Определение № 7907 от 29.06.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7907 гр. София, 29.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Мария Бойчева

Румяна Спасова като разгледа докладваното от Мария Бойчева Въззивно гражданско дело № 20231100507187 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 34980/03.08.2022 г. по описа на ЧСИ Г.К., подадена от Р. С. И. – длъжник по изпълнително дело № 20219240413144 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ, с район на действие – СГС.

В дадения срок взискателят “А.за С.на В.” ЕАД, ЕИК ****, не е подал писмено възражение срещу жалбата.

Представени са от частния съдебен изпълнител мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК.

Софийски градски съд намира от фактическа и правна страна следното:

В случая жалбата е подадена от длъжника в изпълнителното производство.

В действащия ГПК законодателят лимитативно е определил изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител (така в мотивите към т. 8 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл.

1

486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.

Съгласно чл. 435, ал. 3 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за възлагане поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по найвисоката предложена цена.

В случая в жалбата, с която е сезиран съдът в настоящето производство, се сочи, че са изтекли повече от две години, в които не са извършвани изпълнителни действия и се претендира служебно прекратяване на изпълнителното дело. Претендира се да бъдат отменени действията на съдебния изпълнител по налагане на запори върху трудовите възнаграждения на длъжника, както и да бъде прекратено изпълнителното дело поради изтекла давност и неспазване на процедурата по прехвърляне на вземания.

Съдът намира, че соченото от жалбоподателя не може да се субсумира под нормата на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, определяща кръга на лимитативно посочените действия на съдебния изпълнител, подлежащи на самостоятелен съдебен контрол по жалба на длъжника.

Видно от приложеното копие на изпълнителното дело, длъжникът не е поискал от съдебния изпълнител да прекрати производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и няма данни частният съдебен изпълнител да е постановил отказ за прекратяване на делото. Поради това не е налице действие на съдебния изпълнител, което да подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, т.е. отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело, който би могъл да бъде обжалван по този ред. За първи път, такова искане не може да бъде направено пред съда с жалбата по чл. 435 от ГПК, тъй като пред съда подлежат на обжалване лимитативно посочените актове на съдебния изпълнител и същите не подлежат на разширително тълкуване. Поради гореизложеното жалбата е недопустима в тази част.

В жалбата се оспорва наложения запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя, като не се излагат доводи за нарушение на несеквестируемостта съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК. Поради това съдът намира, че жалбата и в тази част се явява недопустима.

Изложените от жалбоподателя доводи на длъжника относно погасяване на вземането на взискателя по давност и относно уведомяване на длъжника за извършената цесия не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство, съответно от самия частен съдебен изпълнител. Спорът относно погасяване по давност на вземането – предмет на изпълнителното производство, може да бъде разрешен в нарочен исков процес по предвидения за това ред, а не от съдебния изпълнител по изпълнителното дело или от съда в производство по чл. 435 от ГПК, в което съдът действа като контролноотменителна инстанция и не следва да разглежда спор за материалното право, подлежащо на принудително изпълнение.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата на Р. С. И. е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

По разноските:

Ответникът по жалбата не е поискал присъждане на разноски в 2 настоящото производство, поради което такива не му се присъждат по делото.

Водим от изложеното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 34980/03.08.2022 г. по описа на ЧСИ Г.К., подадена от Р. С. И. – длъжник по изпълнително дело № 20219240413144 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ, с район на действие – СГС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3