Определение № 518 от 16.05.2024, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 518 гр. Враца, 15.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно частно гражданско дело № 20241400500345 по описа за 2024 година

Съдебното производство е по реда на чл.248, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба вх.№ 1566/03.04.2024 г., подадена от „Милк Дриймс“ ЕООД, чрез адв. С. Ч., против Определение № 244/20.03.2024 г. по гр.д.№ 1425/2023 г. по описа на Районен съд-Meздра, с което постановеното по същото дело Определение № 164/26.02.2024 г. е допълнено в частта относно разноските, като е осъден жалбоподателят „Милк Дриймс“ ЕООД да заплати на Д. Ц. Д. от с. ***, ЕГН ********** сумата от 600,00 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се излага, че съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C -438/2022 г. установените в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет размери на договорени възнаграждения между клиент и адвокат не важат за съда, дори и да отговарят на пазарните условия. Посочва се, че чл.101 ДФЕС е основна разпоредба, необходима за изпълнението на задачите, възложени от Съюза и по-специално за функционирането на вътрешния пазар, авторите на договора изрично са предвидили в чл. 101, параграф 2 ДФЕС, че споразуменията или решенията, които са забранени в съответствие с този член, са нищожни. СЕС подчертавал, че нищожността има абсолютен характер и може да се засегне всички минали или бъдещи последици на съответното споразумение или решение. Според СЕС важно 1 било да се подчертае, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена.Съгласуването на цените от всички участници на пазара представлявало сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101, параграф 1 ДФЕС и било пречка именно за прилагане на реални пазарни цени.

В заключение СЕС постановил, че чл.101, параграф 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 от ДЕС трябвало да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, параграф ДФЕС, националният съд бил длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Излага се, че е изразено становище по молбата на ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение, но районният съд не изложил мотиви защо счита, че на ответника се следвало такова в пълен размер и уважил иска му изцяло.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и да бъде намален под установения минимален размер присъденото адвокатско възнаграждение, тъй като същото не било съобразено с реално извършената работа по конкретното дело. В случая бил подаден само отговор на исковата молба, без делото да се е развило във фазата на събиране на доказателства и устни състезания, включително не било провеждано и първо съдебно заседание. Отговорът на исковата молба се състоял от описание на процесните поземлени имоти и възражението в отговора на исковата молба, че не е засегнато правото на собственост на ищеца.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 1669/10.04.2024 г. от насрещната страна Д. Ц. Д., подаден чрез адв. В. Ч., в който се оспорва основателността на частната жалба.

Иска се да се остави в сила обжалваното определение като законосъобразно и правилно.

Неоснователно било изложеното в частната жалба, че районният съд 2 не изложил мотиви защо счита, че на ответника по делото се следва в пълен размер претендираните разноски.

В обжалваното определение първоинстанционният съд се съобразил с Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Тъй като в исковата молба не бил посочен обжалваем материален интерес, съдът правилно приел, че съгласно §1 от ДР на наредбата за непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определяло по аналогия. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, предвиден в чл.7, ал.5 от наредбата, който в конкретния случай правилно съдът приложил по аналогия бил 1500 лв., а уговореното възнаграждение в размер на 600 лв.

Във връзка с цитираното в отговора на молбата и в частната жалба решение на СЕС, съдът правилно приел, че националният съд е длъжен да откаже да приложи националната правна уредба, която определя минималните адвокатски възнаграждения /чл.78, ал.5 ГПК вр. с чл. 1 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет/ като противоречаща на чл.101, параграф 1 ДФЕС. В конкретния случай уговореното адвокатско възнаграждение било под половината от минималния размер, предвиден в чл.7, ал. 5 от наредбата, който текст съдът бил приложил по аналогия. Този размер съответствал на извършената от процесуалния представител на ответника работа, свързана с проучване на делото, проследяване на съдебната практика, изготвяне на отговор на исковата молба, подготовка за насроченото първо съдебно заседание, тоест той бил достатъчно намален и не следвало да се намалява допълнително.

Прави се искане да бъде оставено в сила обжалваното определение, а частна жалба без уважение.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Мездра е сезиран с искова молба на „Милк Дриймс“ ЕООД, подадена чрез пълномощника му адв. С. Ч., с която против Д. Ц. Д. е предявен положителен установителен иск, с който се иска да се признае, че по отношение на Д. Ц. Д. „Милк Дриймс“ ЕООД е собственик на 10/120 идеални части от следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор 3

***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***.

Направено е и искане при уважаване на предявения установителен иск на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен нотариален акт за собственост върху недвижими имоти придобити по давност № 127, том I, рег.

№ 927, дело № 125/2023 г. на нотариус В. С., район на действие РС- Мездра, рег. № 647 на НК.

