Решение № 14069 от 17.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14069 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110164200 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

На основание чл. 213 от ГПК съдът е съединил производството по гр.дело № 64803 по описа за 2023 година на Софийски районен съд, 51 състав, гр. дело № 69117 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 169 състав, и гражданско дело № 2312 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 48 състав, в едно общо производство по гр. дело № 64200 по описа за 2023 година на Софийски районен съд, 50 състав, по предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД от Й. М. М. срещу „С.к.“ ООД .

Претендира се прогласяване нищожност на клауза на чл. 6, ал. 2 по Договор за паричен заем №******/06.04.2022 г. и за заплащане на сумата 8,29 лева (след допуснато изменение по размер на иска по реда на чл. 214 от ГПК) представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем №******/06.04.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на искова молба до окончателното й изплащане. Твърди се, че страните по спора са сключили договора за заем, а с чл. 6, ал. 2 е предвидено за ответника неустоечно вземане за сумата 3247,52 лв. за недадено обезпечение по реда на чл. 6, ал. 1 от договора.

Ищецът твърди, че клаузата е нищожна и неравноправна поради заобикаляне на закона, противоречието й с добрите нрави, с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 143, т.5 и т.

19 от ЗЗП, чл. 146, ал.1 от ЗЗП, във вр. чл. 24 от ЗПК, и не е индивидуално уговорена; по твърдение, че неустойката е разход по кредита е нарушен чл. 11, 1 ал.1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора не е обявен действителния размер на общия разход по кредита.

Претендира се прогласяване нищожност на клаузата на чл. 6, ал. 2 от Договор за паричен заем №*********/29.03.2022 г. и за заплащане на сумата 12,12 лева (след допуснато изменение по размер на иска по реда на чл. 214 от ГПК) представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем №*********/29.03.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на искова молба до окончателното й изплащане. Твърди се, че страните по спора са сключили договора за заем, а с чл. 6, ал. 2 е предвидено за ответника неустоечно вземане за сумата 2422,14 лв. за недадено обезпечение по реда на чл. 6, ал. 1 от договора.

Ищецът твърди, че клаузата е нищожна и неравноправна поради заобикаляне на закона, противоречието й с добрите нрави, с чл. 19, ал. 4 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК, чл. 143, т.5 и т. 19 от ЗЗП, чл. 146, ал.1 от ЗЗП, във вр. чл. 24 от ЗПК, и не е индивидуално уговорена; по твърдение, че неустойката е разход по кредита е нарушен чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора не е обявен действителния размер на общия разход по кредита.

Претендира се прогласяване нищожност на клаузата, предвиждаща такса за експресно (бързо) разглеждане в Договор за паричен заем №*******/28.02.2022 г., и за заплащане на сумата 34,03 лева (след допуснато изменение по размер на иска по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем №*******/28.02.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на искова молба до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че между страните е сключен договора за заем, с предмет заемни средства от 200,00 лв., със срок на връщане 30.03.2022 г., ведно с възнаградителна лихва, или една вноска от 206,68 лв., ГПР – 49,14 %. В чл. 3.10 от договора е предвидено кредитополучателя М. да заплати сумата 71,32 лв. за такса за бързо разглеждане. Ищецът твърди, че клаузата е нищожна и неравноправна поради заобикаляне на закона, противоречието й с добрите нрави, с чл. 10а и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 143, т. 19 от ЗЗП, чл. 146, ал.1 от ЗЗП; по твърдение, че таксата е разход по кредита е нарушен чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора не е обявен действителния размер на общия разход по кредита.

Претендира се за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 6, ал. 2 от Договор за паричен заем №*********/30.08.2021 г. и за заплащане на сумата 03,03 лева, (след допуснато изменение по размер на иска по реда на чл. 214 от ГПК и по чл. 232 от ГПК), представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем №*********/30.08.2021 г., ведно със законна лихва от подаване на искова молба до окончателното й изплащане.

Ответникът оспорва исковете по допустимост, като предявени при условията на злоупотреба с процесуални права по чл. 3 от ГПК и по 2 съображения, че ищцата е подала в рамките на два месеца четири искови молби, във връзка със сключени между страните четири договора за кредит, с оспорване на идентични клаузи, с цел да се кумулират съдебни разноски, които настоява да се пресъдят са водене на едно дело. Оспорва твърдението на ищеца, че сумата от 3247,52 лв. е платена, както и всички суми по оспорената клауза от Договор за кредит №*********/30.08.2021 г.; Договор за кредит №*******/28.02.2022 г.;

