Решение № 317 от 17.05.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. В., 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова-Стоева при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско дело № 20231420102431 по описа за 2023 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „В.К.” АД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Н.“ **, срещу П. П. А., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. В., бул. „Д.“ **.

В исковата молба се твърди, че на 27.01.2022 г. ответникът сключил с ищцовото дружество (в качеството му на заемодател) Договор за кредит „Violeta“ под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на одобрения кредитен лимит, който в настоящия случай бил 600,00 лв. и по силата на този договор бил усвоен изцяло няколко пъти след пълни или частични предсрочни погасявания. С подписване на договора ищецът се задължил да заплаща текущото си задължение до 30 дни от усвояване на главницата, като при еднократно усвояване на кредитния лимит с подписване на договора за кредит 30 дни започвали да текат от датата на усвояване на целия кредитен лимит, а при усвояване на части 30 дни започвали да текат от датата на първото частично усвояване. Както изрично било посочено в чл. 1, ал. 1, т. 2 от договора преди сключването му на ответника бил представен Стандартен европейски формуляр (СЕФ), описващ всички условия по договора съгласно изискванията на Закона за потребителския кредит, както и че кредитополучателят е заявил и декларирал, че е избрал доброволно преди подписване на договора да се ползва от допълнителен пакет от услуги „V I P обслужване“ и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие, за което му била предоставена и Тарифа.

Поддържа се, че към момента на депозиране на исковата молба, задълженията на кредитополучателя за заплащане на сумите по кредита били просрочени, а срокът на договора изтекъл на 27.01.2023 г. Сочи се, че усвояванията по кредита били следните: на 27.01.2022 г. била усвоена сума от 600 лв.; на 07.03.2022 г. била усвоена сума от

600 лв.; на 04.05.2022 г. била усвоена сума от 200 лв.; на 25.05.2022 г. била усвоена сума от 400 лв.; на 29.06.2022 г. била усвоена сума от 600 лв. Твърди се, че

1 по кредита били извършени плащания съгласно таблица, поместена в исковата молба, в общ размер от 2 135,32 лв. Твърди се, че задълженията по кредита за период 01.11.2022г. – 27.01.2023 г., ведно с усвоения кредитен лимит, били в общ размер на 716,90 лв., от които се претендира само главница в размер от 596,17 лв., договорна лихва в размер от 18,18 лв. за периода от 01.11.2022 г. до 27.01.2023 г., представляваща 15 % върху усвоената главница, както и 38,00 лв. – обезщетение за забава за периода от 27.01.2023 г. /изтичане срока на договора/ до 09.08.2023 г. /датата на подаване на исковата молба/. Иска се от съда да осъди ответника да заплати на ищеца посочените суми. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника чрез назначения му особен представител е постъпил отговор на исковата молба, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Поддържа се, че сключеният договор за кредит съдържа неравноправни клаузи – клаузите за неустойка за липса на удостоверение, такса за ангажимент за фиксирана лихва, неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит.

Сочи се, че тъй като тези клаузи са нищожни, длъжникът не дължи плащане по тях. Твърди се, че макар ищецът да не търси плащания по тях, неравноправността им е от значение за настоящото дело, доколкото част от сумите по вече направени плащания са отишли за погасяване на въпросните неустойки и такси. Сочи се, че плащанията, отнесени по горепосочените пера, следва да отидат за погасяване на лихва и главница. Оспорва се съществуването на оригинален документ /договор за кредит/ със съдържание и авторство, идентични с представеното по делото копие. Не се оспорват направените плащания като сума и изчисленията като такива, а се оспорва валидността на клаузите, съгласно които са разпределени част от плащанията. По тези съображения се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложен неподписан договор за кредит "Violeta" от 27.01.2022 г. между „В.К.“ ООД и ответника П. П. А. за сума под формата на разрешен кредитен лимит в максимален размер от 600,00 лв. за срок от 1 година, при фискиран годишен лихвен процент на заема 15 % и годишен процент на разходите на заема 49,32 %. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2.2 от договора кредитодателят – ищец се задължава да не променя лихвения процент по договора и договора да бъде сключен при фиксиран лихвен процент, за което кредитополучателят – ответник заплаща „такса ангажимент“ в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница. Съгласно чл. 15, ал. 1 от договора до 5 дни от подписване на договора за паричен заем кредитополучателят се задължава да представи съгласие за директен дебит по банковата си сметка за целия срок на договора, като непредставянето му обуславя начисляване на неустойка в размер на 2 % от усвоената, но непогасена главница, която се дължи ведно с текущото месечно задължение. Съгласно чл.

