Решение № 404 от 27.12.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 404 гр.Пловдив,27.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…двадесет и седми ноември…през…две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка

Костадинова

ЧЛЕНОВЕ: Катя

Пенчева

Александър Стойчев при участието на секретаря……Цветелина Диминова………….…..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №648 по описа за 2019 година,…за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №433/17.07.2019г., постановено по търг.д. №319/2017г. по описа на окръжен съд Пловдив, ответникът ЕТ „Ф.М.“, ЕИК ***е осъден да заплати на „Т.И.“ ЕООД, ЕИК ***следните суми: 41 504,22лв., представляваща дължима стойност на доставени материали и извършени СМР, съгласно Констативен протокол за извършени СМР №10 и издадена Фактура № 1002503/09.03.2017г. по договор за строителство от 16.08.2016г., ведно със законната лихва от 02.06.2017г. до окончателното й заплащане; 19 441,96лв. с ДДС, представляващи 5% от стойността на извършените и актувани СМР по Протоколи за приемане на СМР от №1 до №10 включително, дължими като окончателно плащане на извършени и приети СМР по договор за строителство от 16.08.2016г., ведно със законната лихва от 02.06.2017г. до окончателното й заплащане; 31 128лв. – неустойка, на основание чл.21, ал.2 от Договора за строителство от 16.08.2016г., дължима за забава в плащането на сумата от 41 504,22лв. с ДДС по Фактура №1002503/09.03.2017г. за периода – 18.03.2017 г. – 31.05.2017г., ведно със законната лихва от 02.06.2017г. до окончателното й заплащане; 13 026,14лв. – неустойка, на основание чл.21, ал.2 от Договор за строителство от

16.08.2016г., дължима за забава плащането на сумата от 19 441,96лв. с ДДС, представляващи 5% от стойността на извършените и актувани СМР по всеки един от Протоколи за приемане на СМР от №1 до №10 включително, дължими като окончателно плащане за периода на забава от 26.03.2017г. до 31.05.2017г., ведно със законната лихва от 02.06.2017г. до окончателното й заплащане.

Отхвърлен е искът, предявен от

„Т.И.“ ЕООД,

ЕИК ***срещу ЕТ „Ф.М.“, ЕИК ***, за заплащане на сума в размер на 3 804,56 лв., представляваща неустойка на основание чл.21, ал.1 от Договора, дължима за забава в плащането на сумата от 20 023,24лв. с ДДС по Фактура №1002485 от 15.02.2017г. за периода – 24.02.2017г. – 03.04.2017г. ЕТ „Ф.М.“, ЕИК ***е осъден да заплати на „Т.И.“ ЕООД, ЕИК ***разноски по делото в размер на 10 881.11лв., съразмерно с уважената част от исковете /направени и в обезпечително производство/. „Т.И.“ ЕООД, ЕИК ***е осъдено да заплати на ЕТ „Ф.М.“, ЕИК ***разноски по делото в размер на 87.60лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Против така постановеното решение, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Т.И.“ ЕООД срещу ЕТ „Ф.М.“ за сумата от 3 804,56лв., представляваща неустойка на основание чл.21, ал.1 от Договора, дължима за забава в плащането на сумата от 20 023,24лв. с ДДС по Фактура №1002485 от 15.02.2017г. за периода – 24.02.2017г. – 03.04.2017г., както и произтеклите от отхвърлителната част на решението последици, касателно присъдените разноски, е постъпила въззивна жалба от ищеца в пъвоинстанционното производство. Изложени са съображения за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд относно факта на изпълнение на задължението на ищеца, произтичащо от чл.3.1 от договора – да представи на възложителя в оригинал фактура №**********/15.02.2017г., поради което вземането по тази фактура не е станало изискуемо, съответно – за страната не е породено вземането за неустойка. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се уважи отхвърлената със същото претенция.

Претендират се сторените по делото разноски.

Ответник – жалбата ЕТ „Ф.М.“ не е представил отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК по така предявената жалба. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва същата.

В срок е постъпила въззивна жалба и от ответника в първоинстанционното производство – ЕТ „Ф.М.“.

