Решение № 1389 от 26.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1389 гр. Пловдив, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20245300502245 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Постъпили са въззивни жалби от И. К. В. и от Н. Н. В. и И. Н. М. против Решение № 2*****.01.2024г., пост. по гр.д.№ 19719/2021, ПРС, с което е допуснато извършване на съдебна делба между :

- С. Х. К., Н. П. К., И. Х. Г., С. В. Н., И. К. В., Н. Н. В. и И. Н. М. на следния недвижим имот, а именно:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ***** от кв. ***** по кадастралнния план на гр. *****, одобрен със Заповед № РД - 02 - 14 - 2299/2000 г., РД - 06 - 199/2001 г., и регулационния план, одобрен със заповед № 516/02.07.1997 г. и РД - 06 - 140/1995 г., с площ от 890 кв.м., с административен адрес: гр. *****, ул. “*****, при граници: улица, поземлен имот № ***** и поземлен имот № *****,

ПРИ КВОТИ: 1/18ид.ч. за С. Х. К., 4/18 ид.ч. в режим на СИО за С. Х. К. и Н. П. К., 1/18 ид.ч. за И. Х. Г., 6/18 ид.ч. за С. В. Н., 4/18 ид.ч. за И. К. В., 1/18 ид. ч. за Н. Н. В., 1/18 ид.ч. за И. Н. М..

- С. Х. К., И. Х. Г., С. В. Н., И. К. В., Н. Н. В. и И. Н. М., на следните недвижими имоти, а именно:

ДВУЕТАЖНА полумасивна жилищна сграда с площ от 54 кв.м. и паянтова сграда с 1 площ от 41 кв.м ., находящи се в поземлен имот № ***** от кв. ***** по кадастралнния план на гр. *****, одобрен със Заповед № РД - 02 - 14 - 2299/2000 г., РД - 06 - 199/2001 г., и регулационния план, одобрен със заповед № 516/02.07.1997г. и РД - 06 - 140/1995 г., с площ от 890 кв.м., с административен адрес: гр. *****, ул. “*****, при граници: улица, поземлен имот № ***** и поземлен имот № *****;

ПРИ КВОТИ: 3/18ид.ч. за С. Х. К., 3/18 ид.ч. за И. Х. Г., 6/18ид.ч. за С. В. Н., 4/18 ид.ч. за И. К. В., 1/18ид.ч. за Н. Н. В., 1/18 ид.ч. за И. Н. М.;

КАТО е и отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК Нотариален акт за обстоятелствена проверка от *****.2007 г., вписан под акт № *****, т. ***** , дело № *****/2007 г. на Служба по вписванията гр. ****.

Жалбоподателката И. К. В. счита, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила.

Поддържа, че тя е изключителен собственик на сградите и единствено дворното място е съсобствено, при квоти по 1/3ид.ч. за страните. Счита, че съдът неправилно е интерпретирал показанията на разпитаните свидетели и е направил неправилни правни изводи относно наличието на корпус и анимус за упражнено владение, както и за времето, през което е налице това упражняване. Подробно се обсъждат гласните доказателства, като се сочи, че съдът неправилно е дал вяра само на свидетелите на ищцовата страна и по специално показанията на свидетеля Ч.. Поддържа, че неговите показания касаят ползването на дворното място, а претенция за установено давностно владение върху него няма.

Твърдението й е за придобИ.е по давност на жилищната сграда. Това й твърдение се потвърждавало от показанията на останалите свидетели. Развива съображения и че упражняването на давностно владение е станало преди съставянето на констативния нотариален акт и до момента на съставянето му тя вече е станала собственик. Поради това всякакви действия след 2007г. нямат правно значение за правото й на собственост. Поддържа и че съдът не е изследвал гласните доказателства в тяхната взаимосвързаност, както и не е преценявал дали не е налице заинтересованост на някой от свидетелите да изложи добросъвестно фактите, които е възприел. В този смисъл поддържа, че мотивирането на решението е извършено в нарушение на материалните правила. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което я признае за изключителен собственик на жилищната и стопанската сгради и отхвърли иска за делба по отношение на същите, а делбата по отношение на дворното място да бъде допусната при квоти по 1/3ид.ч.

