Решение № 595 от 09.11.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 595 гр. Перник, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Катя В. Т. като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20221720200829 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление №14-0000769 от 15.04.2022 г., издадено от директор на Д “Инспекция по труда“ – Перник, на ЕТ „****“ гр. Перник, ЕИК ****, на основание чл.416, ал.5, във вр. чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер 1500 /хиляда и петстотин/ лв. за това, че на 23.02.2022г., при извършена проверка в обект на контрол – паркинг/гараж за тежкотоварни автомобили, находящ се в град Перник, ****, стопанисван от ЕТ „****“, представлявано от Г.Я. – собственик, търговецът, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на Кодекса на труда, не е определил длъжностно лице в предприятието /в проверявания обект/, което да го представлява пред контролните органи на Инспекцията по труда – нарушение на чл.403а, ал.2 от Кодекса на труда.

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от Г.С.Я. в качеството му на ЕТ „****“, чрез пълномощника – адв. И.

М. от ПАК, с която се оспорва законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление и се моли за отмяната му. Излагат се възражения, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че вмененото нарушение не е извършено и че фактическите обстоятелства по случая са оценени неправилно. Моли се за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано.

В съдебното производство жалбоподателят не е участвал.

Пълномощникът - адв. И. М. поддържа и допълва доводите в жалбата и пледира за отмяна на издаденото наказателно постановление като неправилно 1 и незакаконосъобразно. Пледира за присъждане на направените от жалбоподателя разноски за заплатено възнаграждение на адвокат, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – ю.к. М., изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира обжалвания административнонаказателен акт да бъде потвърден, като издаден при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Пернишкият районен съд, в настоящия съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, вр. чл.84 ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 23.02.2022г. свидетелите В. В. П. и Т. Б. Т. – гл. инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ - Перник, извършили проверка по спазване на трудовото законодателства в обект на контрол – паркинг/гараж за тежкотоварни автомобили, находящ се в град Перник, ****. На същата площадка имало и автоморга и бензиностанция. На паркинга инспекторите заварили товарен автомобил автовоз, както и водачът му - свид. Д. Г. М., който в същия момент отстранявал повреда по стоп-светлините на автомобила.

След като се легитимирали инспекторите попитали свидетеля към коя фирма работи и има ли трудов договор, което М. потвърдил и представил трудов договор с ЕТ „****“. На основание правомощието си по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ инспекторите поискали лицето писмено да декларира факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната дейност, и му предоставили декларация за попълване. В нея Д. М. вписал личните си данни, посочил, че работи в ЕТ „****“ на длъжност шофьор и има сключен трудов договор.

Декларацията М. подписал саморъчно и предоставил на контролните органи.

На мястото нямало офис на фирмата, поради което не било възможно предоставяне на други документи на инспекторите.

По тази причина до работодателя била изготвена призовка /на основание чл.45, ал.1 от АПК/, за явяване в Д „ИТ“ – Перник на следваща дата, с указание да представи допълнително документи, необходими за приключване на проверката. Приканили работника да приеме изготвената призовка, но М. отказал, като обяснил, че няма правомощия да приема книжа, предназначени за работодателя му. Посочил, че точен адрес, телефон и имейл адрес на същия са вписани в предоставения на инспекторите трудов договор. Същият отказал да съдейства на инспекторите за осъществяване на място на телефонна връзка с работодателя му.

Проверени били и останалите обекти, намиращи се на площадката.

Впоследствие призовката била изпратена по пощата на адреса на управление на търговеца, но не била получена.

За проверката бил съставен протокол № ПР2206268/23.02.2022г., в който инспекторите В. П. и Т. Б. направили констатация, че на място в обекта на контрол е установено, че работодателят не е определил длъжностно лице в предприятието /в проверявания обект/, което да го представлява пред контролните органи на инспекцията по труда. С протокола на работодателя 2 било дадено задължително предписание да определи длъжностно лице в предприятието /проверения обект/, което да го представлява пред органите на ИТ със срок на изпълнение 10.03.2022г.

Протоколът бил подписан от двамата инспектори и предвид съставянето му в отсъствие на представител на работодателя, същият бил изпратен по пощата с обратна разписка, от която се установява, че документът е връчен на негов представител на 04.03.2022г. На 09.03.2022г. постъпило уведомление от Г.Я. - собственик на ЕТ „****“, входирано с №22019124, с което била представена заповед от 05.01.2022г., издадена на основание чл.403а от Кодекса на труда за определяне на длъжностни лица, които да представляват работодателя пред контролните органи на ИТ в два обекта на фирмата - офис и седалище на адрес гр. Перник, ул. ****, и в помещение с прилежащ терен под наем на адрес гр. Перник, кв. ****. В уведомлението търговецът посочил, че не е собственик и не стопанисва посочения в протокола обект на контрол - паркинг/гараж за тежкотоварни автомобили, находящ се в гр. Перник, кв. ****. Обяснил, че на 23.02.2022г. шофьор на товарен автомобил на фирмата е бил на територията на този обект съгласно заявка на клиент на фирмата и с цел последващо зареждане на гориво от намиращата се в близост бензиностанция.