Обжалва се тази част от решението, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца 41 504,22лв., представляваща дължима стойност на доставени материали и извършени СМР, съгласно Констативен протокол за извършени СМР №10 и издадена Фактура № 1002503/09.03.2017г. по договор за строителство от 16.08.2016г., ведно със законната лихва от 02.06.2017г. до окончателното й заплащане; 19 441,96лв. с ДДС, представляващи 5% от стойността на извършените и актувани СМР по Протоколи за приемане на СМР от №1 до №10 включително, дължими като окончателно плащане на извършени и приети СМР по договор за строителство от 16.08.2016г., ведно със законната лихва от 02.06.2017г. до окончателното й заплащане; 31 128лв. – неустойка, на основание чл.21, ал.2 от Договора за строителство от 16.08.2016г., дължима за забава в плащането на сумата от 41 504,22лв. с ДДС по Фактура №1002503/09.03.2017г. за периода – 18.03.2017 г. – 31.05.2017г., ведно със законната лихва от 02.06.2017г. до окончателното й заплащане; 13 026,14лв. – неустойка на основание чл.21 ал.2 от Договор за строителство от 16.08.2016г., дължима за забава плащането на сумата от 19 441,96лв. с ДДС, представляващи 5% от стойността на извършените и актувани СМР по всеки един от Протоколи за приемане на СМР от №1 до №10 включително, дължими като окончателно плащане за периода на забава от 26.03.2017г. до 31.05.2017г., ведно със законната лихва от 02.06.2017г. до окончателното й заплащане, съответно – и присъдените разноски.

Счита, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано.

Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал фактите и доказателствата по делото. Съдът е възприел единствено съдебнотехническата експертиза, изготвена от инж. Ж., в първата й част, относно състоянието на обекта в груб строеж, без да обсъди констатациите от допълнителната СТЕ от 02.04.2019г. Жалбоподателят се позовава и на депозираните по делото гласни доказателства /показанията на свидетеля инж. Д./. Изразено е несъгласие с изводите на съда относно липсата на забава в изпълнението на договора, с изводите относно твърдяното от страната отклонение в строителството от проекта, както и с изводите относно задължението на възложителя за заплащане на окончателната сума от 5% за всички съставени протоколи за СМР по чл.6, ал.3, т.3,2 от договора, доколкото сградата не е въведена в експлоатация. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което претенциите на ищеца да бъдат изцяло отхвърлени. Претендират се сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочат нови доказателства.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна – „Т.И.“ ЕООД, се оспорва изцяло подадената от ЕТ

„Ф.М.“ въззивна жалба.

Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбите и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение, постановено от надлежен съдебен състав в предвидената от закона форма и в рамките на правораздавателната му компетентност.

Производството пред Окръжен съд – Пловдив е образувано по предявена искова молба от „Т.И.“ ЕООД срещу

ЕТ „Ф.М.“, с която е предявен осъдителен иск на договорно основание – чл.286 във вр. с чл.288 от ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.258 от ЗЗД, иск по чл.92 от ЗЗД и акцесорна претенция за законната лихва от датата на предявяване на исковата молба.

