Решение № 63 от 04.05.2023, Районен съд - Свищов
- Съд
- Районен съд - Свищов
- Дело
- Гражданско дело 323/2021
- Вид
- Решение № 63
- Подписан
- 04.05.2023
- В сила
- 30.06.2023
- Състав
- Стела Дянкова Бъчварова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 · Закон за собствеността
- чл. 11, ал. 1 т. 5 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.15 ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 16, ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 18 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 19, ал. 8 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 38 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 38, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 38, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 50 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 50, ал. 2, т. 1 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 63 гр. Свищов, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Стела Д. Бъчварова като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20214150100323 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове - установителен иск по чл.422 от ГПК, за признаване за установено, че ответникът дължи на ЕС на сума в размер на 2261,08 лева (две хиляди двеста шестдесет и един лева и 08ст), с основание - просрочени вноски за управление и поддръжка, вноски за консумативи, вноски за Фонд ремонт и обновяване и еднократни вноски за ремонти на общи части за периода от 01.10.2018г. до 31.05.2020г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК, до окончателното плащане на вземането, както и осъдителен иск с правно основание чл. 38 от ЗУЕС за осъждане на ответника да заплати на сума в размер на 477.10 лева, представляващи вноски за управление и поддръжка, вноски за консумативи, вноски за Фонд ремонт и обновяване за периода от 01.06.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане на вземането, както и направените разноски в исковото производство.
Ищецът твърди, че ответникът Й. Н. Ф. е собственик на апартамент № + в затворен комплекс О, Сградата, в която се намира имотът, е в режим на Е.С. и е част от затворен жилищен комплекс О, състоящ се от общо 6 сгради - с административни адреси улица * (съответно - жилищни блокове с номера 1, 2, 3, 4, 5, 6), всички заедно построени в УПИ с ИДЕНТИФИКАТОР 6** в град София. Заявява, че жилищният комплекс има общи части и общи инсталации, които обслужват всички сгради в застроения УПИ - обща ограда около парцела и контрол на достъпа, общи подземни гаражи на три нива и прилежаща инфраструктура, обща озеленена градина, общи стълбища и подземни коридори, ползва се 1 общ портиер. Общите части на сградите в режим на Е С и на комплекс О се управлявали и поддържали по реда на чл. 18 от ЗУЕС - чрез съвместно общо събрание, на което участват равен брой представители от всяка ЕС. На оси. чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС бил сключен договор за управление и поддръжка с юридическо лице, на което са делегирани правомощията по управление и поддръжка, включително събиране на вноските, в т.ч. и предприемане на действия по съдебен ред. Ищецът заявява, че с Решение по т. 1 от ПРОТОКОЛ № 2 от 23.08.2018г. от ОС на Е.С. в кв. *** е избрана офертата на „К“ ООД България ООД за управление и поддръжка на общите части в затворен комплекс О, като подробно описва какво включва месечния абонамент. Сключен бил и договор на 19.09.2018 г. Ищецът твърди, че отделно се заплащала и задължителна по чл. 50 от ЗУЕС вноска за Фонд ремонт и обновяване (ФРО) в размер на 1 % от MP3 (5,10 лева първоначално; 5,60 лв впоследствие) Твърди, че ответникът по делото не е заплатил и еднократни вноски за ремонт на подходи на гаражи, ремонт на гаражна врата на ниво -1 на стойност 94 лева, както и чипкарти за достъп през системата за контрол на достъпа в комплекса в размер на 9 лева. Ответникът не е заплатил и еднократна вноска за асфалтиране, дължима към ФРО на стойност 115 лева, дължима към 31 Октомври 2018г., на основание - Решение по т. 1 от протокол от Съвместното ОС на ЕС в комплекс О от 01.07.2015 г., както и с оглед сключения в изпълнение на това решение - ДОГОВОР за доставка, полагане на асфалтова смес и услуга със строителна механизация от 19.06.2019 г. ведно с Протокол за приемане на работата на изпълнителя. Вноските по това решение на ОС са начислени за събиране на 13.10.2018г., на основание решението на СОС от 01.07.2015г за изпълнение на необходимите действия по обновяване на пътната настилка на автомобилните подходи пред гаражните врати и маневрени площи. Признава, че ответникът е направил само едно частично плащане - платил е 55,08 лева от вноската за управление и поддръжка за месец Октомври 2018г, общо в размер на 77,32 лева, като са останали дължими 22,24 лева от тази вноска. Заявява, че въпреки неплащането на вноските, ответникът е получил изцяло обслужването, предвидено в договора за управление и поддръжка на комплекса, осигурено е управление и финансово обслужване, извършвани са всички дейности по поддръжката, осъществени са ремонти и обновявания в общите части.
