Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 511 от 06.11.2024, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Гражданско дело 699/2024
Вид
Решение № 511
Подписан
06.11.2024
В сила
03.12.2024
Състав
ИВЕЛИНА ПЕТРОВА ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. Ловеч, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Гражданско дело № 20244310100699 по описа за 2024 година

Отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във връзка с чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от Х. Н. Х. от гр. Ловеч, чрез пълномощник адвокат С.

Л., срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – гр. София, на основание чл. 439 ал. 2 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, в която се посочва, че с молба вх. № 133/29.01.2009 г. и въз основа на изпълнителен лист от 18.12.2008 г., издаден по ЧГД № 1251/2008 г. по описа на Районен съд – Ловеч, е образувано изпълнително дело № 45/2009 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Ловеч. Това изпълнително дело е прекратено по чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК /перемпция/, поради липса на поискани и извършвани изпълнителни действия за период по-голям от две години от взискателя, с последно изпълнително действие от 08.04.2015 г., съгласно писмено разпореждане на ДСИ при ЛРС от 03.01.2019 г. и постановление за прекратяването му.

Твърди се, че след прекратяването на делото, с молба вх. № 71040/01.09.2023 г. от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – гр. София, е поискано да бъде образувано ново изпълнително дело срещу длъжника Х. Н. Х., като вследствие на тази молба и въз основа на същия изпълнителен лист от 18.12.2008 г., издаден по ЧГД № 1251/2008 г. по описа на Районен Съд - Ловеч, е образувано изпълнително дело № 1316/2023 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров с peг. № 879, с район на действие Окръжен съд - Ловеч. Със същата молба имало поискани изпълнителни действия - запор на банкови сметки на длъжника. Други предприети 1 и извършени изпълнителни действия по това изпълнително дело били: налагане на запор на банковата сметка на ищеца в „Юробанк България" АД, с изх. № 26056/15.09.2023 г.; запор на МПС с изх. № 26058/15.09.2023г. и запор на пенсия с изх. № 26057/15.09.2023г., всичките от дата 15.09.2023 г.

Наведени са доводи, че вземанията по изпълнителен лист от 18.12.2008 г., издаден по ЧГД № 1251/2008 г. по описа на Районен Съд - Ловеч, произтичат от договор за потребителски кредит, по който давността е 5-годишна за главното вземане по арг. на чл. 110 от ЗЗД, а за вземанията за лихви е тригодишна съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, като за времето от последното изпълнително действие от 08.04.2015 г. по изп. дело № 45/2009г. на ДСИ при ЛРС до образуването на новото изпълнително дело № 1316/2023 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров, с молба вх. № 71040/01.09.2023 г. и поисканите с нея изпълнителни действия, е изминал период от 8 години и 5 месеца и петгодишната материалноправна давност за събиране на вземането отдавна е изтекла. Нямало нито едно изпълнително действие от взискателя през този период, което да е прекъснало давността и същата е изтекла.

Изтъква се, че на по-силно основание и при съобразяване на новото Тълкувателно решение № 3/2020 г., постановено на 28.03.2023 г. от ОСГТК на ВКС, което е задължително за съда и приложимо в конкретния случай и предвид факта, че първоначално образуваното изпълнително дело е от 2009 г., а погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, то от 26.06.2015 г. е започнала да тече погасителната давност /3-годишна за лихвите и 5-годишна за главницата/, която до депозирането на молба с вх. № 71040/01.09.2023 г. за образуването на новото изпълнително дело № 1316/2023 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров, и поисканите с нея изпълнителни действия: запор на банкови сметки на длъжника, е изтекла, тъй като е изминал период от 8 години, два месеца и 5 дни. През този дълъг период, се твърди, че нямало нито едно изпълнително действие от взискателя, което да е прекъснало давността и същата е започнала да тече от 26.06.2015 г. и е изтекла за лихвите на 26.06.2018 г., а за главницата на 26.06.2020 г., при което се прави извод, че вземането по изпълнителен лист от 18.12.2008 г. по ЧГД № 1251/2008г. по описа на Районен Съд - Ловеч е погасено изцяло по давност.

В тази връзка се сочи, че е налице специфичната предпоставка за допустимост на защитата по реда на чл. 439 ГПК - наличието на новонастъпил факт след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно изтекла погасителна давност, като вземането на кредитора, в случая цесионера „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – гр. София, се е погасило по давност. Пояснява се, че задълженията на ищеца, произтекли от договор за потребителски кредит от 05.12.2006г., сключен с „ОББ“ АД, са прехвърлени на 31.10.2011 г. с договор за цесия между „ОББ“ АД /цедент/ и „ЕОС ФАЙНЪНС“ ООД /цесионер/, които били прехвърлени отново с договор за цесия от 29.02.2016 г. от „ЕОС ФАЙНЪНС“ ООД /цедент/ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД /цесионер/, 2 съгласно изпратено уведомление от „ЕОС ФАЙНЪНС“ ООД за извършеното прехвърляне на вземанията с изх. № МА 00012005/30.08.2023 г., получено лично от ищеца с поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело.

