Решение № 14155 от 15.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14155 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110154997 по описа за 2025 година

„*“ ЕАД е предявило срещу Г. Й. А. искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за установяване съществуването на вземане за продажна цена на доставена топлинна енергия в размер на 985,84 лева за периода 05.2022 г. – 04.2024 г., ведно със законната лихва от 16.09.2025 г. до окончателното изплащане, 202,57 лева – мораторна лихва за периода 15.08.2023 г. – 10.09.2025 г., 19,80 лева – сума за дялово разпределение за периода 07.2023 г. – 04.2024 г., ведно със законната лихва от 16.09.2025 г. до окончателното изплащане и 4,81 лева – мораторна лихва за периода 15.02.2023 г. – 12.10.2023 г., за топлоснабден имот в гр. * за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5448/2025 г. на Районен съд - *

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата в качеството на собственик на топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това качество се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на 10.07.2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва да е собственик или вещен ползвател на процесния имот, респ. да е страна по облигационно правоотношение, въз основа да е придобила качеството на потребител на топлинна енергия.

Намира, че не дължи сума за дялово разпределение, доколкото с оглед практиката на СЕС не 1 е гарантирана прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.

Счита, че не е изпаднала в забава, доколкото не е получавала покана. Релевира възражение за погасяване на претендираните суми по давност.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия. Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

За доказване на обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния имот ищецът е представил Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 71 от 07.05.2019 г., по силата на който Г. Й. А. е придобила недвижим имот в гр. *. С оглед на изложеното съдът намира, че по силата на закона между ответницата като потребител и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение на обект с абонатен № 241729 за процесния период, без да е необходимо изричното им приемане.

Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от топлопреносното предприятие.

Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че сумата за топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода за периода 05.2022 г. – 04.2024 г. е в размер на 985,84 лева, сумата за мораторна лихва за периода 15.08.2023 г. – 10.09.2025 г. е в размер на 202,57 лева, сума за дялово разпределение за периода 07.2023 г. – 04.2024 г. е в размер на 19,80 лева, сумата за мораторна лихва за периода 15.02.2023 г. – 12.10.2023 г. е в размер на 4,81 лева.

С отговора на исковата молба е направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане 2 цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.

Поради горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.

Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяване на иск, респ. заявление за издаване на заповед за изпълнение на 16.09.2025 г. В този смисъл и вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за месечните вноски с падеж след 16.09.2022 г. или обхваща претендираните в настоящото производство суми за цена на топлинна енергия за периода 16.09.2022 г. – 30.04.2024 г. По тези съображения възражението за погасяване по давност на вземанията е основателно за периода 01.05.2022 г. – 15.09.2022 г. Така размерът на уважения главен иск, определен на основание чл. 162 ГПК, е 802,40 лева. Сумата за дялово разпределение, която се дължи от ответницата, определена на основание чл. 162 ГПК, е 16,11 лева.

По отношение на сумата за дялово разпределение съдът следва да съобрази изводите, направени от СЕС в решение от 23.10.2025 г. по дело C‑760/23, според което допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда - етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.

Основателността на акцесорния иск предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на 3 забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава, че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.

Съдът приема, че следва да уважи предявения акцесорен иск, определен на основание чл.

162 ГПК, в размер на 164,87 лева. Мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение, която се дължи от ответницата, определена на основание чл. 162 ГПК, е 3,91 лева.

С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от предявените искове в общ размер на 46,18 евро (90,33 лева) от общо направени разноски в размер на 24,80 евро – държавни такси в исковото и заповедното производства, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 30 евро.

Ответницата има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Претендира се адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер на 230 евро, от което съразмерно отхвърлената част от предявените искове на процесуалния представител на ответницата следва да се присъдят 71,24 евро (139,33 лева).

Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „*” ЕАД, ЕИК *, срещу Г. Й. А., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Г. Й. А. дължи на „*” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 410,26 евро (802,40 лева) за периода 16.09.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 16.09.2025 г. до окончателното изплащане, 84,29 евро (164,87 лева) – мораторна лихва за периода 15.08.2023 г. – 10.09.2025 г., 8,23 евро (16,11 лева) – сума за дялово разпределение за периода 16.09.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 16.09.2025 г. до окончателното изплащане и 2 евро (3,91 лева) – мораторна лихва за периода 15.02.2023 г. – 12.10.2023 г., за топлоснабден имот в гр. * за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5448/2025 г. на Районен съд - Плевен, като ОТХВЪРЛЯ исковете над сумата от 802,40 лева до пълния претендиран размер от 985,84 лева и за периода 01.05.2022 г. – 15.09.2022 г., над сумата от 164,87 лева до пълния претендиран размер от 202,57 лева, над сумата от 16,11 лева до пълния претендиран размер от 19,80 лева и за периода 01.07.2022 г. – 15.09.2022 г. и над сумата от 3,91 лева до пълния претендиран размер от 4,81 лева.

ОСЪЖДА Г. Й. А., ЕГН **********, да заплати на „*” ЕАД, ЕИК *, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата от 46,18 евро (90,33 лева) - разноски за исковото и заповедното производства.

ОСЪЖДА „*” ЕАД, ЕИК *, да заплати на адв. С. С. С., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА сумата от 71,24 евро (139,33 лева) – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от 4 връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5