Присъда № 75 от 04.05.2023, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда № 75 от 04.05.2023 год. по НОХД № 456/2023 год. на СлРС изготвени на 15.05.2023 год.

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Д. Д. М. за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становището на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание преди започване на разпоредителното заседание пострадалата Е. Н. А. е направила искане да бъде частен обвинител и същата е конституирана като частен обвинител по делото. Частната обвинителка се представлява от повереник, който пледира на подс. М. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер на три години, което да бъде намалено на две години и да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, като по отношение на веществените доказателства подържа становището на държавния обвинител. Частната обвинителка изразява съгласие с нейния повереник и моли на подсъдимия да се наложи най – тежкото наказание.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено спрямо подсъдимия, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира, предвид самопризнанието на подсъдимия и проведеното съкратено съдебно следствие, на подс.

М. да бъде наложено наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години, което да изтърпи при първоначален общ режим. По отношение на веществените доказателства по делото, пледира найлоновата торбичка, кибрита и кибритените клечки да бъдат унищожени като вещи без стойност, а дисковете – да бъдат запазени по делото до изтичане сроковете за съхранение на делото.

Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият Д. Д. М. се признава за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и моли да му бъде наложено условно наказание.

Адв. Д. от АК - Сливен – упълномощен защитник на подсъдимия М., не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Пледира, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от НК, тъй като деецът се е отказал по собствена подбуда от извършване на каквото и да е престъпление. Алтернативно пледира съда да определи на подс. М. наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което да бъде отложено за изпитателен срок, а веществените доказателства да бъдат унищожени.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д. Д. М. е неграмотен, неженен, не работи, неосъждан (реабилитиран).

На 07.02.2023 год. в с. К., общ. Сливен, подс. Д. Д. М. употребил значително 1 количество алкохол в дома си. Тъй като му свършили цигарите, около 23,00 часа посетил бензиностанция МК „Петрол“ – с. К., за да си закупи, след което се върнал в дома си и продължил да пие. След полунощ, на 08.02.2023 год., решил да извърши грабеж, тъй като имал нужда от парични средства. Насочил се към имота на пострадалата Е. Н. А., находящ се в същото село, на ул. „*****. В двора имало построена двуетажна къща, в която живеел свид. С.Д.С. – син на свид. Е. А., стопански постройки и една обикновена едноетажна постройка, в която живеела самата Е. А..

Подсъдимият М. прескочил оградата на двора, която била изградена от мрежа и се запътил към двуетажната къща, вратата на която не била заключена. Влязъл в сградата и се насочил към стаята, която помещавал свид. С.С., намираща се на втория етаж на къщата. Тъй като свид. С.С. отсъствал, подсъдимият М. започнал да рови по шкафовете, за да търси пари и цигари. Вадел от шкафовете дрехите и ги хвърлял по земята. На масата до телевизора намерил кутия, в която имало 5 цигари м. „Давидоф“ и кибрит, които взел. Започнал да пали кибритените клечки, за да си свети, които хвърлял по пода. Тъй като не намерил парични средства, решил да посети постройката, в която живеела свид. Е. А., за да вземе от нея пари. От стаята на свид. С.С. взел една найлонова торбичка, която си сложил на главата, за да не бъде разпознат от свид. Е. А..

Влязъл в постройката, където живеела свид. Е. А., вратата на която не била заключена и се насочил към кухнята, откъдето взел един нож. След това влязъл в стаята, обитавана от свид. Е. А., която спяла, но внезапно се събудила от присъствието на подс. М.. На светлината на телевизора, който работел, видяла силуета му. Седнала на леглото и успяла да стигне до ключ, който се намирал в близост до леглото й и да светне лампата. Тогава забелязала хладното оръжие, което подсъдимият М. държал.

Същият насочил острието на ножа към свид. Е. А., приближил се към нея и заплашително й казал „Давай парите”. Свид. Е. А., стресирана от поведението на подсъдимия, не могла да му отговори нищо. Тя не можела да разпознае подсъдимия М., който бил с торбичката на главата. Подс. М. с помощта на ножа натиснал ключа на лампата и я изгасил. В този момент свид. Е. А. набрала смелост, пресегнала се и свалила торбичката от главата на подс. М., но вече било тъмно и не можела отново да го разпознае. Попитала го „Ти ли си М. циганина”, предполагайки, че е той, тъй като преди това е ходил да работи в имота й. Подс. М. се уплашил и решил да се оттегли, напускайки стаята и постройката, като държал в ръцете си ножа, който по - късно изхвърлил някъде по пътя към дома си. В портмонето си, което се намирало в дамската й чанта, свид. Е. А. имала сумата от 110,00 лева, която подс. М. не можал да вземе.

След като подсъдимият напуснал стаята, свид. Е. А. цъкнала лампата и забелязала торбичката, която той ползвал, която останала на раклата на леглото. Влизайки в кухнята, свид. Е. А. забелязала също, че липсва един от кухненските й ножове от комплект „Дормео“. Същата предположила, че с този нож подсъдимият я е заплашил.

