Решение № 174 от 27.09.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Сливница, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20221890200787 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Ф. В. Ф. от гр. К., ж.к.“***, ЕГН: ********** е подал жалба срещу наказателно постановление № 20-1204-000336 от 14.03.2022г., издадено от началник група в ОДМВР София, С-Р ПП ОДМВР София, с което на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от Кодекса на застраховането му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250,00лв. за нарушени по чл. 483, ал.1, т.1 КЗ.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено. Навежда доводи за необоснованост на процесното НП и за липсата на процесуална легитимация на наказващия орган. В съдебн заседание се явява лично и с процесуалния си представител, адв. *, като поддъраж жалбата. Не представя доказателства, непретендира разноски.

Ответната по жалбата страна – началник група в ОДМВР София, С-Р ПП ОДМВР София, редовно призована пред настоящата съдебна инстанция, не изпраща представител, не взема становище по жалбата, представя АНП.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, приема за установено то фактическа страна следното:

На 23.02.2022г. свидетелите Л. А. К. и Б. Г. Б. се прибирали от работа, като пътували с автомобил, управляван от св.К.. Движели в посока гр.София по ПП1-8, когато пред тях забелязали л.а.“Пасат“, червен на цвят. Св.К. се опитал да изпревари появилия се автомобил, но водачът не му позволил. След известно врече, червеният автомобил спрял, като св.К. спрял зад него. Отишъл при спрелия автомобил за да разговоря с водача, когото познавал като Ф., който му измърморил нещо и бил видимо пиян. Не успял да се разбере с него и двата автомобила продължили пътя си, като свидетелите К. и Б., продължили да се движат зад червения „Пасат“. Св.К. подал сигнал на спешен телефон 112 за опасното шофиране на водача на червения „Пасат“. На отклонението от главния път към Драгоман видели, как жалбодателя едва избегнал предизвикана от него ситуация за ПТП и спрял на 1 бензиностанция „Петрол“. Свидтелите го последвали и след повторно обаждане на спешния телефон 112, на място пристигнал св.М. А. – мл.ивспектор към КПД-ГПА към ОДМВР София. Установил на място лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ СО 2238 АМ и водачът му – жалбодателя, чиято собственост е автомобила. При извършената проверка, установил, че водачът, като собственик на автомобила, няма сключен действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност за автомобилистите”. За констатираното нарушение е съставен акт за установяване на нарушение № 190415 от 23.02.2022г. на жалбоподателя от М. А. – мл.ивспектор към КПД-ГПА към ОДМВР София, в присъствието на свидетелите Б. Б. и Л. К.. Актът е подписан от жалбоподателя, без отбелязани възражения. Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното наказателно постановление № 201204-000336 от 14.03.2022г., издадено от началник група в ОДМВР София, С-Р ПП ОДМВР София, с което на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от Кодекса на застраховането на жалбодателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250,00лв. за нарушени по чл. 483, ал.1, т.1 КЗ.

В съдебно заседание, свидетелите М. А., Б. Б. и Л. К., излагат фактите във връзка с констатираното нарушение. Потвърждават подписите си в АУАН.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложените по делото заповед на министъра се установява компетентността на административнонаказващия орган. Съдът кредитира и събраните гласни доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, по отношение на съставомерните факти, и причините довели до констатиране на процесното нарушение.

Показанията им се подкрепят от писмените доказателства, поради което съдът намира същите за правдиви и относими.

С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е основателна.

Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.

Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна с акт за установяване на административно нарушение № 190415 от 23.02.2022г., намира, че същият отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. В обстоятелствената част на АУАН ясно е изписано нарушението, констатирано от св.А. и свидетелите Б. и К.– управление на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.№***, без сключен действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност за автомобилистите”. В акта е посочено, конкретните норми, нарушени от жалбодателя, нарушението е описано словесно, като е осигурена възможността жалбодателят да разбере за какво извършено от него нарушение е привлечен към административна отговорност.

Посочена е датата и мястото на извършване на констатираното нарушение, както и доказателствата, въз основа на които е установено.

Производството по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и 2 обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно наказание.

В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно.

Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са императивни по характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с наказателно постановление № 20-1204-000336 от 14.03.2022г., издадено от началник група в ОДМВР София, С-Р ПП ОДМВР София , намира същото за законосъобразно, издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.

Производството по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно наказание.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. В този смисъл актосъставителят М. А. – мл.автоконтрольор към ОДМВР София, С-Р ПП ОДМВР София е материално компетентен да състави процесния АУАН .

Административнонаказващият орган - началникът на група към ОДМВР София, С-Р ПП ОДМВР София, е компетентен да състави обжалваното НП на основание разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП и от Заповед № 517з-7012/17.12.2021г. на Директора на ОДМВРСофия, поради което намира възражението на защита в тази връзка за неоснователно.

Същевременно АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, поради което обжалваното НП е съобразено с тези изисквания на процесуалния закон.

При преценка на делото по същество съдът намери следното:

Установените в акта за административно нарушение фактически констатации, в рамките на производството по налагане на административно наказание, се считат за верни до доказване на противното. По силата обаче на чл.16 ал.2 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила.

В случая обстоятелствата по съставения акт за административно нарушение се оспорват от наказаното лице. В хода на съдебното производство се установи по безспорен начин от показанията на разпитаните свидетели, че жалбодателя е управлявал моторно превозно без да има сключен действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност за автомобилистите”. Тези констатации се подкрепят и от служебно изискана към часа на установяване на нарушението и по смисъла на чл.638, ал.31, т.1 КЗ представлява нарушение, водещо до ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбодателя.

Посредством чл. 461, т.1 от КЗ е прогласен императивният характер на застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите”, а разпоредбата на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ от своя страна очертава субектния обхват на съответно задължените лица собствениците на превозни средства, които са регистрирани на територията на Република България и не са спрени от движение. Видно от справката от масивите на МВР титуляр на правото на собственост на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.№ *** е Ф. В. Ф., а от тази в 3 информационната система на Гаранционния фонд се установява, че към 23.02.2022г. за него не е била налична валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, които факти всъщност не са предмет и на каквото и да е оспорване. А тяхното доказано съществуване е достатъчно за съставомерност на процесното деяние.

Безспорно процесното МПС е регистрирано на територията на Република България, не е било спряно от движение и именно жалбодателя е бил негов собственик към 23.02.2022г., респ. тази и пасивност по отношение изпълнението на задължението по чл. 438, ал.1, т.1 от КЗ е достатъчна от доказателствена гледна точка за настоящото производство. Въз основа на гореизложеното съдът намира за категорично установено извършеното от жалбодателя нарушение по чл. 438, ал.1, т.1 от КЗ.

Липсват също така предпоставки за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН с оглед обстоятелството, че същият не се отличава по какъвто и да е начин от останалите от своя вид. Ето защо съдът намира вмененото на жалбодателя деяние за категорично доказано в проведено в съответствие с всички законови изисквания производство и не на последно място – санкционирано с предвиденото по чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ константно наказание, които основания предполагат цялостното потвърждаване на обжалваното Наказателно постановление.

Съгласночл.63, ал.1 ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК.

Според чл.143, ал.3 АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 ЗПП.