15, ал. 4 и 5 от договора в срок до 5 дни от подписването му и 2 дни преди изтичане на всеки следващ тридесетдневен период на плащане на текущото задължение кредитополучателят следва да представя удостоверение за липса на задължения по чл. 87 ДОПК и удостоверение за настоящ адрес, като при неизпълнение на предходното се начислява неустойка в размер по 0,5 % от общия размер на усвоената и непогасена главница.

По делото са представени преводно нареждане от 27.01.2022 г. за сумата от 600,00 лв., от 07.03.2022 г. за сумата от 600,00 лв. от 04.05.2022 г. за сумата от 200,00 лв., от 20.05.2022 г. за сумата от 400,00 лв. с наредител ищеца и получател ответника и основание – процесния договор за кредит.

По делото са представени и 16 бр. преводни нареждания за общата сума от 2 044,61 лв. с наредител ответника и получател ищеца и основание – процесния договор за кредит.

Приета по делото е справка, изготвена от ищцовото дружество, в която е отразено, че 2 по от кредитополучателя по договора са усвоени суми както следва: на 27.01.2022 г. 600,00 лв., на 07.03.2022 г. 600,00 лв., на 04.05.2022 г. 200,00 лв., на 25.05.2022 г. 400,00 лв. и на 29.06.2022 г. 600,00 лв. Отразено е, че от по договора са извършени плащания общ размер на сумата от 2 135,32 лв. като с тях са погасени различни задължения по претендираните отделни пера от ищеца.

Приложено е и извлечение относно данните за кредитополучателя, съхранявани при ищцовото дружество във връзка с договора за кредит.

Други относими доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Предявени са за разглеждане три обективно кумулативно съединени иска с правно основание по: 1/ чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 6 ЗПФУР за сумата от 596,17 лв. – главница, ведно със законната лихва за върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.08.2023 г. до окончателното погасяване на задължението; 2/ чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 6 ЗПФУР за сумата от 18,18 лв. – договорна лихва за периода от 01.11.2022 г. до 27.01.2023 г. и 3/ чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 38,00 лв. – обезщетение за забава за периода от 27.01.2023 г. до 09.08.2023 г.

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 6 ЗПФУР:

За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по процесния договор за кредит, по силата на което за заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Няма спор, че ищецът „В.К.“ АД е универсален правоприемник чрез промяна на правната форма на дружеството „В.К.“ ООД.

Претендираното от ищеца вземане произтича от твърдения за сключен между страните договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.

Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис (в действащата редакция към м. 02.2016 г., като към настоящия момент същият е с изменено заглавие – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни 3 услуги). В настоящия случай за доказване на възникналото между страните правоотношение са представени неподписани документи – договор за кредит от 27.01.2022 г. и преводни нареждания в изпълнение на задължението на кредитора за предоставяне на заемната сума, като за договора се твърди, че е потвърдено от ответника с натискането на бутон на интернет страницата на кредиторовото дружество.

Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о. електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ.

Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ). Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство, като законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран.

Несъмнено подаването на електронна заявка за отпускане на кредит представлява електронно изявление, записано на носител с възможност да бъде възпроизведено, т. е. твърденият за попълнен електронен формуляр за отпускане на кредит, както и генерираният впоследствие договор представляват електронен документ. Характер на електронен документ има и сключеният между страните договор за кредит, за който се твърди, че е генериран при спазване на нормативната уредба в областта на електронните документи.

Ищецът не твърди електронната заявка, попълнена от ответника, нито приетият договор за кредит, да съдържат усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗЕДЕУУ, който да е положен от ответната страна. Не са и представени доказателства за това. Ето защо следва да се приеме, че електронната заявка, в случай че действително е съставена, както и електронно генерираният договор за кредит, са подписани с обикновен електронен подпис.

Разпечатката съдържа 33 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1f2e3027-c5e9-4aa4-a308-9c72343586ba