Уплашена, свид. Е. А. позвънила на свид. Д. С., неин съсед, който й казал, че веднага тръгва към нея. Свид. Е. А. излязла от постройката и се насочила към пътната врата на двора, за да я отключи. В този момент забелязала, че в двуетажната къща, където живеел синът й, нещо свети. Двамата със свид. Д. С. установили, че разхвърляните по пода дрехи в стаята на свид. С.С. горели, тъй като явно се били запалили от клечките кибрит, които преди това хвърлил подс. М.. Свид. Д. С. взел една вила от двора, върнал се обратно и с помощта й изхвърлил горящите дрехи извън къщата, след което излязъл заедно със свид. Е. А., тъй като постройката била много задимена. Тогава свид. Е. А. сигнализирала органите на полицията и разказала на свид. Д. С. подробно за случилото се. На него му направило впечатление, че тя била много уплашена и разстроена.

Същият останал при свид. Е. А. до пристигането на полицейските служители.

2

В хода на разследването бил извършен оглед на местопроизшествие, за което е изготвен Протокол от 08.02.2023 год., ведно с фотоалбум, неразделна част от него. При огледа били иззети като веществени доказателства найлоновата торбичка, кибрит и кибритени клечки, ползвани от подс. М.. В последствие бил извършен и допълнителен такъв.

С протокол от 08.02.2023 год. Г.Й.В. – майка на подс. М. предала доброволно ползвания от сина й 1 брой мобилен телефон м. „Сони“, който с разписка от 13.03.2023 год. й бил върнат.

С протокол от 21.02.2023 год. Т.Г.С. предала доброволно 1 брой CD-R, съдържащ записи от камери на бензиностанция МК „Петрол“ – с. К., общ. Сливен, която подс. М. посетил на 07.02.2023 год., преди да влезе в имота на свид. Е. А.. С протокол от 28.02.2023 год. Р.К.Г. предал доброволно 1 брой CD-R, съдържащ записи от камери от 08.02.2023 год., поставени на частен дом в с. К., на ул. „*****.

Видно от заключението на изготвената по делото видео - техническа експертиза, предоставените за изследване 2 броя CD дискове съдържали видеозаписи, от които били извлечени снимкови кадри на подс. М. при посещението му в бензиностанцията и кадри от улицата, по която подсъдимият се движил към дома на свид. Е. А..

Снимковите кадри били представени в снимково приложение и са подредени в хронологичен ред.

В хода на разследването бил взет биологичен материал – натривка от устната кухина на подс. М..

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.

Съдът кредитира и прочетеното по реда на НПК заключение на вещото лице, изготвило видео - техническата експертиза, тъй като няма основания да се съмнява в компетентността и безпристрастността на експерта.

Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимия призна вината си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Д. Д. М. е осъществил състава на престъплението по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като на 08.02.2023 год. в с. К., общ. Сливен направил опит да отнеме чужди движими вещи (сумата от 110,00 лева) от владението на Е. Н. А. – ЕГН **********, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване и деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини.

В разпоредбата на чл. 198, ал. 2 от НК законодателят е посочил, че под заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъстващо лице. Съгласно Решение № 563/18.10.1971 год. по н.д. № 461/1971 год., ВС, II н.о. за да бъде правнорелевантно по смисъла на чл. 198, ал. 2 от НК 3 заплашването, извършено от дееца, не е необходимо да бъде установено, че той е имал обективна възможност да осъществи заплашващото деяние; както и че е достатъчно да бъде установено, че поведението му е създало основателен страх у пострадалия, че заплашващото деяние може да бъде осъществено и че от него може да настъпи тежка опасност за живота, здравето, честта или имота му или за друго присъстващо лице.

Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че подс. М. при осъществяване на деянието е заплашил пострадалата, тъй като е насочил острието на ножа към свид. Е. А., приближил се към нея и заплашително й казал „Давай парите”, което е възбудило основателен страх в пострадалата за нейния живот. В този смисъл е неоснователно твърдението на защитата на подс. М., че целта му била да вземе цигари, а не пари.

Деянието подсъдимия е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него с цел лично облагодетелстване. Подс. М. е съзнавал, че употребеното от него заплашване спрямо пострадалата е било с цел същата да отнеме чужди движими вещи – парите на пострадалата, с намерение противозаконно до ги присвои.

Деянието е останало на стадия на опита по независещи от подс. М. обстоятелства, тъй като пострадалата го попитала „Ти ли си М. циганина”, което уплашило подс. М., че е разпознат и същият напуснал стаята, поради и което не е налице доброволен отказ от довършване изпълнението на престъплението. Ето защо съдът намира възражението на защитата на подс. М., че е налице хипотезата на чл. 18, ал. 3, б. „а“ от НК за неоснователно. Подс. М. не се е отказал да довърши изпълнението на престъплението по собствена подбуда, а от поради страх, че е бил разпознат от пострадалата.