Претендира разноски.

Жалбоподателите Н. Н. В. и И. Н. М. обжалват решението в частта, в която е допусната делба на жилищната сграда и на паянтовата сграда. Считат, че ищците не са доказали да са владели същите в периода 1997-2007г. или да са пречили на И. да упражнявал владение върху тях. Именно в резултат на давностно владение тя се е снабдила и с НА за тези сгради. По отношение на дворното място считат, че сестрите действително са го ползвали, за което сочат и гласните доказателства. Пак от свидетелските показания считат, че се доказва твърдението на И., че е владяла сградите и ги е придобила след изтичане на 2 определения срок за това. Считат, че ищците не са доказали да са упражнявали давностно владение, както и че са съхранявали вещи, багаж и земеделски инструменти в сградите.

Въззиваемите страни С. Х. К., Н. П. К., са подали отговор, в който оспорват и двете въззивни жалби. По отношение на втората въззивна жалба поддържат липса на правен интерес у жалбоподателите, доколкото с обжалваното решение са им признати собственически права и е допусната делба и по отношение на тези страни. По отношение на оплакванията във връзка с преценката на гласните доказателства поддържат, че се установява, че и трите сестри са ползвали както дворното място, така и къщата и не е имало никакъв акт на отблъскване на собственическите права на ищците от страна на И..

Позовават се и на съдебна практика относно установяване на давностното владение между сънаследници. Молят за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират разноски.

И. В. е подала отговор на въззивната жалба на Н. Н. В. и И. Н. М. като поддържа, че същата е основателна.

Въззиваемата страна С. Н. не е подала отговор.

Жалбата на Ив. В. е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – съделител, останал недоволен от съдебното решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Жалбата на Н. Н. В. и И. Н. М. също е подадена в срок, същата обаче е против решение, с което са признати техни собственически права и по отношение на тях е допусната делба. Практически в жалбата им се защитават чужди права, отричайки признатите им такива. В този смисъл подадената от тях жалба се явява без правен интерес , поради което и е недопустима. Производството по отношение на тази жалба следва да бъде прекратено.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Производството по делото е въззивно – делба І фаза, по допускането.

Обжалваното решение е постановено от местно и родово компетентен орган, в рамките на сезирането си с исковата молба, като е разрешен повдигнат правен спор за делба на недвижим имот. Постановеното решение е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на решението се установява следното:

Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е допуснал делба между страните, като е приел, че претендираните от съделителя И. В. собственически права върху жилищната и паянтовите сгради на основание упражнено давностно владение не са доказани по делото и е отменил констативния нотариален акт , с който същите се признават.

Подадената въззивна жалба съдържа оплаквания досежно извода на съда за недоказаност на претендираните от съделителя И. В. собственически права върху целите сгради в имота, описани като жилищна и стопанска. Следователно спорът, отнесен пред въззивната инстанция, касае въпросът за собствеността върху тези сгради, респ. придобити 3 ли са на основание давностно владение от съсобственичката И. В.. Именно поради това съдът няма да преповтаря и обсъжда доказателствата, касаещи правото на собственост върху дворното място, т.к. по отношение на собствеността върху него няма спор към момента.

От фактическа страна по делото се установява следното :

Представен е НА №*****, т.VI, д.№*****/*****.2007г. на нотариус С. Й., рег.№*****, с който И. К. В. е призната за собственик по давностно владение на следния недвижим имот : 1/3ид.ч. от ПИ №*****, …/следва описание на имота/, ведно с едноетажна с изби жилищна сграда с площ от 54,30кв.м., както и второстепенна сграда на 41кв.м., построени в описаното дворно място.

По делото е изискано и представено от общинската администрация копие от декларацията за местни данъци и такси за имота, от което се установява че през 1998г. И. В. е декларирала имота пред местната власт за нуждите на облагането му с данъци и такси, като е вписала, че е едноличен собственик на сградите,а по отношение на дворното място , че е съсобствено при равни права със сестрите я.

