Решение № 19497 от 29.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19497 гр. София, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110111941 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на ******************** ЕООД срещу З. Л.

А., с която е предявен осъдителен иск за сумата от 12 477 лв. – обезщетение за претърпени загуби през времето на ползване на наетия имот по Договор за наем от 04.08.2015 г., ведно със законната лихва от 01.03.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че е специализирано общинско здравно заведение за зъболекарски услуги и предоставя стоматологични кабинети под наем за осъществяване на стоматологична помощ. Излага, че е сключил с ответника Договор за наем от 04.08.2015 г., в сила от 01.09.2015 г., по силата на който отдал на А. под наем за една работна смяна кабинет № 614, находящ се в сградата на ******************** ЕООД в гр. ***************** ведно с оборудването в него, включително зъболекарска машина /юнит/ и зъболекарски шкафове. Сочи, че е подписан двустранен Констативен протокол от 31.08.2015 г., установяващ доброто състояние на кабинета и оборудването в него към датата на предаването. Твърди, че договорът е прекратен от ответника на 01.12.2023 г. и кабинетът е освободен на тази дата, след което е съставен Приемо-предавателен протокол от 01.12.2023 г., който ответникът отказал да подпише и с който било констатирано, че кабинетът е опразнен, а зъболекарската машина /юнит ЮС 7М/ е напълно разглобена и оставена в насипно състояние, което наложило нейното бракуване, липсват 2 бр. шкафове, а вратата на кабинета е повредена, което наложило нейната подмяна. Излага, че за привеждане на 1 кабинета в нормално състояние за ползването му по предназначение е сторил разходи в общ размер на 12 477 лв., включващи следните суми: 9 995 лв. – за закупуване на стоматологичен юнит, модел 6220-S3, скалер У3, и фотополимерна лампа; 1 762 лв. – за закупуване на 2 бр. стоматологични шкафове; 720 лв. – за изработка и монтаж на метална врата със секретна брава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника З. Л.

А., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че към датата на сключване на договора за наем е бил управител на ****************** поради което оспорва наемното правоотношение да е възникнало с него в качеството му на физическо лице и той като физическо лице да е ползвал кабинета. В тази връзка изтъква, че с анекси към договора са увеличавани наемната цена и непреките разходи, като анексите са подписани и подпечатани с печат на дружеството. Сочи, че на 30.12.2022 г. е сключен договор за наем с „************** ЕООД, чийто управител е отново той, но не е съставен протокол – опис за състоянието на имота и оборудването в него. Оспорва предмет на отдаване под наем освен самото помещение да е било и оборудване. Оспорва да е подписвал Констативен протокол от 31.08.2015 г. за доброто състояние на отдадения под наем кабинет и оборудването в него към датата на предаване. Счита, че представеният Констативен протокол от 31.08.2015 г. е за пълна инвентаризация на кабинета във връзка със счетоводно приключване. Посочва, че е прекратил договора с предизвестие и е напуснал кабинета на 30.11.2023 г., като е заплатил всички разходи и е предал имота. Твърди, че не е присъствал при съставяне на Приемопредавателния протокол от 01.12.2023 г., нито протоколът му е бил предоставен въпреки изрично отправено от него искане за запознаване и подписване. Излага, че в кабинета е имало стар юнит и старо оборудване, като по време на ползване на помещението е закупил и поставил свой собствен комплект стоматологична машина и зъболекарски стол и извадил стария юнит и неизползваеми мебели и инструментариум със съгласието на наемодателя, като той заедно с всички други стари вещи от кабинет № 614 се намират на съхранение в склада на ищеца. Счита, че старият юнит е можело да бъде сглобен от ищеца и ползван отново, а ответникът не е дължал да му оставя новия юнит. Счита за неясно къде ще се ползва закупеното ново оборудване. Сочи, че при сключването на договора е заплатил депозит в размер на 350 лв., който след прекратяване на наемните отношения не му е върнат.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска.

Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска. В случая, съобразявайки изложените от ищеца фактически твърдения, че сумата от 12 477 лв. представлява сторени от него разходи за ремонтно- 2 възстановителни дейности на отдаден под наем стоматологичен кабинет и закупуване на ново оборудване поради причинени по тях вреди през времето на ползването им от ответника, съдът намира, че е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на договор за наем за процесните имот и оборудване; прекратяването на договора; настъпването за ищеца на вреди от ползването на имота и оборудването от ответника, което предполага ищецът да установи конкретното състояние, в което те са му били върнати от наемателя след прекратяване на ползването, и стойността на необходимите за ремонт на имота и подмяна на оборудване в него разходи за възстановяване на имота и оборудването в състоянието, в което са се намирали към момента на предаването им на наемателя. В тежест на ответника е да докаже, че настъпилите в имота вреди се дължат на причина, за която той не отговаря, както и че оборудването, във връзка с което се претендират сторени от ищеца разходи, е годно и се намира при ищеца.

По делото е представен Договор за наем от 04.08.2015 г., сключен между ******************** ЕООД в качеството на наемодател и д-р З. Л. А. в качеството на наемател, съгласно чл. 1 от който наемодателят предоставя за ползване под наем на наемателя стоматологичен к***************** в гр. ***************** със застроена площ 17.28 кв. м., за една работна смяна, ведно с оборудването в него, помещения за общо ползване /санитарен възел/ и припадащите се идеални части от общите части на сградата, допълнителни услуги и непреки разходи /ел. енергия, топлоенергия, вода/, а според чл. 5, ал.

