Определение № 1197 от 27.04.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1197 гр. София, 27.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20268002900524 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД против решение № 1401/30.11.2025г. по в.гр.д.№ 2549/2025г. на Апелативен съд София, в частта, с която е потвърдено решение № 4436/08.07.2025г. по гр.д. № 4617/2023г. на Софийски градски съд, за осъждане на дружеството да заплати на С. П. Р. обезщетение за неимуществени вреди, търпими от смъртта на нейния син, причинена при ПТП от 13.12.2022г., по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите товарен автомобил, за разликата над сумата от 100 000 лева и до присъдените с първоинстанционното решение 170 000 лева, ведно със законна лихва от 18.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Касаторът намира, че обжалваното решение е неправилно, постановено в протИ.речие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, при допуснати съществени процесуални нарушения - липса на всестранна и обективна оценка на всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и изложение на собствени мотиви – и необоснованост.

Страната счита въззивното решение немотивирано, доколкото относимите критерии, за определяне размера на обезщетението, са единствено изброени, но не и анализирани, за отчитане приноса на всеки от тях към формирането на справедлив размер на същото. Така определеното обезщетение е прекомерно завишено и прераства в неоснователно обогатяване за ищцата. Счита, че въззивният съд неправилно е оценил и доказателствата, въз основа на които е определил съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия в размер на едва 15 %. Твърди неотчетено от съда обстоятелството, че при предвидима 1 опасност - каквато обективно са движещите се по пътното платно превозни средства - задължението на пешеходеца не се ограничава до това да установи приближаващите се такива, а обхваща и задължение за навременна реакция , с цел избягване опасността. Не е съобразена констатацията на вещото лице по приетата САТЕ, че пешеходецът е могъл да възприеме движещия се срещу него автомобил от отстояние 170 - 190 метра и да избегне удара чрез собствено поведение. Пешеходецът също е бил длъжен да съобрази лошите атмосферни условия, както и частта от денонощието, в която му се налага да се придвижва, и непосредствената близост на преминаващи автомобили.

Касаторът посочва, че при упражняването на правото си да се движи по пътното платно пешеходецът е длъжен да се съобрази с общите ограничения и забрани по чл. 113, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 4 ЗДвП, както и с разпоредбата на чл. 114, т. 1 и т. 2 ЗДвП. Твърди, че въззивният съд не е изложил мотиви защо и как е формиран определения процент съпричиняване.

Ответната страна - С. Р. - оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, с твърдението, че нито един от поставените от касатора, в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, въпроси не е обуславящ за решаващите изводи на съда и не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Твърди, че не са налице и допълнителните селективни критерии, в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Оспорва довода за очевидна неправилност на въззивното решение, като самостоятелно основание по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното:

Ищцата С. Р. е предявила иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, против Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, търпими от смъртта на сина й - К. А., настъпила в резултат на ПТП на 13.12.2022г., по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, товарен автомобил. С влязла в сила присъда по НОХД 2814/2024 г. на СГС, водачът на товарния автомобил И. К. е признат за виновен за това, че на 13.12.2022г., около 05.00ч., в гр.

София, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ - е нарушил правилата за движение - чл.

20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и по непредпазлИ.ст е причинил смъртта на сина на ищцата – К. А. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП гласи : "Водачите са длъжни да намалят 2 скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“. В конкретния случай делинквентът К. не е задвижил своевременно спирачната система на управлявания автомобил, в резултат на което е реализирал пътнотранспортно произшествие, удряйки с предната си част движещият се успоредно на осевата линия на пътя, по средата на дясната пътна лента , срещу посоката на автомобила в същата пътна лента, пешеходец - К. А. / 28 г. / . В исковата молба ищцата твърди, че е приела изключително тежко внезапната загуба на сина си. Между двамата съществувала силна връзка, основана на взаимна обич, разбирателство и уважение, били изключително близки, оказвали си взаимна подкрепа и помощ. Твърди, че след инцидента изпаднала в тежко депресивно състояние, затворила се в себе си и спряла да общува с околните. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 18.01.2023г. (датата на сезиране на застрахователя).

С отговора на исковата молба ответникът оспорва така предявения иск, като неоснователен и недоказан. Не е оспорил наличието на застрахователно правоотношение по отношение управлявания от делинквента товарен автомобил. ПротИ.поставил е възражение за съпричиняване на вредите от пострадалото лице, тъй като пешеходецът се е движел по пътното платно, в нарушение на правилата за движение по пътищата / чл. 108 ЗДвП /. Заявява становище за прекомерност на претендираното обезщетение.

В първоинстанционното производство е разпитан като свидетел Й. К., който твърди, че на 13.12.2022г. работел в „Унипек“ в гр. София, Нови Искър, като сутринта с колегата му И. К. натоварили хляб, след което свидетелят помолил колегата си да го да го закара до Централна гара. Към 4:30ч. тръгнали от фурната в посока кв. „Христо Ботев“, като според него пътната обстановка била усложнена – мъгла, заледен и неопесъчен пътен участък.