На същата дата ЕТ получил и покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН за констатираното с протокола нарушение по чл.403а, ал.2 от Кодекса на труда.

На 17.03.2022г., в присъствие на упълномощен представител на ЕТ „****“ - Д.С. в присъствието на свидетел по установяване на нарушението и съставяне на акта – Т. Б., свидетелката В. П. образувала срещу търговеца административнонаказателно производство със съставяне на АУАН № 140000769 от 17.03.2022г. Актът бил предявен на упълномощеното лице за запознаване и подписване, при което обяснения и възражения на били вписани в съдържанието му .

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН Г.Я. - собственик на ЕТ „****“, депозирал писмено възражение, вх. № 22023918 от 23.03.2022г., с което констатацията в акта отново била оспорена с аналогични възражения.

На 15.04.2022г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по преписката доказателства и отхвърляйки депозираното писмено възражение като неоснователно, административнонаказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.414, ал.1 от КТ ангажирал имуществената отговорност на едноличния търговец, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.403а, ал.2 от КТ, налагайки имуществена санкция в размер 1500 лв..

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите В. В. П., Т. Б. Т., Д. Г. М., както и приетите писмени доказателства: АУАН № 14-0000769 от 17.03.2022г., протокол № ПР2206268/23.02.2022г., покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН, пълномощно с нотариална заверка рег. № 2328/17.03.2022г., призовка по чл.45, ал.1 от АПК, заповед от 05.01.2022г., заповед № 1260/18.12.2017г. и заповед №З0035/29.01.2014г. на изпълнителен директор ИА“ГИТ“ – София, известия за 3 доставяне, извадка от ТР, декларация от 23.02.2022г., подписана от Д. М., договор за наем от 01.03.2021г. между "****“ ООД и ЕТ „**** .

При така установената фактическа обстановка, съобразявайки възраженията и доводите на жалбоподателя, както и с оглед задължението си да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съдът намира жалбата за основателна, съображенията за което са следните:

На ЕТ „****“ е вменено нарушение на нормативното предписание в чл.403а, ал.2 от КТ. Нормата установява задължение за работодателя във връзка с контрола за спазване на трудовото законодателство писмено да определи длъжностни лица в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, които да го представляват пред контролните органи на инспекцията по труда.

Прието е, че на 23.02.2022г. търговецът, в качеството си на работодател не е изпълнил това свое задължение, тъй като не е определил длъжностно лице в предприятието /в проверения обект/, което да го представлява пред контролните органи на Инспекцията по труда.

Така вмененото нарушение е недоказано, тъй като приетите за установени фактически обстоятелства се явяват доказателствено необосновани.

Съгласно §1, т.2 от ДР на Кодекса на труда „предприятие " е всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд. Смисълът на нормативното предписание в чл.403а, ал.2 от КТ е пределно ясен – да е определено длъжностно лице на всяко място, стопанисвано от работодателя, в което негови работници и служители полагат труд, което да го представлява пред контролните органи. Следователно, преценката за осъществяване състава на вмененото нарушение на първо място се предпоставя от установяване, че обектът на контрол действително е предприятие на работодателя по смисъла на дефинираното в посочената разпоредба понятие.

От показанията на свидетелите В. П. и Т. Б. съдът установява, че изводът си в горната посока са направили въз основа на обстоятелството, че при рутинна проверка на паркинг/гараж за тежкотоварни автомобили, намиращ се в град Перник, кв. ****, там са заварили товарен автомобил /автовоз/ и неговия водач - свид. Д. М., който отстранявал неуточнена от двете повреда. Посочват, че на същото място не е имало офис на фирмата, не са установени други работници и служители, нито извършване на конкретна дейност, свързана с предмета на дейност на работодателя. Събраните гласни и писмени доказателства по делото еднопосочно установяват, че независимо от това, завареното лице - свид. Д. М. е съдействал на започналата проверка предоставил е поискания трудов договор, който съхранявал в кабината на превозното средство, и добросъвестно попълнил предоставената му декларация, в която посочил факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност. В показанията си същият установява, че се е намирал на мястото на проверката инцидентно, във връзка със служебна задача - извършване на товаро-разтоварна дейност, както и с цел зареждане на превозното средство с гориво от близката бензиностанция.

4

Свидетелят отрича мястото, на което е установен при проверката да представлява обект на фирмата, в която работи, като посочва, че паркинга за тежкотоварните автомобили на ЕТ се намира на друго място - в кв. Калкас, гр. Перник. Показанията му кореспондират на приетата като писмено доказателство по делото Заповед от 05.01.2022г., издадена от ЕТ „****“ за определяне на длъжностни лица в обектите и работните площадки на фирмата, на които се полага наемен труд, които да го представляват пред контролните органи на Инспекцията по труда, в която са посочени два такива обекта - първият /офис/, намиращ се на адреса на управление на фирмата, а вторият - помещение с прилежащ терен, намиращи се в град Перник, кв.

Разпечатката съдържа 35 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1f319aef-3a61-4049-9271-9cb05229e23a