Решение № 108 от 10.11.2023, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. П., 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛЕНА СТ. ДРАГИЕВА при участието на секретаря М. Янч. М. като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА СТ. ДРАГИЕВА Административно наказателно дело № 20233130200255 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН . Образувано е по жалба на Р. Г. И. , ЕГН ********** срещу електронен фиш (ЕФ) серия К № 6494695, издаден от ОДМВР Варна, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, на основание чл. 189, ал.4, във вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

С жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на издадения ЕФ и се прави искане същият да бъде отменен. Излагат се просторни твърдения относно начина на връчване на ЕФ. Сочи се, че същият формално отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП и съответства на утвърдения със Заповед №8121з-931/20.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи образец, но се явява незаконосъобразен, доколкото е издаден срещу лице, което не може да бъде „априорно“ административнонаказателно отговорно. В тази връзка се твърди, че регистриран собственик на процесното МПС е „ОББ Интерлийз“ ЕАД – клон Варна, а жалбоподателката има качеството на ползвател на същото, поради което, съобразно регламента на чл.188, ал.2 ЗДвП, електронният фиш е следвало да бъде издаден на името на законния представител на дружествотособственик, който на свой ред е можел да предприеме оспорване на авторството на административното нарушение по реда на чл.189, ал.5 ЗДвП.

Доколкото това не е сторено, а директно е ангажирана административнонаказателната отговорност на ползвателя, административнонаказващият орган е приложил неправилно закона и неправомерно е разширил приложното поле на разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП.

1

В открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, като поддържа жалбата и направените искания.

Въззиваемата страна ОДМВР-Варна, редовно призована, не изпраща представител, но депозира писмени бележки от надлежно упълномощен процесуален представител - юрисконсулт, в които е изразено становище за неоснователност на жалбата и е направено искане същата да бъде оставена без уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 19.10.2022 г. в 14:33 часа в с.В., област Варна по път III-208 бил управляван л.а. "РЕНО КАДЖАР" с рег. № ***. При управлението на автомобила в района на с.В., област Варна по път III-208 до ЗК „НИВА“ автомобилът се движел със скорост над максимално допустимата от 50 км/ч.

В района на с.В., област Варна, път III-208 до ЗК „Нива“ била монтирана и функционирала преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ATCC ARH CAM S 1”.

Автомобилът преминал покрай функциониращата радарна установка и техническото средство отчело неговата скорост на движение като такава от 78 км/ч, като осъществило и заснемане на автомобила. Бил приспаднат и толеранс от 3 км/ч като наказуемата скорост възлязла на 75 км/ч.

Тъй като максимално допустимата скорост била 50 км/ч, а засечената от радара скорост на движение на лекия автомобил след приспадане на толеранса била 75 км/ч, лицето, управлявало автомобила следвало да бъде санкционирано посредством електронен фиш.

Към 19.10.2022г. собственик на л.а. "РЕНО КАДЖАР" с рег. № *** е бил „ОББ Интерлийз“ ЕАД – клон Варна с ЕИК 8312578900023, а като ползвател на същия л.а. в издадения СРМПС била вписана жалбоподателката Р. Г. И. ЕГН **********.

След установяване на ползвателя на автомобила – Р. Г. И. бил съставен електронен фиш на нейно име. В обстоятелствената част на фиша било описано извършеното нарушение. Посочена била правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като бил определен и размер на наказанието с посочено правно основание за налагането му – чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

ЕФ бил връчен на жалбоподателката на 04.06.2023г. при условията на отказ, като на 08.06.2023г. тя депозирала жалба срещу ЕФ.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства – снимков материал от техническото средство, протокол за проверка, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, справка за собственост на ПС с регистрационен номер *** и др.

Съдът напълно кредитира писмените и веществените доказателства, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателствата по делото, както и 2 тези, събрани в хода на съдебното следствие.

За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима. В тази връзка съдът констатира, че електронният фиш е връчен редовно, при условията на отказ, оформен по правилата на ЗАНН. В находящата се в административнонаказателната преписка разписка отказът на жалбоподателката от получаване на електронния фиш е удостоверен чрез подписа на един свидетел, с посочване на името и точния му адрес.

Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като във фиша е посочена териториалната структура на МВР – ОДМВР Варна, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика/ползвателя/, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното и заплащане.

Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН.

От приложените по административно-наказателната преписка доказателства относно техническото средство, с което е установено нарушението, както и от служебно извършената от съда справка на ел.сайт на Българския институт по метрология в регистъра на одобрените типове средства за измерване, воден при Българския институт по метрология, който е общодостъпен в интернет, се установява, че системата, установила нарушението, е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания.

Надлежно е бил попълнен и протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, в съответствие с изискванията на чл.10, ал.1 от Наредба N 8121з-5328/12.05.2015г.

