Определение № 848 от 08.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 848 гр. Благоевград, 08.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251200500682 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх. № 9475/17.06.2025 г., подадена от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54, представлявано от Н.Г.С. и А.Ч.Д. - изпълнителни директори, чрез юрк. Д.И., срещу Разпореждане № 1333/14.04.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 646/2025 г. по описа на РС - Благоевград, в частта, в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД срещу Н. А. П., ЕГН **********, с настоящ адрес ****, в частта, в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за заплащане на следните суми: над уважения размер от 1 045, 62 лвл до пълния предявен размер от 2 829, 13 лв. - представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 7053405075 от 08.02.2023г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Н. А. П., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.03.2025 г. до окончателното погасяване; сумата от 891,54 лв. -представляваща договорна лихва за периода от 15.11.2023 г. до 15.02.2025 г.; сумата от 1 156, 47 лв. - обезщетение за забава за периода от 15.11.2023 г. до 06.03.2025 г.

В частната жалба се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на оспореното разпореждане на първоинстанционния съд в обжалваната част.

Твърди се, че неправилно съдът е приел, че в съдържанието на договора за 1 кредит е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи се, че в размера на ГПР са включени всички разходи по кредита съобразно изискванията на чл.

19, ал. 1 и §1 на ДР на ЗПК. Изтъква се, че независимо, че се касае за застрахователни премии, потребителят не ги е заплатил със собствени средства, а чрез отпускане на допълнителен финансов ресурс - кредит.

Сключването на застраховка не е условие за получаване на кредит, поради което същата не следва да бъде включена в ГПР. Прави се искане разпореждането в обжалваната част да бъде отменено и уважаване на заявлението. Претендират се разноски в производството.

На основание чл. 413, ал. 2 ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирано за това лице, поради което е допустима.

При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по ч. гр. д. № 646/2025 г. по описа на РС - Благоевград е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, депозирано от заявителя „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД срещу Н. А. П.. Иска се да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу Н. А. П., ЕГН **********, с настоящ адрес ****, за следните суми: сумата от 2 829, 13 лв. представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 7053405075 от 08.02.2023 г., , сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Н. А.

П., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.03.2025 г. до окончателното погасяване; сумата от 891,54 лв. - представляваща договорна лихва за периода от 15.11.2023 г. до 15.02.2025 г.; сумата от 1 156,47 лв. - обезщетение за забава за периода от 15.11.2023 г. до 06.03.2025 г.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит № 7053405075 от 08.02.2023г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Н. А. П..

Заявителят е представил копие от Договор за потребителски кредит № 7053405075 от 08.02.2023г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Н. А. П., и други, Стандартен европейски формуляр; декларации; застраховка на кредитополучателят; Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна 2 програма „Защита на кредита“ и „защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, Сертификат за застрахователна програма „Защита на кредита“; заявление - декларация за установяване на договорни отношения и други.

С Разпореждане № 971/17.03.2025 г. заповедният съд е оставил заявлението без движение, поради констатирани нередовности, като в законоустановения срок кредиторът е депозирал молба с вх. № 8694/08.04.2025 г., с която е посочил как е формирана главницата, както и е признал, че длъжникът е извършил плащания, подробно посочени по дати, от които става ясно, че същият е заплатил до настоящия момент сумата в размер общо на 1 954,38 лева.

Първоинстанционният съд е намерил заявлението за частично основателно. Приел, че клаузите от договора относно включените в главницата допълнителни услуги - застраховка пакет са недействителни, както и договорът е недействителен, поради противоречие със закона. С оглед недействителността на договора, длъжникът на осн. чл. 23 от ЗПК дължи връщане на чистата стойност на кредита 3 000,00 лв. Предвид внесената от длъжника сума в размер на 1954,38 лв., е уважил заявлението до размера на сумата от 1045,62 лв. (разликата между 3 000,00 лв. и 1954,38 лв.).

В производството по чл. 417 от ГПК заповедният съд има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на неравноправна клауза от договор, сключен с потребител, както и за съответствие със закона и добрите нрави, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК. Съдът проверява налице ли са от формална страна предпоставките за издаване на заповед за изпълнение, респ. на незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както и дали актът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа.

Спорен е въпросът дали застрахователните премии, изплатени от банката кредитор на дружествата застрахователи, съответно включени в погасителните вноски към потребителския договор за кредит, следва да бъдат включени в размера на ГПР, както и дали посочените клаузи във връзка със сключения допълнителен договор за застраховка са неравноправни, така както е приел заповедният съд.

