Решение № 202 от 11.06.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. С.З., 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20245501000072 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на К. Д. Д. против решение №1021/27.11.2023г., постановено по гр.д. №1414/2023г. по описа на Районен съд – С.З., с което е отхвърлен предявеният от К. Д. Д. срещу „П.Р.“ ЕООД иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца К. Д. Д. сумата от 4060,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатен наем за МПС за периода месец октомври, 2022г. – месец януари, 2023г., вследствие на бездействие на ответника във връзка с възложен му ремонт на личния автомобил на ищеца, като неоснователен.

Във въззивната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, като са изложени подробни съображения. Направено е искане да се отмени решението и се постанови друго, с което да се уважи предявения иск. Претендират се разноските пред двете инстанции.

Постъпил е отговор от въззиваемото дружество „П.Р.“ ЕООД, в който е взето становище, че жалбата е неоснователна. Изложени са подробни съображения по направените оплаквания във въззивната жалба. Направено е искане да се потвърди обжалваното решение. Претендират се разноските пред настоящата инстанция.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

1

Пред първоинстанционния съд е предявен иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца К. Д. Д. сумата от 4060,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатен наем за МПС за периода месец октомври – 2022г. – месец януари – 2023г., вследствие на бездействие на ответника във връзка с възложен му ремонт на личния автомобил на ищеца.

Ответникът изразява становище, че предявеният иск е неоснователен.

Не оспорва изложените в исковата молба твърдения, че ответното дружество има автосервиз, в който извършва специализирана авторемонтна дейност. Не оспорва обстоятелството, че описаният в исковата молба лек автомобил бил оставен в автосервиза на ответника. Не оспорва факта, че на 19.01.2023г. лекият автомобил бил извозен от автосервиза по инициатива на ищеца.

Оспорва всички останали твърдения в исковата молба, включително, че между страните е постигнато споразумение относно извършване на ремонт на автомобила и възлагането му от ищеца на ответника, неговата цена, поискване на сумата от 3000,00лв., сключването на договор за наем на лек автомобил, плащането на наем в размер на 35,00лв. на ден за периода 01.10.2022г. – 24.01.2023г., съществуването на обективна нужда за ищеца да търси автомобил под наем.

В съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо.

Макар и да не е направено такова оплакване във въззивната жалба, настоящият съд следва да обсъди въпроса с правната квалификация на предявения иск, с оглед констатацията му за погрешна такава, дадена от първостепенния съд в атакуваното решение, тъй като е въпрос касаещ допустимостта на проверявания съдебен акт, по който въззивният съд се произнася служебно.

Според утвърдената съдебна практика, неправилната правна квалификация на спорното право няма за правна последица обезсилване на първоинстанционното решение. Въззивната инстанция е инстанция по съществото на спора. В случаите, когато първоинстанционният съд не е приложил правилно материалния закон и като правна последица е дал неправилна правна квалификация на спора, въззивната инстанция е длъжна да определи правилната правна квалификация на спорното право, след което да разреши спора по същество. Това би могло да доведе като последица до отмяна на решението на първоинстанционния съд, като неправилно и да се постанови ново решение по съществото на спора от въззивната инстанция, но само при положение, че крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционнния съд. Решението на районния съд може да бъде обезсилено при хипотезата на чл.270, ал.3, изречение последно от ГПК, само когато в резултат на неправилна правна квалификация на спорното право се е стигнало до произнасяне по непредявен иск. В случаите, 2 когато поради неправилна правна квалификация първоинстанционния съд е разпределил неправилно доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, процесуалните действия на въззивната инстанция се свеждат до това да определи правилната правна квалификация на спорното право; да разпредели правилно доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, като даде възможност на страните да сочат и представят доказателства във връзка с новото разпределение на доказателствената тежест.

В конкретния казус не се налага ново разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и ангажиране на нови доказателства от страните, тъй като макар и при неправилна правна квалификация, районният съд е разпредели правилно доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.

От данните по делото се установява по безспорен начин, че ищецът е собственик на лек автомобил „М.“, модел „****“ с рег. №СТ****. За периода октомври 2022г. – 19.01.2023г. посоченият автомобил е бил предоставен за ремонт в автомобилния сервиз на ответното дружество.

Ищецът се позовава на устен неформален договор, сключен с ответното дружество за диагностика и ремонт на горепосочения лек автомобил.

Ответникът оспорва такъв договор да е бил сключен между страните.

Окръжен съд приема, с оглед данните по делото, че такъв неформален устен договор за услуга - диагностика и ремонт на лек автомобил „М.“, модел „****“ с рег. №СТ**** действително е бил сключен между страните по делото. Ищецът се е нуждаел от ремонт на собствения си лек автомобил, който е дефектирал, поради което е предоставил автомобила за диагностика и ремонт в автосервиза на ответника. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ответникът е приел да извърши възложените дейности, като е определил първоначално минимална цена от 3000лв., тъй като е считал, че дефектът на двигателя на автомобила е сериозен и това ще изисква сериозен ремонт. Според свидетелските показания на св. Галин Ганчев, дефектът на автомобила е бил „шум в мотора“, като собственикът на ответното дружество Добромир Дачев му е споделил, че „са говорили с този човек, беше му предложил да започнат от по-елементарни неща и да пробват с евтини варианти, да сменят дюзи и нещо, което може да се окаже проблем, да търсят проблема, като сменят части.“

От показанията на другите двама свидетели – св. Георги Иванов и Ивелина Илиева се установяват също обстоятелства, свързани с договора за услуга – предмета на договора и цената на услугата.