Навежда, че Решенията на ОС и на Съвместно ОС по реда на чл. 18 от ЗУЕС, са влезли в сила и подлежат на изпълнение от собствениците, обитателите и ползвателите на общите части в Е С. Вноските следвало да се заплащат в рамките на съответния месец (чл.
48, ал., 8, чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС). Твърди, че неплащането на ежемесечните вноските в рамките на месеца, води до невъзможност за покрИ.е на разходите и възпрепятства изпълнението на бюджета. С изтичането на календарния месец, вноската ставала просрочена, защото не е платена в месеца, за който се дължи.
2
Счита, че чрез допускане на незаплащане на дължимите суми за вноски в бюджета, собственикът освен, че не изпълнява повелителни норми на ЗУЕС, не изпълнява и решенията на ОС и на Съвместното ОС, също така и се облагодетелства за сметка на останалите собственици, които чрез заплащането на задължителните вноски постигат запазване на общите части в добро състояние, в които той има съсобственост.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът чрез пълномощника адв. М. К., е депозирал отговор на исковата молба.
Счита предявените искове за недопустими. Липсвала активна процесуална легитимация на ищеца- т.е. искът е предявен от името на несъществуващ правен субект, като излага подробни съображения в тази насока. Счита, че липсва упълномощаване на „К“ ООД да предяви искова молба срещу ответника. Намира, че процесният договор, от който „К“ ООД черпи права да предяви настоящия иск е нищожен на осн.чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД, тъй като не е спазена формата за сключването му- с нотариална заверка на подписите.
Счита, че дори и да се приеме, че „„К“ ООД е действало въз основа на валиден договор (което е оспорено по горните съображения за нищожност на договора), юридическото лице „Е.С. с административен адрес гр. **** , представлявано от НАА, е оттеглило изцяло предявения иск, въз основа на който е образувано настоящото дело. Заявява, че не отговаря на истината записаното в договора, че етажните собствености са част от жилищен комплекс от затворен тип с наименование „О.“. Ако това било вярно, следвало този жилищен комплекс да бъде регистриран като ЮЛ в Столична община. Счита за неоснователно твърдението, че тъй като Договорът от 19.09.2018 г. е подписан от управителя на Е С на бл.1- Н.А. и след като е проведено Съвместно общо събрание, управителят на Е С на бл.1, следователно Н.А. бил делегирал правата по управление и поддръжка на общите части на изпълнителя и повече не можел да ги оттегля докато действа договора. Видно било от исковата молба, че ищец по делото е ЕС на жилищна сграда с адрес гр.***** (с управител Н.А.). Това е записано от „К“ ООД, който е предявил исковата молба в качеството си на пълномощник на ищеца- ЕС. Т.е. ищец по делото не са всички етажни собствености на 6-те блока, които били част от затворен комплекс О, така както се опитва да твърди жалбоподателя в опита си да обоснове невярното си твърдение, че НА нямал право да оттегли исковата молба. Счита за неоснователно твърдението, че с подписването на договора се делегират правата на управление, включително и правото да се предявяват искови молби и то по начин, че делегиращият правата да не може да оттегли искането, отправено да съда.
Още повече, че договорът е и нищожен.
Оспорва валидността на решението, взето на Общо събрание на ЕС на бл.1, проведено на 27.05.2019 г. Заявява, че от общо 100 % общи части, на събранието са присъствали само собствениците на 26,472 % ид.ч. от общите части на сградата. Твърди, че 3 съгласно разпоредбата на чл.15 ал.1 от ЗУЕС ОС е законно, ако присъстват лично или чрез представител собственици, притежаващи повече от 67 % от идеални части от общите части на сградата. Ако не присъстват за обявения час, събранието се отлага и се провежда след 1 час при условията на спадащ кворум.