От твърденията на жалбоподателя следва да се приеме, че застрахователните премии са предявени от заявителя като неразделна част от главницата. От самия заявител се сочи, че представляват отпуснат допълнителен финансов ресурс в полза на застрахователно дружество, но за сметка на длъжника потребител, като връщането на тази сума е именно в тежест на последния, доколкото той приема ползите от това обезпечение.

Застраховките по програмите, предоставяни от банката кредитор - “защита на кредита” и “защита на сметките”, са сключени при условията на чл. 382 от КЗ, 3 а именно като застраховка, сключена в полза на кредитор за обезпечение на вземанията по договора от застрахования, при евентуално настъпване на застрахователните рискове, които е възможно да доведат до загуба на обичаен доход на длъжника, което да повлияе върху възможността той да обслужва задълженията си. Тези суми не следва да се включват към главницата по договора за кредит и в тази връзка да представляват общ размер на кредита по смисъла на предложение първо от т. 2, § 1 от ДР на ЗПК.

По въпроса дали частта от кредит, която не е предоставена на разположение на заинтересованите лица, може да бъде включена в размера на усвояване по смисъла на точка I от приложение I към Директива 2008/48 за целите на изчисляването на ГПР има произнасяне на СЕС. С решение от 21 април 2016 г. по дело С-377/14 е прието, че чл. 3, б. л) и чл. 10, § 2 от Директива 2008/48, както и т. I от приложение I към тази директива, трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. Посочено е още, че не би могло общият размер на кредита по смисъла на чл.3, б. л) и чл. 10, § 2 от Директива 2008/48 да включва която и да било от сумите, предназначени за изпълнение на задълженията, поети във връзка със съответния кредит, като административните разходи, лихвите, комисионите и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати. В т. 87 е посочено още от съда, че незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, задължително би довело до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита. Ето защо тези суми е следвало да бъдат съотнесени не към главницата на сумата, а да бъдат посочени ясно за потребителя, че съставляват разход по кредита, при това, изглежда, задължителен такъв. В случая проверката от страна на съда по този въпрос не може да се ограничава до обстоятелството, че тези услуги били доброволно заявени от потребителя (т.

43 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС ), доколкото същите могат да бъдат резултат от надмощното положение на търговеца доставчик на услугата. От съществено значение в настоящия казус е обстоятелството, че заявителят съвместява и качеството на застрахователен посредник на самите застрахователни дружества, като действа при предварително изготвена застрахователна програма, включваща еднотипни условия, свързани с отнапред заложени застрахователни събития, като двата договора са сключени и едновременно, поради което вероятността потребителят да е имал възможност да влияе върху договорните клаузи на тази допълнителна потребителска сделка е по-скоро нулева. Или застраховка, уговорена от застраховащ се кредитор, който представя на потребителя пакет от предварително избрани от него покрити рискове, отговарящи конкретно на неговия кредиторов интерес, предоставянето на цели две застрахователни 4 програми, предметният обхват на които в представения сертификат не е ясно посочен, при предварително определена цена за всяка една от тях, според съда съставляват пречка пред средния потребител да осъзнае икономическите последици от избирането на тази услуга. Затова и този разход на потребителя, който изглежда безусловен към момента на встъпване в договорното правоотношение с банката, е следвало да бъде ясно обозначен в договорната клауза на ГПР. Това обаче не е сторено от страна на заявителя, като за самия длъжник, видно от представеното договорно съдържание, не е станало ясно какво точно се включва като компоненти в ГПР, като едва в настоящото производство кредиторът уточнява, че застраховката е част от главницата, нещо което не е сторено към релевантния момент на сключване на сделката, защото именно към тази дата се преценява дали потребителят е бил наясно с общото измерение на разходите, които ще направи с оглед на този договор и съответно да прецени дали същият е в негов интерес с оглед икономическата тежест, която ще последва. При посочване размера на ГПР в договора е препратено към Приложение № 1 от ЗПК, но в практиката на СЕС вече ясно е отбелязано, че наличието само на математическа формула за изчисляването на този ГПР, без договорът да съдържа необходимите за това изчисляване данни (компоненти) се приравнява на ситуация, в която договорът изобщо не съдържа размера на общия процент на разходите (Решение от 20.09.2018 г. по дело C- 448/2017 г. ).