Договор за кредит №*********29.03.2022 г. Ответникът поддържа, че извънсъдебното поведение на ищцата по повод на тяхното сключване сочи на недобросъвестност при преддоговорните отношения по см. на чл. 12 от ЗЗД, вкл. по арг. от това, че разполагала с правото на отказ от договора. Оспорва като неоснователни всички претенции за обявяване на недействителност на съответната неустоечна клауза и клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане и за връщане на сумата 10 лв. Твърди, че ищцата е сключила всеки договор при информиран избор за неговите условия, а всички оспорени клаузи са индивидуално уговорени, за което свидетелстват извършените действия при и по повод сключване на договора. По клаузата за такса за експресно разглеждане посочва, че се касае за незадължителна услуга по сключване на договора и не следва да се включва в ГПР. Неусточените клаузи не са част от основните престации по договора и тяхната недействителност не води до такава на цялото заемно съглашение. Неустойката е уговорена при условията на договорна свобода. Обстоятелствата, при които се начислява настъпват след сключване на договора, поради което е изначално невъзможно да се включи в ГПР. Оспорва, че вземането за неустойка трябва да се обяви като общ разход по кредита, тъй като такъв разход не е този, дължим от потребителя при неизпълнение на задълженията му по договора. Позовава се на правото по чл. 11, т. 18 от ЗПК, както и че процесните неустойки са компесаторни, и доводите на ищеца за нарушен чл. 33, ал. 1 от ЗПК са неотносими. Ответникът оспорва осъдителните искове поради липса на имуществено разместване, а ако евентуално се докаже, то е сторено при валидно правно основание.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, че са сключили по реда на чл. 6 от ЗПФУР Договор за паричен заем №******/06.04.2022 г., Договор за паричен заем №*********/29.03.2022 г., Договор за паричен заем №*******/28.02.2022 г., Договор за паричен заем №*********/30.08.2021 г. – ищцата Й. М., като заемател, и ответното дружество като заемодател. От допуснатата съдебна счетоводна експертиза, неоспорена от страните и ценена от съда по реда на чл.

202 от ГПК, се установява, че по всяко кредитно правоотношение заемните 3 средства са усвоени.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Страни по договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние са потребителят и доставчикът. На основание чл. 7, ал. 2 от с.з и § 13, т. 1 от ЗЗП, ищцата има качеството потребител, като физическо лице, което като страна по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, предвид което за спора са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.

От предметното съдържание на Договор за паричен заем

№******/06.04.2022 г. се изяснява, че ответникът предава на ищцата заемни средства от 1600,00 лв., дължими с 18 вноски, като погасителния план е възпроизведен в чл. 4 от договора, с дата на първо плащане 06.05.2022 г. и последна падежна дата – 06.10.2023 г.,с фиксиран лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите от 48,14 %. Обявена е общата сума за плащане е 2242,48 лв. Според погасителният план в тази сума се включва главница и редовна лихва. Там е предвиден и вариант на месечна вноска при начисляване на неустойка, дължима при непредоставяне на обезпечение по чл. /т./ 6.1 от договора за кредит - предварително обособена сума и платима разсрочено с месечната вноска на обща стойност 3247,52 лв. Установява се от клаузата на чл.

6.1, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на заема, да предостави обезпечение – „поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените)“, а на основание чл. 6.2 при неизпълнение заемателят заплаща неустойка в размер на сумата 3247,52 лева. Тази сума се начислява автоматично и се счита за уведомен за неиното начисляване с подписване на договора.

Изисква се безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на условия поръчителят да разполага с определен осигурителният доход, да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен Документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

Видно от Договор за паричен заем №*********/29.03.2022 г. ответникът предава на ищцата заемни средства от 1200,00 лв., дължими с 18 вноски, като погасителния план е възпроизведен в чл. 4 от договора, с дата на първо плащане 4

29.04.2022 г. и последна падежна дата – 29.09.2023 г.,с фиксиран лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите от 48,01%. Обявена е общата сума за плащане е 1681,86 лв. Според погасителният план в тази сума се включва главница и редовна лихва. Там е предвиден и вариант на месечна вноска при начисляване на неустойка, дължима при непредоставяне на поне едно от обезпеченията по чл. /т./ 6.1 от договора за кредит - предварително обособена сума и платима разсрочено с месечната вноска на обща стойност 2422,14 лв.

Установява се идентична на коментираната по-горе клауза на чл. 6.1, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на заема, да предостави обезпечение – „поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените)“, а на основание чл. 6.2 при неизпълнение заемателят заплаща по този договор- неустойка в размер на сумата 2422,14 лева, която се начислява автоматично и се счита за уведомен за неиното начисляване с подписване на договора.

По Договор за паричен заем №*********/30.08.2021 г. ответникът предава на ищцата заемни средства от 600,00 лв., дължими с 18 вноски, като погасителния план е възпроизведен в чл. 4 от договора, с дата на първо плащане 30.09.2021 г. и последна падежна дата – 28.02.2023 г.,с фиксиран лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите от 48,21%. Обявена е общата сума за плащане е 841,02 лв. Според погасителният план в тази сума се включва главница и редовна лихва. Там е предвиден и вариант на месечна вноска при начисляване на неустойка, дължима при непредоставяне на поне едно от обезпеченията по чл. /т./ 6.1 от договора за кредит - предварително обособена сума и платима разсрочено с месечната вноска на обща стойност 1210,98 лв.