Решение № 1835 от 31.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1835 гр. С., 31.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241110166404 по описа за 2024 година

С. А. А. е предявила срещу „Т. с.“ЕАД искове с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1959.93 лева-главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2014 до 30.04.2015, 147.75 лева-мораторна лихва за периода от 15.10.2015 9.06.2016, ведно със законна лихва от 19.07.2016 до окончателното й плащане и сумата от 345.92 лева-разноски в заповедното производство.

Ищцата твърди, че е издадена срещу нея заповед за изпълнение на парично задължение по гр.дело №39914/2016 на СРС, 57 състав за следните суми: 1959.93 лева-главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2014 до 30.04.2015, 147.75 лева-мораторна лихва за периода от 15.10.2015-9.06.2016, ведно със законна лихва от 19.07.2016 до окончателното й плащане и сумата от 345.92 лева-разноски в заповедното производство.Поддържа, че на 10.02.2017 е издаден в полза на „Т. с.“ЕАД изпълнителен лист за процесните суми.Твърди, че на 06.07.2022 въз основа на гореописания изпълнителен лист е образувано и.д.№4060/2022 по описа на ЧСИ М. Б..Твърди, че вземанията са погасени по давност.Твърди, че към момента на образуване на изпълнително дело №4060/2022 по описа на ЧСИ М. Б.-06.07.2022, давността за процесните 1 задължения е била изтекла.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Т. с.“ЕАД оспорва предявените искове.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

С изпълнителен лист от 10.02.2017 по гр.дело №39914/2016, СРС, 57 състав е осъдена С. А. А. да заплати на „Т. с.”ЕАД сумата от 1959.93 лева за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2014 до 30.04.2015, ведно със законната лихва от 19.07.2016 до изплащане на вземането, лихва в размер на 147.75 лева за периода от 15.10.2015 до 09.06.2016 и разноски по делото в размер от 345.92 лева.

Въз основа на молба от 26.07.2017 от „Т. с.”ЕАД до ЧСИ У. Д. е образувано изпълнително дело №1524/2017.

Със запорно съобщение от 15.08.2017 е наложен запор на банковите сметки на С. А. А..

Със запорно съобщение от 23.08.2017 е наложен запор на трудовото възнаграждение на С. А. А..

С постановление за налагане на възбрана от 18.09.2017 е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на С. А. А., а именно: апартамент №61, ет.5, във вх.В, находящ се в жилищна сграда –блок 244, в жк. „О. 2”, гр.С..

С молба от 16.01.2019 „Т. с.”ЕАД е поискал от ЧСИ да наложи запор на банковите сметки на длъжника и да наложи запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

С постановление от 15.12.2021 е прекратено изпълнителното производство

Въз основа на молба от 06.07.2022 от „Т. с.”ЕАД е образувано изпълнително дело №4060/2022 по описа на ЧСИ М. Б..

По делото е представено искане за вписване на възбрана от 26.07.2022, от ЧСИ М. Б. до Служба по вписванията за имот, собственост на С. А. А..

Със съобщение за образуване на изпълнително дело от 26.07.2022 С. А.

А. е уведомена за образуваното дело и за наложен запор на банковите й 2 сметки и наложена възбрана върху неин собствен имот.

С писмо от 06.07.2022 „Т. с.”ЕАД е поискало от ЧСИ М. Б. да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника, да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение , както и да бъдат извършени опис и оценка на движимите вещи на длъжника.

Със запорно съобщение от 19.03.2024 е наложен запор на банковите сметки на С. А. А. по изпълнително дело №4060/2022.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

С изпълнителен лист от 10.02.2017 по гр.дело №39914/2016, СРС, 57 състав е осъдена С. А. А. да заплати на „Т. с.”ЕАД сумата от 1959.93 лева за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2014 до 30.04.2015, ведно със законната лихва от 19.07.2016 до изплащане на вземането, лихва в размер на 147.75 лева за периода от 15.10.2015 до 09.06.2016 и разноски по делото в размер от 345.92 лева.

Съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС (т.10 и т.14), подаването на молба за издаване на изпълнителен лист не прекъсва давността, тъй като не е действие на същинско принудително изпълнение. В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по смисъла на чл.116, б.в) от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Въз основа на молба от 26.07.2017 от „Т. с.”ЕАД до ЧСИ У. Д. е образувано изпълнително дело №1524/2017.Молбата за образуване на 3 изпълнително дело по принцип не прекъсва давността освен ако в нея се съдържат искания за предприемане на изпълнителни действия, годни да прекъснат давността.В случая в молбата не се съдържат искания за предприемане на изпълнителни действия.Поради това съдът приема, че молбата за образуване на изпълнителното дело от 26.07.2017 не прекъсва давността.

Съдът намира, че давността е била прекъсната на 15.08.2017 с наложен запор на банковите сметки на С. А. А..От прекъсването на давността е започнала да тече нова давност.

Съдът намира, че давността е била прекъсната и с налагане на запор на трудовото възнаграждение на С. А..Съдът намира, че давността е прекъсната и с наложената от 18.09.2017 възбрана върху недвижим имот, собственост на С. А..

С молба от 16.01.2019 „Т. с.”ЕАД е поискала от ЧСИ да наложи запор на банковите сметки на длъжника и да наложи запор на трудовото възнаграждение на длъжника. Съдът приема, че искането от 16.01.2019 за предприемане на изпълнителни действия прекъсва давността.

Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дА. съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.Ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, давността се счита за прекъсната с искането, дори то и да е било нередовно.В този смисъл Тълкувателно Решение №2/2023 на ОСГТК на ВКС, Решение №37/24.02.2021 по гр.дело №1747/2020, ВКС, IV ГО.

От прекъсването на давността на 16.01.2019 е започнала да тече нова 5годишна давност. След влизане в сила на заповедта за изпълнение започва да тече нова давност, която всякога е 5 години.В този смисъл е Решение №50295/23.01.2023 по гр.дело №1030/2022, ВКС, IV ГО.

В периода от 16.01.2019 до 16.01.2021 не са предприемани и искани изпълнителни действия, поради което е настъпила перемпция.С постановление от 15.12.2021 е прекратено изпълнителното производство по първото изпълнително дело.

4

Съгласно Тълкувателно решение №2/2023 на ОСГТК на ВКС прекратяването на делото на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реА.зиран, не се съотнася към основанието по чл.116,б „в” ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд.

Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ-той дължи подчинение на представения и намиращ се в него изпълнителен лист.Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дА. съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ..В този смисъл Тълкувателно Решение №2/2023 на ОСГТК на ВКС.

С оглед на което съдът приема, че искането за предприемане на изпълнителни действия, съдържащо се в молбата за образуване на изпълнително дело от 06.07.2022 прекъсва давността.В периода от 16.01.2019 до 06.07.2022 не е изтекла 5-годишна давност.

Съдът намира, че давността е била прекъсната и с наложена възбрана от 26.07.2022.Съдът намира, че давността е била прекъсната и с налагането на запор на банковите сметки на С. А. от 19.03.2024.

От прекъсването на давността е започнала да тече нова 5-годишна давност, която към момента на подаване на исковата молба не е изтекла.

Предвид изложеното съдът намира, че вземанията по изпълнителния лист не са погасени по давност.

С оглед на което съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК следва да бъдат отхвърлени.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на 5 ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК.Ответникът е реА.зирал разноски в размер от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от С. А. А., ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк.

„О. 2”, бл.244, вх.В, ет.5, ап.61, със съдебен адрес:гр.С., ул. „Х. А.”№60, ет.3, чрез адв.А., срещу „Т. с.“ЕАД, ЕИК83.6, със седА.ще и адрес на управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, искове с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че С. А. А. не дължи на „Т. с.”ЕАД сумата от 1959.93 лева-главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2014 до 30.04.2015, 147.75 лева-мораторна лихва за периода от 15.10.2015 9.06.2016, ведно със законна лихва от 19.07.2016 до окончателното й плащане и сумата от 345.92 лева-разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА С. А. А., ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „О. 2”, бл.244, вх.В, ет.5, ап.61, със съдебен адрес:гр.С., ул. „Х. А.”№60, ет.3, да заплати на „Т. с.“ЕАД, ЕИК83.6, със седА.ще и адрес на управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 100 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6