указания относно възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 18.03.2025 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.

Предявеният иск е с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца “Изи Финанс“ ЕООД съществува вземане срещу ответника

С. Д. Чеермазова - предмет на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№ *** г. по описа на РС – Ловеч.

По делото не е спорно, че на *** г., между „ Изи Финанс“ЕООД, като кредитор, и ответника С. Д. Ч., като кредитополучател, е сключен посочения в исковата молба и приложен към нея Договор за предоставяне на кредит № ***, по силата на който Кредиторът е предоставил в собственост на Потребителя сумата от 1500 лв., а последният се е задължил да върне сумата на Кредитора, при следните условия: вид на кредита:потребителски кредит по продукт: „Бърд на вноски“; размер на погаситените 4 вноски, брой вноски и дати на плащане подробно посочени в погасителния план по чл.4, ал.3; срок на кредита: 540 дни; възнаградителна/договорна лихва върху главницата е дължима при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15%; Лихвен процент на ден, приложим при отказ на договора – 0,11%; Обща дължима сума: 1970,04 лв; Обща дължима сума при непредставяне на обезпечение по чл.3 – 2 690,64 лв; Годишен процент на разходите по кредита: 48,44%, като са взети предвид следните допускания: Договорът ще е валиден да посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение. Методиката на изчисление на ГПР е законово уредена, като се намира в Закона за потребителския кредит, Приложение 1, към чл.19, ал.2 от него, както Единственият показател включващ се при изчисление на ГПР е възнаградителната лихва по т.3.