1 месечната наемна цена с ДДС е в размер на 419.80 лв., формирана от конкретно посочени по вид и размер компоненти, сред които е и сумата от 134.85 лв. – за наем на оборудване /включително медицински шкаф и стоматологичен юнит/. Съгласно чл. 2 от договора помещението следва да се ползва от наемателя съгласно обичайното му предназначение – за осъществяване на стоматологична помощ, а според чл. 3 помещението се предава от наемодателя на наемателя с протокол – опис, в който се описва оборудването в него. В чл. 11 е постигнато съгласие, че договорът се прекратява с изтичане на неговия срок, по взаимно съгласие, едностранно с писмено предизвестие до другата страна или едностранно от наемодателя без предизвестие при неизпълнение на задължения от наемателя. В чл. 4 е уговорено, че договорът е със срок до провеждане на конкурс за отдаване на кабинета под наем и влиза в сила от 01.09.2015 г., но по делото не се твърди от никоя от страните такъв конкурс да е бил проведен и срокът на договора да е изтекъл.

Възражението на ответника, че не е страна по договора, е неоснователно, защото противното е видно от заглавната част на договора, в която именно той в качеството си на физическо лице е посочен като страна по него – наемател. Този извод намира опора и в показанията на двамата разпитани свидетели, които разказват, че д-р А. е бил наемател на кабинет № 614, както и в редица писмени доказателства, а именно: в представените от ответника 2 бр. фактури от 01.09.2015 г. и в представените от ищеца и подписани от 3 ответника 6 бр. фактури, касаещи задължения за наетия имот, в които именно той като физическо лице е посочен като получател; в Допълнение от 26.03.2019 г. към Договор за наем, Допълнение от 30.06.2021 г. към Договор за наем и Анекс от 30.06.2022 г. към Договор за наем на смяна в дентален кабинет, в които А. е посочен като наемател в качеството си на физическо лице, респ. той ги е подписал в лично качество, който извод не се опровергава от положените върху последните два документа печати, доколкото от представената от ищеца справка от Регистър БУЛСТАТ е видно, че ответникът е бил регистриран със съответния код по БУЛСТАТ в качеството си на физическо лице – лекар по дентална медицина; в Предизвестие с вх. № 16/26.10.2023 г., подадено до управителя на ******************** ЕООД от А. в качеството му на наемател на кабинет № 614; в разпечатка от електронно съобщение от 05.12.2023 г., изпратено чрез мобилно приложение от ответника до управителя на ищцовото дружество. Не сочи на различен извод представеният от ответника Договор за наем от 30.12.2022 г., сключен между ******************** ЕООД в качеството на наемодател и *******************“ ЕООД в качеството на наемател по отношение на същия имот и оборудването в него, защото, на първо място, липсват правни пречки за валидното възникване и съществуване през един и същи период на повече от едно наемно правоотношение за едни и същи вещи, и на второ място, липсват данни по делото за прекратяване на договора, сключен между денталния център и А. в качеството му на физическо лице – наемател, преди или най-късно в момента на сключването на втория договор за наем, а дори от Предизвестие с вх. № 16/26.10.2023 г. е видно, че прекратяването на първия договор е извършено от ответника с едностранно предизвестие значително след сключването на втория договор за наем и е произвело действие на 01.12.2023 г. При тези факти съдът намира, че за периода от 01.09.2015 г. до 01.12.2023 г. страните по делото са били обвързани от наемно правоотношение относно кабинет № 614 в сградата на „**************“ в гр. ***************** и оборудването в него.

Спорно е между страните дали ответникът е подписал Констативен протокол от 31.08.2015 г., с който ищецът се домогва да докаже вида и количеството на предоставеното на ответника оборудване по договора за наем. Свид. ************** – главна медицинска сестра в денталния център и лице, занимаващо се с наемателите в него /тя им предава кабинетите по опис, а при напускане ги приема от тях и отбелязва дали всичко е в кабинета/, разказва, че е участвала в съставянето на този протокол, че са присъствали д-р *************, д-р **************, която напускала и издавала кабинета, и д-р А., който приемал кабинета по договор от м. 08.2015 г., както и че той подписал протокола пред нея.

Показанията й в частта относно подписването на протокола от ответника се опровергават категорично от заключението на съдебно-почерковата експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно и обосновано, включително при изслушването на вещото лице в открито заседание. От него се изяснява, че подписът, положен в мястото за „Подпис: д-р А.“ на Констативен протокол от 31.08.2015 г. за извършване на пълна инвентаризация на кабинет № 614 – обект на експертизата, не е изпълнен от З. Л. А., като в открито заседание вещото лице разяснява, че е констатирало признаци на имитация, но не и признаци за автоподлог. Ето защо съдът приема, че Констативният протокол от 31.08.2015 г.

4 е неавтентичен документ в частта относно положения подпис от ответника и не го обвързва по отношение на посоченото в него като предадено му оборудване. Друг протокол, съставен между страните на основание чл. 3 от договора, не е представен по делото.