Бил е приспаднат и толеранс от 3 км/ч.

По отношение на релевираните възражения на жалбоподателката, че същата е ползвател на процесното МПС, а не негов собственик, съдът намира, че това обстоятелство не води до опорочаване на атакувания ЕФ.

В случая няма спор, а това се установява и от събраните по делото писмени доказателства – справка от АИС „КАТ“ и Договор за финансов лизинг, че автомобилът е собственост на „ОББ Интерлийз“ ЕАД – клон Варна, а като ползвател на същия при регистрацията му и към момента на извършване на нарушението е била вписана именно жалбоподателката Р. И..

Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП следва да се тълкува във връзка с тази н а чл. 188, ал. 1, изр. 1 ЗДвП , която урежда алтернативност в субекта на отговорността (собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство). Това тълкуване е съобразено с целта на регламентираната в закона процедура по установяване на действителния извършител на конкретното нарушение, посредством подписване на декларация по чл. 189, 3 ал. 5 ЗДвП - да бъде наложено наказание и да бъде санкциониран този, който е извършил конкретно административно нарушение, а не да се санкционира собственикът, респективно ползвателят на автомобила, без същият да е извършил административното нарушение.

В настоящия случай, именно с цел да бъде избегнато ангажиране отговорността на лизингодателя за нарушения, които са извършени от лизингополучателя, лизингодателят се е възползвал от предоставената правна възможност в свидетелството за регистрация на МПС изрично да бъде посочен лизингополучателят – ползвател на автомобила. Собственикът е сторил това предварително като е заявил кой е ползвател на процесното МПС, т.е. на кого го е предоставил и това е надлежно вписано в регистрите на Пътната полиция. Това прави безпредметно заявяване от страна на санкциониращия орган пред собственика на възможността да декларира, на кого е предал автомобила, тъй като това вече е сторено. Именно с оглед избягване на една продължителна и тромава процедура, при която първоначално издаденият електронен фиш се връчва на лизингодателя, който от своя страна прави възражение, че автомобилът е лизингов и се ползва от конкретен лизингополучател, лизингодателят се е възползвал от предоставената правна възможност да посочи лизингополучателя в свидетелството за регистрация на МПС и процедурата по установяване на действителния нарушител, чиято отговорност трябва да бъде ангажирана да бъде съкратена, като издаденият електронен фиш се издава на ползвателя на автомобила (в горния смисъл Решение № 1899 от 22.03.2018 г. на Административен съд - София по адм. д. № 885/2018 г.).

Поради изложеното съдът намира, че в случая е определен правилно субектът на административнонаказателната отговорност в лицето на жалбоподателката, която се явява ползвател на автомобила. Както се посочи и по-горе, разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП изрично предвижда възможност ЕФ да бъде съставен и на лицето, на което е предоставено ползването на МПС, т. е. на „ползвателя“. Това е направено в случая, тъй като ползвателят е бил известен на съответната териториална структура на МВР.

Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, т. е. ползвателят, отговаря за извършеното с него нарушение, и се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая, както се посочи и погоре, ползвателят е посочен изрично от собственика още при регистрацията на МПС. В тази връзка практиката на съдилищата е категорична, че в случаите, когато при регистрацията на автомобила изрично е посочен и неговият ползвател, то напълно законосъобразно е да се ангажира отговорността именно на ползвателя (така Решение № 446 от 2.03.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 3338/2020 г.;).

С оглед изложеното съдът не споделя наведените в жалбата доводи за отмяна на елелктронния фиш. В настоящия случай правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателката, в качеството и на ползвател, за нарушение свързано с превишаване на максимално допустимата скорост за движение в градски условия.

Събраните по настоящото дело доказателства са безпротиворечиви и по 4 несъмнен начин установяват фактическата обстановка, която е идентична с твърдяната от издаващия орган. В случая на пътят, по който се е движело процесното МПС е било въведено ограничение на максимално допустимата скорост на движение от 50 км/ч, което ограничение произтича от закона, тъй като става въпрос за населено място и липсват пътни знаци, които да предвиждат отклонение от правилото. При ограничение на скоростта до 50 км/ч, на горепосоченото място автомобилът е засечен да се движи със скорост от 75 км/ч. (след приспадане на толеранса от 3 км/ч), т. е. превишаването на скоростта е с 25 км/ч.

Съдържанието на електронния фиш се преценява от настоящия съдебен състав като достатъчно, за да бъдат изведени елементите от състава на нарушението и да се обоснове търсене на административнонаказателна отговорност към момента на издаването на ЕФ, като е налице правилна правна квалификация на нарушението и са посочени доказателства, потвърждаващи неговото извършване. При правилно установена фактическа обстановка и правилна правна квалификация на нарушението, в случая е бил определен правилно и размерът на административното наказание.