Въз основа на изложеното, ищецът предявява настоящия отрицателен установителен иск, като моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, на основание чл. 439 ал. 2 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, в отношенията между страните, че той не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, сумата от 2535.38 лева /две хиляди петстотин тридесет и пет лева и тридесет и осем стотинки/ - главница, 236.35 лева /двеста тридесет и шест лева и тридесет и пет стотинки/ - договорна лихва от 01.05.2008 г. до 12.11.2008 г., 3.13 лева /три лева и тринадесет стотинки/ - наказателна лихва за просрочени главници от 02.05.2008 г. до 12.11.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2535.38 лева, считано от 13.11.2008 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 211.50 лева /двеста и единадесет лева и петдесет стотинки/, представляващи съдебно - деловодни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.12.2008 г. по ЧГД № 1251/2008 г. по описа на Районен Съд - Ловеч, въз основа на който е образувано и висящо изпълнително дело № 20238790401316 по описа на ЧСИ Велислав Петров, с peг. № 879, с район на действие Окръжен съд – Ловеч, поради погасяването им по давност.

Претендират се и сторените по делото разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощник юрисконсулт Петър Етов, с който е изразено становище за неоснователност на предявения иск. Наведени са доводи, че на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение на 24.10.2023 г. по образуваното изп.дело № 1316/2023 г. на ЧСИ Велислав Петров, като заповедта е влязла в сила на 24.11.2023 г., поради неподаване на възражение в законоустановения срок, и считано от тази дата е започнала да тече нова 5-годишна погасителна давност за цялото вземане по аргумент от чл. 117 ал. 2 от ЗЗД. Ответникът се позовава също на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк.д.№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла, а е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. В този смисъл счита, че доколкото първоначално образуваното изпълнително дело № 45/2009 г. на ДСИ при РС-Ловеч е било висящо към момента на постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, до 26.06.2015 г. давност не е текла. Това изпълнително производство е било прекратено с Постановление на ДСИ от 27.02.2019 г., на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК, след което въз основа на процесния изпълнителен лист и входирана молба от 01.09.2023 г. до ЧСИ Велислав Петров е образувано новото изп.дело с № 1316/2023 г. по неговия опис, като по същото са извършени редица изпълнителни действия.

Въз основа на изложеното, ответникът счита, че давността за вземанията, предмет на изпълнителния лист, издаден на 18.12.2008 г. по ч.гр.д.№ 1251/2008 г. по описа на РС-Ловеч, 3 не е изтекла и предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

В случай, че искът бъде уважен, ответникът прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като счита, че следва да бъде присъдено под предвидения минимален размер, с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.

В съдебно заседание, ищецът се представлява от адвокат С. Л., която поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, като в пледоария по същество излага съображения за неговата основателност и оспорва доводите на ответника, изложени в отговора му относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. Поддържа аргументите си, че считано от 26.06.2015 г. ответникът не е извършвал каквито и да било изпълнителни действия, при което до датата на образуване на второто изпълнително дело – 01.09.2023 г. е изтекъл срок, по-голям от изискуемата петгодишна погасителна давност. Поддържа и искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА.

Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В постъпила писмена молба от неговия пълномощник, се поддържа изцяло депозирания отговор на исковата молба.

От събраните по делото доказателства, включително от приложените изп. дело № 45/2009 г. по описа на ДСИ при РС-Ловеч и копие от изп. дело № 1316/2023 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров, запазените книжа по ч.гр.дело № 1251/2008 г. по описа на РС-Ловеч, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По молба на „Обединена българска банка“ АД от 29.01.2009 г. е било образувано изп.дело № 45/2009 г. по описа на ДСИ при РС-Ловеч срещу длъжник - ищецът Х. Н. Х., на основание приложен Изпълнителен лист от 18.12.2008 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.дело № 1251/2008 г. на РС-Ловеч, за следните суми: 2535.38 лева главница, 236.35 лева - договорна лихва от 01.05.2008 г. до 12.11.2008 г., 3.13 лева наказателна лихва за просрочени главници от 02.05.2008 г. до 12.11.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2535.38 лева, считано от 13.11.2008 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 211.50 лева, представляваща съдебно - деловодни разноски.

В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят „ОББ“ АД е поискал налагане на възбрани и запори върху имущество на длъжника, след като се направят съответните справки за имущественото му състояние, както и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

На 03.02.2009 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, заедно с приложената заповед за изпълнение, като същите са му връчени на 09.02.2009 г.

На същата дата е изпратено и запорно съобщение до трето лице – работодателят на 4 длъжника за наложен запор върху трудовото му възнаграждение.

С молба от 30.06.2009 г. взискателят е поискал налагане на ограничителна мярка по чл. 76 от ЗБДС /в редакцията тогава/ по отношение на длъжника, т.е. ограничаване задграничните му пътувания, както и запори върху притежавани МПС.

Установява се, че по повод молба от 15.12.2012 г. на „ЕОС Файнънс“ ООД, същият е конституиран като взискател по изп.дело № 45/2009 г., на основание чл. 429 от ГПК, в качеството му на цесионер по договор за цесия от 31.10.2011 г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, която му прехвърлила вземането си, предмет на изпълнителното дело.