Решение № 4108 от 27.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4108 гр. София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100501433 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 4.12.2023 г., постановено по гр.д.№ 12221/ 2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 113 състав, на основание чл.357, ал.1 КТ вр. чл.358, ал.1, т.1 КТ вр. чл.188, ал.1, т.1 КТ е отменено наложеното на Б. А. Б. /ЕГН **********/ със Заповед № ЧР- 01- 15/ 3.02.2023 г., издадена от Изпълнителния директор на “НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ” ЕАД /ЕИК 000649348/, дисциплинарно наказание „забележка”. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът “Национална електрическа компания” ЕАД е осъден да заплати на ищеца Б. А. Б. сумата 1 000 лв.- разноски по делото за адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът “Национална електрическа компания” ЕАД е осъден да заплати по сметка на СРС сумата 50 лв.- държавна такса върху уважения иск.

Постъпила е въззивна жалба от “НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА

КОМПАНИЯ” ЕАД- гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна Б. А. Б. /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира за разноски.

Предявен е иск по чл.357 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка”.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата, с която е сезиран настоящият въззивен съд, е процесуално допустима, а по същество- неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По същество постановеното от СРС решение е и правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.

Предявеният от Б. Б. иск по чл.357 КТ за отмяна на атакуваното дисциплинарно наказание „забележка“ е основателен и доказан.

Ищецът оспорва правилността и законосъобразността на наложеното му с атакуваната заповед дисциплинарно наказание, като се позовава на неспазване разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ- за изискването от страна на ответника на писмени или устни обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание, на немотивираност на заповедта, а също и на неизвършване на посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина от негова страна.

В случай на оспорване на дисциплинарното наказание от страна на служителя, доказателствената тежест за установяване законосъобразността на наложеното наказание тежи върху работодателя. В настоящия случай от страна на работодателяответник не са ангажирани и представени по делото безспорни и категорични доказателства за установяване изискването на обяснения от ищеца, респ. за изслушването му от работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание- при спазване изискванията на чл.193, ал.1 КТ. Доказателства за изпълнението на това законово изискване, предпоставящо законосъобразно налагане на дисциплинарното наказание, при дължимото от ответника пълно главно доказване, не са представени по делото.

Според фактическите твърдения на ответника, в подкрепа на които са ангажирани съответни доказателства в процеса, преди налагане на дисциплинарното наказание са изискани писмени обяснения от ищеца Б. /каквито са дадени от последния на 23.01.2023 г./, след което е издадена мотивирана писмена заповед, индивидуализираща обективните и субективните признаци на извършените според него дисциплинарни нарушения. В случая, обаче, както писмото за изискване на писмени обяснения, така и дадените от ищеца обяснения нямат за предмет посочените в атакуваната заповед за уволнение дисциплинарни простъпки.

При съпоставка на съдържанието на писмото за изискване на обяснения, на дадените от ищеца обяснения и на мотивите на атакуваната уволнителна заповед се налага извод, че не е налице надлежно изискване на устни или писмени обяснения от ищеца относно вменените му от работодателя дисциплинарни нарушения преди налагане на дисциплинарното наказание. Това е така, тъй като при изискването на обяснения не са ясно очертани от дисциплинарно- наказващия орган със съответни обективни и субективни признаци конкретните нарушения на трудовата дисциплина, които в последствие са въведени в заповедта като основания за налагане на дисциплинарното наказание. При дадената в писмото- искане от 20.01.2023 г. /л.35 от делото на СРС/ обща формулировка на искането за даване на обяснения „във връзка с констатирани факти за извършено престъпление от Д.Н.К., бивш служител на язовирен район „Копринка“ в поделение „Язовири и каскади“ на „НЕК“ ЕАД, удостоверени в Доклад от 8.12.2022 г. на Ръководител отдел „Договорно- правен и правна защита“, Управление „Правно“, за който не е спорно по делото, че не е бил доведен до знанието на ищеца Б., не може да се приеме, че преди налагане на дисциплинарното наказание 2 от страна на работодателя- ответник е било спазено императивното изискване на чл.193, ал.1 КТ. Не става ясно от съдържанието на цитираното писмо с искане за даване на писмени обяснения дали констатираната от работодателя- ответник „системност в употребата на алкохол, в това число и по време на работа“ се отнася персонално за ищеца или за лице или лица, върху които е натоварен да упражнява контрол в това отношение.

При положение, че наказващият орган не е уточнил нарушението от обективна и субективна страна, той не би могъл да иска обяснения за осъществяването му.Предвид взаимната обусловеност между мотивирането на дисциплинарното наказание по реда на чл.195, ал.1 КТ и точното и пълно определяне на въпросите, на които служителят трябва да отговори при изискването на обяснения, не може да се приеме в случая, че наказанието е наложено съобразно предвидените в КТ формални изисквания за законност.

Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.2 КТ, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

Разпоредбата на чл.193 КТ, въвеждаща задължение за субекта на дисциплинарната власт за изслушване или за приемане на писмени обяснения на нарушителя, като съществен елемент от дисциплинарното производство по налагане на дисциплинарно наказание, е императивна и за прилагането й съдът следи служебно /в този смисъл Решение № 301 от 06.10.2011 г. по гр.д.№ 1679/ 2010 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, Решение № 96 от 22.07.2019 г. по гр.д.№ 2116/ 2018 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/. Неизпълнението на посоченото задължение от органа на дисциплинарна власт е абсолютно основание за незаконност на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание и за нейната отмяна. Касае се до нарушение от процесуално естество- неизпълнение на елемент от дисциплинарната процедура по налагане на дисциплинарното наказание.

Предвид горното, тъй като изискването на писмени обяснения за неконкретизирани обстоятелства е равнозначно на неизпълнение на императивното правило на чл.193 КТ, налага се извод за отмяна на наложеното на Б. Б. със Заповед № ЧР-01-15/ 3.02.2023 г. дисциплинарно наказание “уволнение” като незаконно- на основание чл.193, ал.2 КТ, без произнасяне на съда по съществото на спора.

Независимо от това, следва да се отбележи, че съображенията на СРС за неспазване императивната разпоредба на чл.195, ал.1 КТ- за мотивиране на заповедта, в случая следва изцяло да бъдат споделени, като наред с това не са установени според въззивния съд и вменените на ищеца дисциплинарни нарушения.

Основанието, обосновало издаването на процесната дисциплинарна заповед, видно от мотивите на същата, е извършването от страна на служителя Б. на дисциплинарни нарушения по чл.187, ал.1, т.3, т.7 и т.10 КТ- „неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила“ /т.3/, „неизпълнение на законните нареждания на работодателя“ /т.7/, „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение /т.10/, по т.5.3 от Правилника за вътрешния трудов ред и Инструкция за временно отстраняване от работа в случаите на явяване в нетрезво състояние и при употреба на алкохол през работно време, изразяващи се в „занижен контрол и констатирани данни за системност в употребата на алкохол, в това число и по време на работа“.

Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога 3 е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

Разпоредбата на чл.186 КТ дефинира нарушението на трудовата дисциплина като “виновно неизпълнение на трудовите задължения”, а разпоредбата на чл.187 КТ посочва по изчерпателен начин видовете нарушения на трудовата дисциплина.

Съобразявайки цитираните законови разпоредби с оглед всички обстоятелства по делото, съдът намира, че атакуваната от ищеца Б. Б. заповед за дисциплинарно наказание е незаконосъобразна.

В случая работодателят- ответник не е ангажирал безспорни и категорични доказателства, установяващи вменените на ищеца Б. Б. с процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина, визирани в разпоредбите на чл.187, ал.1, т.3, т.7 и т.10 КТ, обосновали налагането на дисциплинарно наказание. Съвкупната преценка на събраните в процеса писмени доказателства не може да обоснове извод на въззивния съд, че описаното в мотивите на процесната заповед поведение, изразяващо се в бездействие на служителя Б., заемащ длъжността „инспектор, здраве и безопасност при работа“ в предприятие „Язовири и каскади“ на „НЕК“ ЕАД, и „занижен контрол и констатирани данни за системност в употребата на алкохол, в това число и по време на работа“, представлява виновно неизпълнение на трудови задължения, както и че същият действително е имал описаното в заповедта поведение.

Посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, квалифицирани от работодателя като „неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила“, „неизпълнение на законните нареждания на работодателя“, и „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение“, по преценка на настоящия съд, не могат да обосноват налагането на процесното дисциплинарно наказание. Освен, че посочените в заповедта фактически обстоятелства не сочат на визираните от работодателя- ответник хипотези за налагането на дисциплинарно наказание за нарушения по чл.187, ал.1, т.3, т.7 и т.10 КТ, тяхното осъществяване изобщо не се установява въз основа на събраните в процеса доказателства.

Според връчената на ищеца на 2.07.2018 г. длъжностна характеристика за длъжността „инспектор, здраве и безопасност при работа“ в сектор „КЕБ и ОТ“ в предприятие „Язовири и каскади“ на „НЕК“ ЕАД основните функции и задължения за същата са дефинирани по следния начин: 1/ осигурява измервания и систематизира данни, характеризирищи условията на труда, трудовия травматизъм и професионалната заболеваемост и предлага мерки за решаване на проблемите; 2/ изисква и контролира осигуряването на необходимите: работно облекло, специално работно облекло и лични предпазни средства и периодичните изпитания; средства за колективна защита; специална закрила на работниците и служителите; периодични медицински прегледи на работниците; 3/ разработва и внедрява мероприятия за създаване на ЗБУТ при производствената дейност; консултира и подпомага работодателя и други длъжностни лица по прилагане изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при организиране и осъществяване на трудовата дейност и т.н. Липсва в длъжностната характеристика на заеманата от ищеца длъжност задължение на същия да упражнява контрол върху работниците относно явяването на работа в нетрезво състояние или относно употребата на алкохол по време на работа.