Споделя, че на един десен завой водачът бил заслепен от фаровете на насрещно движещ се автомобил и по тази причина в последния момент видял пешеходец, движещ се в средата на пътното платно. Твърди, че водачът се опитал да направи всичко възможно, за да избегне удара, навил волана наляво, но въпреки това пешеходецът бил ударен със страничното огледало на автомобила. В хода на разпита свидетелят е посочил, че поради заледения тротоар двамата пешеходци, един от които пострадалият, вървели в средата на пътното платно, без светлоотразителни жилетки.

По делото е приета и неоспорена съдебна автотехническа експертиза.

Експертът е определил следния механизъм на ПТП: водачът И. К. е управлявал т.а. „Мерцедес Спринер“ по дясната (североизточна) лента на платното за движение на ул. „Източна тангента“, в посока от югоизток на северозапад. През това време пешеходецът К. А. се е движел по лявата за него (североизточна) част на платното за движение, в посока от северозапад на югоизток ( т.е. в лентата за движение на товарния автомобил, но в обратна 3 посока ). Според експертното заключение, пешеходецът попаднал в зоната на осветеност от фаровете на автомобила на разстояние от около 75 метра от него, т.е. от този момент пешеходецът е бил видима за водача на автомобила опасност на пътя. Водачът на товарния автомобил, обаче, е реагирал едва на отстояние от около 42 метра от пешеходеца, като е отклонил превозното средство наляво, но въпреки това е настъпил удар. Според вещото лице, в анализираната пътна ситуация, от момента на предприета от водача реакция / на 42 м. от пешеходеца /, е било невъзможно избегване на удара, чрез безопасно екстрено спиране. Дължината на пълния спирачен път (опасна зона), при движение на автомобила със скорост 64 км./ч. , е била 69,24 метра.

При своевременна реакция, обаче, от момента на попадане на пешеходеца в зоната на осветеност от фаровете на автомобила ( на отстояние 75 м. от пешеходеца ), водачът би имал техническа възможност да преустанови движението му преди мястото на удара и да избегне произшествието, вкл. със скоростта от 64 км./ч., с която се е движел, при разрешена за участъка скорост от 50 км./ч.. Вещото лице е посочило още, че произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя, при движение през нощта, при намалена видимост на изкуствена светлина - автомобилни фарове, като платното за движение в мястото на произшествието е било мокро и заледено. Пешеходецът е имал възможност да забележи фаровете на товарния автомобил, след като превозното средство е преминало през левия за него завой, преди местопроизшествието, т.е. на около 170 - 190 метра. При разпита му в открито съдебно заседание експертът е посочил, че ако пешеходецът е съзнавал, че водачът няма да реагира адекватно, от този момент е могъл да избегне удара, като се качи внимателно върху заснежения и заледен тротоар / протоколът за оглед на местопроизшествието отразява непочистени тротоари /, но очаквайки адекватно негово поведение, от момента на осъзнаване / неясно как определен от експертизата и в поясненията на вещото лице /, че такова няма да последва, са оставали 1,8 секунди до удара - т.е. от този момент пешеходецът е нямал нужното време да се отмести безопасно вляво.

Свидетелят Й. Р. (брат на ищцата) споделя, че К. А. е нейно единствено дете, чийто баща починал, когато сина й бил на 3-4 г. До осми клас К. живеел в с.Алтимир с майка си, а след това учил в техникум по механоелектротехника в гр. Бяла Слатина. Практически това е единственото време, в което не са живели с майка си в общо домакинство. Дори заедно заминали да работят за кратко в Чехия. Към 13.12.2022г. сестра му С. живеела с К. А. и със свой интимен приятел, в общо домакинство. Според свидетеля, ищцата и синът й били в хармонични отношения, били почти неразделни, той бил възпитано, добро дете. Поддържали заедно къщата си, били грижовни един към друг. Твърди, че след като сестра му научила новината изпаднала в шок – глътнала си езика и припаднала. Според свидетеля, от този момент насетне ищцата загубила жизненост, постоянно плачела и при всеки разговор споменавала сина си.

4

Съдебно-психиатричната експертиза установява, че след смъртта на сина й, при ищцата започнали да се наблюдават емоционални състояния, доминиращи ежедневието й, характерни за продължаваща, но незавършена преработка на загубата. Според експертизата, при ищцата се установява продължителна реакция на скърбене, изразяваща се в тревожно-депресивни мисли, свързани със случилото се. Налице е, според вещото лице, и тенденция към фантазийно осъществяване присъствието на изгубения син, но без развитие на тежка дезадаптация или психотични симптоми. Посочва се още, че състоянието на ищцата следва да бъде разграничено от посттравматично стресово разстройство (ПТСР), тъй като при нея не се наблюдават халюцинаторни феномени, квазипсихотични състояния, патологичен хипервиталитет или поведенческа репродукция на травмата. В обобщение експертът е заключил, че ищцата към момента страда от удължена реакция на скърбене, но състоянието й не отговаря на критериите за посттравматично стресово разстройство или друго тежко психично разстройство, а социалната подкрепа и наличието на близки са подпомогнали адаптацията й, като са предотвратили развитието на по-тежки последици.