Ищецът претендира присъждане на направените деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

Образувано е гр.д.№ 1425/2023 г. по описа на РС-Мездра.

По делото е постъпила молба на 26.02.2024 г. от ищеца „Милк Дриймс“ ЕООД, с която на основание чл. 232 ГПК е направено оттегляне на предявения установителен иск и прекратяване на производството по делото.

Предвид постъпилата молба е постановено Определение № 164 от 26.02.2024 г., с което е прекратено производството по гр.д. № 1425/2023 г. на основание чл. 232 ГПК – оттегляне на иска от ищеца.

По делото е депозирана молба от 28.02.2024 г. от ответника Д. Ц. Д., с която е поискано допълване на Определение № 164 от 26.02.2024 г., тъй като още с отговора на исковата молба е поискано присъждане на разноски в размер на 600 лв. и съгласно разпоредбата на чл.78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски, а с определението съдът не се произнесъл по разноските.

Постъпил е отговор от ищеца „Милк Дриймс“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. С. Ч., в който цитира решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C -438/2022 г. Посочва, че СЕС постановява, че чл. 101, параграф 2 ДФЕС във вр. с чл. 4, параграф 3 трябва да се тълкува, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

4

Иска да бъде намален под установения минимален размер адвокатското възнаграждение на адв. В. Ч., тъй като същото представлявало вид нарушение на конкуренцията и не било съобразено с реално извършената от адв. Ч. работа по конкретното дело. В случая бил подаден само отговор на исковата молба, без делото да се е развило във фазата на събиране на доказателства и устни състезания, включително не било провеждано и първо съдебно заседание. Отговорът на исковата молба се състоял от описаните процесни поземлени имоти и възражението, че не е засегнато правото на собственост на ищеца.

Посочва се, че евентуалното дължимо на ответника адвокатско възнаграждение не следва да надвишава сумата от 50 лв.

С обжалваното Определение № 244/20.03.2024 г. РС-Мездра е уважил молбата и е допълнил Определение № 164/26.02.2024 г., като е осъдил ищеца „Милк Дриймс“ ЕООД да заплати на Д. Ц. Д. направените по делото разноски в размер на 600 лв.

Изложени са мотиви, че съгласно разпоредбата на чл.78, ал. 4 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените разноски и при прекратяване на делото, които съобразно представеното адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие са в размер на 600 лв.

Посочил е, че направеното възражение за прекомерност е неоснователно.

Изложено е, че в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет не е предвиден минимален размер за адвокатско възнаграждение за дела с такъв предмет, но съгласно §1 от ДР на наредбата за непредвидените в наредбата случаи, възнаграждението се определя по аналогия. РС – Мездра се е позовал на чл. 7, ал. 5, който следвало да се приложи по аналогия и минималният размер на адвокатското възнаграждение в конкретния случай според цитираната разпоредба от наредбата е 1500 лв., а уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 600 лв. Цитираното в отговора на молбата решение на СЕС е тълкувано от РС – Мездра в смисъл, че националният съд е длъжен да откаже да приложи националната правна уредба, която определя минималните адвокатски възнаграждения като противоречаща на чл. 101, параграф 1 ДФЕС. В конкретния случай уговореното адвокатско възнаграждение било под половината от минималния размер, предвиден в чл.7, ал. 5 от наредбата, който текст съдът приложил по аналогия.

5

Размерът от 600 лв. съответствал на извършената от процесуалния представител на ответника работа, свързана с проучване на делото, проследяване на съдебната практика, изготвяне на исковата молба, подготовка за насроченото първо съдебно заседание.

По направеното възражение в отговора на молбата е изложил, че направеното искане за присъждане на възнаграждение в размер на 50 лв. е съвсем произволно.

При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, прекратяването на исковото производство на основание чл. 232 ГПК, поради оттегляне на исковата молба без съгласието на ответника преди провеждане на първото насрочено по делото открито съдебно заседание, ангажира отговорността на ищеца за разноските. Правото на разноски е основателно при направени разходи за защита след получаване на препис от исковата молба до прекратяването.

В случая ответникът е получил препис от исковата молба и депозирал писмен отговор, като е и налице доказателство за направени от него разноски в размер на 600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение /л. 47 от първоинстанционното производство/.

Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК предоставя възможност, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

Следователно основанието за намаляване на адвокатското възнаграждение се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото.

Основното оплакване на жалбоподателя се свежда до това, че въпреки изразеното становище по молбата на ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение, районният съд не изложил мотиви защо счита, че на ответника се следва такова в пълен размер от 600 лв., както и че районният съд не е съобразил адвокатското възнаграждение с реално извършената работа по конкретното дело.