За установяване на факта кой е владял имота през годините са събирани и гласни доказателства . Така свидетелят Н. Н., който е съпруг на С. Н. твърди, че познава имота от момента на сключване на брак със съпругата си през 1984г. Твърди, че многократно е посещавал имота през годините, за да помогне на тъща си – Я., било да е прибере в дома й, било да продукцията. Това продължило до смъртта й / през 2016г./. Твърди, че тъща му обработвала двора със сестра си леля В.. Дворът би ограден с мрежа, а по отношение на дворната врата – същата се заключвала. Къщата, обаче, не се заключвала. Многократно тъща му Я. е влизала в къщата, съхранявала си инструментите. Твърди че сестрите били в добри отношения и не знае да са се карали или спорили за нещо. Третата сестра – леля П. също идвала в имота и го обработвала. Свидетелят твърди, че не е разбрал между сестрите да съществува уговорка за подялба на имота. От както знае този имот, никой не живее в него.

Не е виждал и някой да прави ремонт на къщата.

Свидетелят Р. Ч. е съжител на дъщерята на ищците К.и. Твърди, че познава имота, както и жилищната сграда. На първия етаж имало изби, а на втория – стаи, които са необитаеми. Твърди, че къщата не е ремонтирана. Посещавал е имота до 2017г., когато П. / праводателката на К.и/ е починала, а впечатленията му от имота са от 2002г. Твърди че в периода 2002-2008г. е ходил многократно да помага на П. като я превозва до имота и после пренася продукцията до дома й. Твърди , че на първия етаж в къщата имало маса със столове. Сядали там да се хранят. В къщата имало и инструменти на П. и съпруга й Х.. В двора имали дори и кокошки. След това до 2012/2013г. не е посещавал имота, а после – до 2015г. пак ходили постоянно. Тогава починал Х. и до смъртта на П. през 2017г. започнали по-рядко да посещават имота. В тези периоди не е виждал никой да живее в имота. С П. и Х. свободно влизали в къщата. И. предявила претенции към имота едва през 2021г., когато Н.

К. оставил някакъв багаж, който нямало къде да складира. До този момент, всички влизали свободно в имота, без някой да претендира че е собственик. Заявява и че е имало случаи, при които в имота са заварвали И. , но това не е било винаги. Твърди, че всяка от трите 4 сестри си имала място, което да си работи, а в къщата съхранявали различни неща, включително шуби, якета, посуди, в които да си приготвят храна. Според свидетеля вратата на къщата не се заключвала.

Свидетелят В. Г. твърди, че живее близо до процесния имот. Ползвал имота си от 1984г. с родителите си. Според свидетеля И. е живяла със съпруга си Н. от 1984г., но не знае до кога. До смъртта на Н. преспивали в къщата. Твърди, че не е влизал в къщата, а знае само двора. Самата къща изглеждала добре. Свидетелят твърди, че дворът се ползвал само от И. и Н., други хора не са влизали вътре. Свидетелят твърди, че е виждал и П. в имота, но сигурно да помага на сестра си за двора или да си вземе зеленчуци. Другата сестра на И. не я познава и не я е виждал и скоро разбрал за нея.. Входната врата на двора стояла винаги отворена. За къщата не може да каже. Твърди че през 1984г в неговия имот живеели леля му и калеко му, но че той ги е посещавал ежедневно. От началото на 2000г. не живеел в България, но от 2007г. се върнал и започнал да отглежда там животни. След това заявява, че в този период винаги е посещавал имота, като в него живеели майка му и баща му. Свидетелят заявява, че изводите му, че И. и първият й мъж живеят в този имот са от това, че когато е посещавал калеко си, И. и мъжът й му идвали на гости, излизали от двора, а и коминът на къщата пушел. От това той си правел извода, че не живеят там. Твърди че през 1989г. е неговите близки – леля и калеко са ходили на гости на И. у тях. В края на разпита се поправя, че в имота е виждал Я., а не както е казал П..