Ищецът в първоинстанционното производство основава претенцията си на наличието на договорни отношения между страните, произтичащи от договор за строителство от 16.08.2016г., сключен между ищеца, в качеството на изпълнител и ответника, в качеството на възложител. По силата на този договор ответникът е възложил на ищеца извършването на СМР на „М.“, находящ се в УПИ ***, кв. 495, с идентификатор ***по КК и КР, в гр. С., съгласно Количествено-стойностна сметка с рекапитулация, неразделна част от посочения договор. Позовава се на пълно и точно изпълнение, за което са съставени Констативни протоколи за извършени СМР от №1 до №10, като възложителят е заплатил извършените СМР от №1 до №8. Съгласно клаузите на договора, извършените СМР се заплащат поетапно на изпълнителя до 95% от стойността на актуваните и действително извършени СМР, в срок до 7 дни от подписване на Приемо -предавателни протоколи Акт обр. 19 и представяне на количествена сметка, сертификати, декларации за съответствие и фактура. На 10.02.2017г. по Е.нната поща е изпратен за проверка Констативен протокол за извършени СМР №9, като в писмото изрично е посочено, че същото следва да се счита за писмена покана за приемане на Акт № 9 в срок до 2 дни, като в случай, че в този срок възложителят не изпрати свой представител за приемане, изпълнителят ще счита, че работата е приета без забележки, което не е сторено. Ищецът се позовава на клаузата на чл.12.3 от договора, регламентираща начин на приемане на изпълнената работа, при което, считайки, че работата е приета от възложителя, е издал фактура №1002485/15.02.2017г. за извършените СМР, описани в Акт №9 на стойност от 20 023,24лв. с ДДС, след приспадане на 5% от стойността на актуваните и действително извършени СМР. Фактурата била изпратена на възложителя и получена от последния на 16.02.2017г., като същата е следвало да се заплати в седемдневен срок, т.е. до 23.02.2017г. На 06.03.2017г., по Е.нната поща, ищецът изпратил на възложителя протокол за приемане на извършени СМР №10 с дължима сума за плащане 41 504,22лв., като е посочил, че поради забава в плащането на задължението, за което е издадена фактура №1002485/15.02.2017г. и на основание чл.12.2 от договора, спира извършването на каквито и да било СМР на обекта до плащането на посоченото задължение. В уговорения двудневен срок възложителят или негов представител не са се явили да приемат работата по Протокол за приемане на извършени СМР №10. Изпълнителят е счел извършените СМР за приети без възражение, с оглед на което е издал Фактура №10022503/09.03.2017г. за извършените СМР, описани в Акт №10 на стойност, след приспадане на 5% от стойността на актуваните и действително извършени СМР или на стойност 41 504,22лв. с ДДС. Покана за плащането ѝ е изпратена на възложителя и получена от последния на 10.03.2017г., като срокът за плащане е изтекъл на 17.03.2017г. При това положение изпълнителят е упражнил правото си по чл.12.2 от договора да развали същия, с писмено седемдневно предизвестие, получено на 10.03.2017г., при което счита договорът за развален, считано от 18.03.2017г.

Сочи, че в срок от 7 календарни дни от разваляне на договора, възложителят е следвало да заплати и всички суми, дължими като окончателно плащане по чл.6, ал. 3, т.3.2 от договора в размер на 5% от извършените и актувани СМР, приспаднати по всеки един от протоколите за приемане на СМР от №1 до №10, които суми общо възлизат на 19 441,96лв. с ДДС. Посочено е, че на 03.04.2017г. е платена дължимата по Фактура №1002485/15.02.2017г. сума на обща стойност 20 023.24лв. с ДДС. Позовава се на клаузата на чл.21, ал.1 от договора, предвиждаща неустойка за възложителя при забава на плащането в размер на 0.5% от стойността на дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от общата стойност на Договора без ДДС, при което претендира неустойка за забава плащането по Фактура №1002485/15.02.2017г. за периода 23.02.2017г. – 03.04.2017г. в размер на 3 804.56лв. Позовава се на клаузата на чл.21, ал.2 от договора, предвиждаща при забава на плащането, продължила повече от 40 дни, размерът на дължимата неустойка да е 1% от дължимата сума, но не повече от 30% от стойността на договора без ДДС. В този смисъл претендира неустойка за неплатената сума по Фактура №10022503/09.03.2017г. в размер на 31 128лв. за периода от 18.03.2017г. до 31.05.2017г. Претендира и неустойка върху приспаднатите суми в размер на 5% от стойността на извършените и актувани СМР по всеки един от десетте протокола за приемане на СМР, в общ размер от 13 026,14лв. за периода на забава – 26.03.2017г. до 31.05.2017г. Искането, с което е сезира съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати: сумата от 41 504,22лв., представляваща дължима стойност на доставени материали и извършени СМР, съгласно Констативен протокол за извършени СМР №10 и издадена Фактура № 1002503/09.03.2017г.; 19 441,96лв. с ДДС, представляващи 5% от стойността на извършените и актувани СМР по всеки един от Протоколи за приемане на СМР от №1 до №10 включително, дължими като окончателно плащане;

Разпечатката съдържа 34 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1f305ddb-236a-49c3-ab29-4229a608399e