Решение № 149 от 28.05.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Девня, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20233120200400 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на А. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. В*******, чрез проц. представител – адв. А. Р. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 23-0253-000539, издадено на 20.10.2023 г. от Началник група в ОДМВР – Варна, РУ – Девня, с което на въззивника за нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.

174 ал. 1 т. 2 от същия закон е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Въззивникът счита обжалваното НП за незаконосъобразно поради допуснати при издаването му съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че не е извършил нарушението за което е санкциониран и моли за отмяна на санкционния акт. В с.з. участва чрез проц. представител, който поддържа жалбата и искането за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призовани не изпращат представител.

Представят писмено становище, в което оспорват жалбата и молят обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както и съдът да им присъди юрисконсултско възнаграждение.

РП – Варна, редовно уведомени за с.з. не изпращат представител за участие в делото.

1

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.05.2023 г. в 22, 52 часа в района на БГ ОГРО в гр. Вълчи дол, обл. Варна дежурен автопатрул на У на МВР – Вълчи дол спрели за проверка л.а. марка „М***** с рег. № В ******** ВК, движещ се по път трети клас № 2702 в посока с. Брестак, обл. Варна, управляван от въззивника А. Г.. При проверката контролните органи се усъмнили, че водачът е употребил алкохол, тъй като лъхал на алкохол и повикали за съдействие свид. А. П. С. от РУ на МВР – Девня, за да изпробва водача. Тъй като въззивникът отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, му бил издаден талон за кръвна пробва с указания да се яви в определено време за даване на кръвна проба за химическо изследване. На место свид. С. съставил АУАН против въззивника за това, че отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол - дрегер ин еизпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за мед. изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му – нарушение по чл. 174 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП. Акта бил връчен на нарушителя и подписан от него без възражения. В указания му срок въззивникът Г. се явил в най близкото мед. заведение и дал кръвна проба за изследване. При извършения химичен анализ се установило наличие на 0, 82 промила алкохол в кръвта на водача. На 20.102023 г. било издадено атакуваното пред настоящия съд наказателно постановление, с които въззвиникът е наказан за нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП – за това че, на горепосочената дата е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда вкл. Същото е връчено на нарушителя на 06.11.2023 г., а жалбата срещу него депозирана на 14.11.2023 г.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и на приложените към АНП писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК и от представените от страните такива, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи. Приетата за установена фактическа обстановка не се оспорва от въззивника, който оспорва твърдението, че е управлявал МПС след употреба на алкохол твърдейки, че е приемал медикамент, който е оказал влияние на резултата от кръвната му проба. Ангажира доказателства в тази връзка – КСМХЕ, чието заключение опровергава твърденията му доколкото сочи, че медикаментът „Листерин“ не би оказал влияние на резултата от кръвната проба, а установената концентрация на алкохол в кръвта на въззивника от 0, 82 промила се дължи единствено на употребата на такъв преди управлението на МПС.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните правни изводи:

2

При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане. По същество същата е основателна, но по различни от изложените в нея съображения.

На първо място съдът ще отбележи, че по делото са налични безспорни доказателства, за това че на 24.05.2023 г. въззивникът А. Г. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си в размер на 0, 82 на хиляда, установена с химическа експертиза, с което е допуснал нарушение на императивната забрана на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗдвП. Срещу него обаче няма съставен АУАН за такова нарушение. Приложеният по делото АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление е за друго нарушение – такова по чл. 174 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, което е по – тежко наказуемо от това, за което е санкциониран въззивника, поради което и няма как съдът да измени издаденото наказателно постановление, още повече, че би се стигнало до съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

Доколкото срещу въззивника не е възвеждано административно обвинение за нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 пр. 1 от ЗдвП /или поне в представената АНП няма данни за това/, то издаденото срещу него наказателно постановление за това нарушение се явява абсолютно незаконосъборазно, тъй като е издадено въз основа на АУАН, съставено за друго нарушение. Като такова същото подлежи на отмяна от съда, въпреки безспорно установяване на допуснатото нарушение, неговия автор и неговата вина. Както вече бе споменато по – горе възможност за изменение на санкционния акт няма, доколкото се касае до две различни нарушения.

По силата на разпоредбата на чл. 63д ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение се прави от ответната страна в постъпилото по делото писмено становище от нейн проц. представител. Същото се преценява като основателно, като предвид фактическата и правна сложност на делото и обемът на извършената от проц. представител работа /изготвяне на въззивна жалба, участие в две с.з., представяне на писмени бележки по делото/ съдът преценява, че следващото се адв. възнаграждение е в размер на 500 лева. Същите следва да се възложат в тежест на АНО.

3

Същевременно по делото са направени разноски от бюджета на съда в общ размер на 504 лева за възнаграждение на вещите лица за изготвяне на комплексна съдебно химическа и медицинска експертиза. Доколкото атакуваното НП се отменя, то на основание чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 190 ал. 1 от НПК направените по делото разноски за експертиза следва да се поемат от органа, издал процесното НП. Доколкото бюджетът на съдебната власт е различен от този на административно - наказващия орган, то ОД на МВР – Варна следва да заплати в полза на ДРС разноските за експертиза. Освен това според нормата на чл. 143 ал. 1 от АПК /към която препраща чл. 63д ал. 1 от ЗАНН/ държавните такси и разноските /в случая за вещи лица/ следва да се поемат, респ. възстановят от бюджета на органа, издал отмененото НП.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0253-000539, издадено на 20.10.2023 г. от Началник група в ОДМВР – Варна, РУ – Девня, с което на А. А. Г., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 от същия закон е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 от ЗАНН.

ОСЪЖДА ОДМВР – Варна ДА ЗАПЛАТИ на А. А. Г., ЕГН:

**********, с адрес: гр. В********** сумата от 500 лева /петстотин лв., 00 ст./, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН.

ОСЪЖДА ОДМВР – Варна ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ДРС сумата от 504 лева /петстотин и четири лв., 00 ст./, представляваща направени по делото разноски, на основание чл. .

84 от ЗАНН вр. чл. 190 ал. 1 от НПК.

Решението може да се обжалва от страните в 14 - дневен срок, считано от получаване на съобщенията за неговото изготвяне с касационна жалба пред Административен съд – Варна по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4