Определение № 3 от 02.01.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№3 гр. С., 02.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно гражданско дело № 20241800501032 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 121 ГПК.

Образувано е по частната жалба на К. Т. М., в лично качеството и в качеството на процесуален представител на Р. Д. М. против Определение № 556 от 16.10.2024 г., постановено по гр.д. № 19/2024 г. по описа на Районен съд – Самоков, с което първоинстанционният съд е прекратил производството, образувано по насрещната искова молба, предявена от К. Т. М. против „Т. С.“ ЕАД и делото е изпратено по подсъдност на Софийския Районен съд , съобразно правилата за местната подсъдност, уредени в чл. 105 ГПК.

В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. Поддържа, че независимо, че седалището на ответника е в гр. С., то били налице предпоставките на чл. 211, ал. 1 ГПК, като с вземането предмет на насрещния иск можело да бъде извършено прихващане. По изложените съображения моли да бъде отменено така постановеното определение и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК отговор не е подаден от насрещната страна - „Т. С.“ ЕАД.

Частната жалба е депозирана в определения от закона срок от легитимирана страна. Видно от съдържанието на обжалваното определение решаващият съд е основал акта си на правилата, утвърждаващи местната подсъдност на спора, въведен в процеса с насрещна искова молба.

Процесуалният закон установява специфични правила за разрешаването на повдигнат спор за подсъдност на делото, признавайки изрично интерес от институционален контрол върху съдийската преценка в тази насока – чл. 121 ГПК. Ето защо настоящият състав приема, че жалбата е допустима.

В рамките на производство, образувано по предявен от „Т. С.“ ЕАД иск 1 срещу К. Т. М. е депозирана насрещна искова молба от ответника срещу ищеца по първоначалния иск.

За да постанови обжалвания акт първоинстанционният съд е приел, че в срока на отговор ответникът по насрещната искова молба е направил възражение за неподсъдност на делото пред Районен съд - Самоков. Съдът е констатирал, че седалището на ответника е в гр. С. и тъй като нормата на чл.

211, ал. 2 ГПК препраща към общите правила за предявяване на иска е счел делото за неподсъдно нему, отказал е да приеме насрещния иск, прекратил е производството по предявените с насрещната искова молба претенции, като е разпоредено книжата да бъдат изпратени на Софийски районен съд по компетентност.

Нормата на чл. 211 ал. 1 ГПК овластява сезирания съд с претенция между същите страни да разгледа и друг спор, доколкото са налице изрично указаните в нормата предпоставки, а именно искът да е родово подсъден на същия съд и да има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него. Спецификата почива на правилото за процесуална икономия, доколкото съсредоточаването на спора между страните в рамките на едно единствено съдебно производство пести ресурс както на съдебната система, така и на участващите в процеса страни.

Именно защото в основата на правилото стои концепцията за процесуална икономия, нормата на чл. 211, ал. 2, изр. второ ГПК утвърждава като дискреционна власт на сезирания съд е да прецени дали и доколко макар и да са налице общите предпоставки, разширяването на предмета на спора при тези условия няма да затрудни разглеждането му и то в изрично указана степен - значително. От тази гледна точка и преценката може и следва да бъде направена преди администриране на насрещната искова молба, което единствено гарантира противопоставимата на принципно признатата възможност процесуална бързина. В случая решаващият съд е приел да администрира насрещната искова молба, предприемайки процедура по размяна на книжа. Съдът не се е позовал на признатата му дискреция и при изричното обсъждане на въведения в процеса спор по допустимостта на последващото обективно съединяване на претенции, което изключва констатирана пречка в посочения смисъл. Изводът за препятствие да го разгледа в същото производство изрично е извлечен от общите правила за определяне на местната подсъдност.

От друга страна нормата на чл. 211, ал. 2, изр. първо ГПК изрично препраща към правилата за предявяване на иск, които са обособени в самостоятелен раздел I на Глава тринадесета ОСНОВНО ПРОИЗВОДСТВО, докато правилата досежно подсъдността са систематично отделени в самостоятелна Глава дванадесета ПОДСЪДНОСТ. В този смисъл настоящият състав приема, че нормата на чл. 211 ГПК е специална досежно общите правила на местната подсъдност и дерогира тяхното приложение.

Следователно, висящото производство е необходимо, но и достатъчно основание за предявяване на насрещен иск при изрично предписаните предпоставки.

2

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 556 от 16.10.2024 г., постановено по гр.д. № 19/2024 г. по описа на Районен съд – Самоков.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Самоков за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3