Счита представените протоколи от неприсъствено заседание на председателите на Управителните съвети на Етажните собствености, които потвърждават действията по подаване на Заявление по чл.410 от ГПК и по подаването на искова молба, по която е образувано настоящото дело, подписани от Управителите на други етажни собствености- на бл.4, на бл.2, и на бл.6 са правно ирелевантни относно настоящия спор.
Счита установителния иск за изцяло неоснователен тъй като „К“ ООД не е изпълнявало задълженията си по договора с дата от 19.09.2018 г.- не е извършвана охрана на блок 1, в който се намира жилището на ответницата, не е извършвана поддръжка на общите части на бл.1, в който се намира жилището на ответницата, не е извършвана поддръжка на междублоковото пространство, не са извършвани основни ремонти и въобще не са извършвани ремонти на бл.1.
Намира предявеният осъдителен иск за изцяло неоснователен, тъй като касае период от време, който не е бил предмет на подаденото Заявление по чл.410 от ГПК, но се основана на същите твърдения от страна на „К“ ООД. Ответницата твърди, че никога не е упълномощавала Н.А. да я представлява в ОС, а тъй като Н.А. не притежава собственост в бл.1 упълномощаването му задължително следва да е с нотариална заверка на подписа й, каквито доказателства липсват по делото
Моли съда да постанови решение, с което отхвърля исковете като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание, ищецът не се представлява. В писмено становище по делото преди съдебното заседание моли да бъдат уважени предявените искове.
В проведеното съдебно заседание ответника Й. Ф. се явява лично и с адв. М. К. от ВТАК. Поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
На 12.05.2020 г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 17129/20 г. по описа на Софийска районен съд. На основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 ГПК производството по делото е прекратено и е изпратено по компетентност на Свищовски 4 районен съд. В СвРС е образувано ч.гр.д. № 602/2020 г. Издадена била заповед № 379/26.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Й. Н. Ф. да заплати на кредитора Е..С.. на жилищна сграда, с адрес гр. ******, като част от затворен комплекс О, състоящ се от сгради – блок 1,2,3,4,5,6, управлявани общо чрез съвместно ОС, представляван от НАА, чрез „К“ ООД България ООД, ЕИК // – дружество за управление и поддръжка по чл. 19 ал. 8 от ЗУЕС, на основание договор от 19.09.2018г., чрез пълномощника адв. И. М., сумата 2 261,08 лева (две хиляди двеста шестдесет и един лева и осем стотинки) - главница – неизпълнение на парични задължения по незаплатени вноски за управление и поддръжка на Е.С., за периода 01.10.2018г. до 31.05.2020г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 12.05.2020 г. до изплащане на вземането както и сумата 645,23 лева (шестстотин четиридесет и пет лева и двадесет и три стотинки)– разноски по делото , от които 45,23 лева – ДТ и 600,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника Й. Н. Ф., която в законоустановения едномесечен срок е направила възражения срещу дължимостта.
Като писмено доказателство по делото е прието копие от Протокол от проведено общо събрание на собствениците на жилища (Е.С.) в блок 1 с присъствен списък от 27.07.2018 г. от което е видно, че на посочената дата е проведено твърдяното в исковата молба общо събрание, на което са взети решения за: избор на управител на Е С и членове на управителния съвет; нередовни платци към бюджета на Е С и вземане на решения за завеждане на дела; вземане на решения за открИ.е на банкова сметка на Е.С.; вземане на решения за изграждане на контрол на достъпа и начин на финансиране; приемане на правилник за вътрешния ред и други. Видно от протокола общото събрание е взело решение таксата за обслужване да се преизчисли съгласно ЗУЕС – на база идеални части от имота , броя живущи и притежаващи гаражи.
Разпечатката съдържа 27 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1f2fcbfc-f941-45b7-a8d3-7357f96a70e9