Страните са постигнали договорка и относно срока на договора – извършване на ремонта след установяване на повредата на автомобила. Съдът приема, че в случая са налице всички съществени елементи на договора за услуга, поради което приема за установено, че между страните е бил сключен договор за извършване на диагностика и ремонт на процесния автомобил.

3

От събраните по делото доказателства - гласни доказателства, както и писмени такива – договор за наем на МПС от 01.10.2022г., приемопредавателен протокол от 19.01.2023г., приемо-предавателен протокол от 24.01.2023г., работна карта по сервизна поръчка от 20.01.2023г., касова бележка от 24.01.2023г. по СП 876/20.01.2023г. се установява, че ответникът не е изпълнил поетите по договора задължения да извърши ремонт на дефектиралия автомобил на ищеца. В хода на производството се установява, че ищецът неколкократно е разговарял със собственика на ответното дружество относно извършването на ремонта, но тъй като такъв не е бил извършен, ищецът е извозил автомобила си и го е оставил за ремонт в друг автосервиз - „З.Г.Б.“ООД – на 19.01.2023г. Там е извършен ремонт на автомобила и същият е предаден на собственика му –ищеца по делото, видно от приемо-предавателен протокол от 24.01.2023г. Работата е приета без забележки от страна на ищеца, видно от съдържанието на протокола.

Предвид изложеното по-горе, съдът приема за установено, че ответното дружество не е изпълнило задълженията си по договора и не е извършило ремонт на процесния автомобил, въпреки продължителния престой на автомобила при ответника – от м.октомври 2022г. до м. януари 2023г. Такъв е извършен от друг автосервиз - „З.Г.Б.“ООД, видно от данните по делото, като стойността на ремонта е доста по-ниска от определената първоначално от ответника цена.

Ищецът претендира заплащане на обезщетение за неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на ответника на осн.чл.79 от ЗЗД, което се изразява в стойността на заплатения от ищеца наем за ползване на нает автомобил за времето, през което неговият собствен автомобил е бил оставен за ремонт в автосервиза на ответника.

От данните по делото – писмени доказателства и свидетелски показания, се установява, че за времето, през което процесният автомобил е бил оставен за ремонт при ответника - от м.октомври 2022г. до м. януари 2023г., ищецът е ползвал нает автомобил –лек автомобил М.Д. с рег.

№СТ****ВС, светло сив металик, като договорът е сключен на 01.10.2022г.

Договорената наемна цена е в размер на 35лв. на ден, като за целия период ищецът претендира сумата 4060лв.

Видно от приложените разписки – 4бр. разписки за получена сума, ищецът е заплатил на наемодателя на автомобила обща наемна цена за посочения период от време в размер на 4060лв.

Съгл. чл.82 ЗЗД, обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.

В случая съдът приема, че ищецът претендира обезщетение от неизпълнение на договора като претърпяна загуба, тъй като неизпълнението на договора за автоуслуга е лишило ищеца от възможността да ползва 4 собствения си автомобил. Поради това и предвид необходимостта да ползва лек автомобил, ищецът е наел автомобил за времето от м.октомври 2022г. до м. януари 2023г. при договорена наемна цена в размер на 35лв. на ден, а за целия период – в размер на 4060лв.

С оглед на изложеното, съдът приема, че искът е основателен. Относно размера на същия, съдът счита, че обезщетението следва да се дължи за периода – м. ноември 2022 - м. януари 2023г., тъй като при сключване на договора за услуга, свързана с диагностика и ремонт на процесния автомобил все пак е необходим един достатъчен и разумен срок, в който се очаква, че ответникът ще изпълни задълженията си – ще направи диагностика и ремонт на автомобила.

От показанията на свидетелите се установява, че собственикът на ответното дружество работи сам в автосервиза и е предупредил ищеца, че ще му е необходимо по-дълго време, за да извърши ремонт на автомобила. Съдът приема, че все пак 1 месец е достатъчен срок, в който такъв ремонт е могло и е следвало да се извърши, предвид обстоятелството, че вторият автосервиз е извършил ремонта за периода 19.01.2023г.- 24.01.2023г.

Съдът счита, че в случая при неизпълнение на обещания облигационен резултат, възниква гражданска отговорност за длъжника да обезщети кредитора за претърпените от него вреди. Когато кредиторът търпи неблагоприятни имуществени последици, както е в случая, може да претендира обезщетение за имуществени вреди определени с чл. 82 ЗЗД на "претърпяна загуба", което представлява фактическо влошаване състоянието на засегнатото имущество, осуетяване на очаквани облаги и "пропуснати ползи" - неосъществено увеличаване на имуществото, пропусната печалба.

Поправянето на вредите в областта на договорната отговорност е уредено с чл.79 ЗЗД. В случая ищецът е поискал компесаторно обезщетение заради неизпълнението на задълженията на ответника, като обезщетение се дължи само ако неизпълнението има за своя пряка и непосредствена последица увреждането на изправната страна. Такова увреждане в случая безспорно е налице и то се изразява в претърпените от ответника вреди – стойността на заплатения наем на наетия автомобил М.Д. с рег.№СТ****ВС, светло сив металик, за периода м. ноември 2022 - м. януари 2023г., като се приспадне 1 месец от претендирания от ищеца период от време, което време, според съда, е достатъчно за ремонт на процесния автомобил.